КОНСИЛИУМ ОТ РОДНИ ЕКСПЕРТИ ПРЕДЛАГА ЛЕЧЕНИЕ ЗА БОЛНОТО НИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Кръгла маса на тема “Кризите в българското здравеопазване - диагноза и лечение“ се състоя вчера в „София хотел Балкан”. Това бе обединителен форум, в който участваха с презентации и споделени виждания (писмено и чрез изказвания) всички заинтересовани страни в здравеопазването - представители на Министерство на здравеопазването, НЗОК, БЛС, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници в България, Българската болнична асоциация и Центъра за защита на правата в здравеопазването. Присъстваха също директори на лечебни заведения, лекари, професионалисти по здравни грижи, работодатели, представители на политически партии, синдикати, медии. Водещ на кръглата маса бе г-н Красимир Грудев – член на Управителния съвет на НСЧБ.
Още с първите си думи на форума служебният заместник-министър на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев се върна към началото – 1999 година, когато стартира на рефрормата в здравеопазването. Той се спря на настъпилите най-съществени промени при провеждането й, като подчерта крещящата необходимост те да се поправят. Според д-р Кундурджиев много важно е да се възстанови договорното начало между Лекарския съюз и Касата и да се създадат условия за подписване на НРД-2017. Такова е и многократно заявеното желание на УС на БЛС.
Акцент бе поставен върху проблема за стандартите. Причината е, че в момента те са инструмент за контролиране, а са били замислени като инструмент за подобряване качеството на медицинската помощ. Визията на екипа на служебното здравно министерство е да се ревизират стандартите. И още - да се засилват инвестициите в сектора, а в по-дългосрочен план да се извърши демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, като се създаде възможност за привличане на повече финансов ресурс. Служебният заместник-здравен министър засегна и въпроса за т.нар. пръстов автентификатор и припомни, че в края на миналата година на лечебните заведения бяха наложени допълнителни лимити чрез анекси към договорите им с НЗОК. Според него това се е случило, за да се оправдае автентификатора.
Вредите от лимитирането бяха най-изчерпателно представени в презентацията на председателя на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев. По думите му ограниченията в болничната дейност чрез бюджети, здравна карта, задължителен болничен престой и забрана за инвестиции, силно затрудняват работата на лечебните заведения. Същото се отнася и за изискванията, налагани чрез медицинските стандарти и алгоритмите на клиничните пътеки. Ето и резултатът от лимитирането: подмяна на здравно-осигурителния модел; ограничен достъп до здравеопазване; ограничен избор за пациентите; необходимост от доплащане; влошаване на конкурентната среда в системата; понижаване качеството на медицинските услуги; ненужни страдания и рискове за болните; негативно отражение върху целия персонал в лечебното заведение; ежегодно напускащи страната ни медици; повишаване на болничните дългове и безконтролна зависимост от администрацията и НС на НЗОК. Всичко това д-р Болтаджиев определи като симптоми на силно увреденото ни здравеопазване.
Участниците в кръглата маса очертаха възможностите за лечение на системата. В презентацията си ръководителят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, за пореден път заяви, че пациентът трябва да бъде поставен в центъра на здравната система, което би било възможно, ако болният стане клиент, т.е. от него да зависят и изборът и плащането. За краткосрочно лечение на здравната система д-р Кацаров предложи: премахване на болничните лимити; корекция в цените на клиничните пътеки, прегледите и изследванията; прехвърляне на дейности в извънболничната помощ; предоставяне направленията на пациентите; улесняване специализацията на медиците; изработване на електронни регистри в администрацията и единни стандарти за обмен на електронни пациентски записи.
Многократно на форума бе коментиран монополът на Здравната каса и бяха посочени различни механизми за ликвидиранто му. Стана ясно, че НЗОК обмисля преминаване към пряко заплащане на онкологичните лекаства, засилване контрола над разходите за медикаменти в тази област и намаляване на паралелния им износ. Директорът на Касата д-р Глинка Комитов застана категорично зад тази идея. Той представи и виждането си за контрол, който може да се осъществява главно от пациента, не толкова от НЗОК или от ИАМО. Основното в тази идея е при изписване от болница пациентите да получават документ, в който да бъдат регистрирани всички извършени медицински дейности по време на престоя в лечебното заведение. Въвеждането на подобен документ бе подкрепено и от заместник-здравния министър д-р Атанас Кундурджиев.
По време на срещата бе изработен и приет консенсусен документ. Той представлява визия за устойчива и ефективна здравна система, в която са поправени грешките, допуснати в миналото, като същевременно са поставени отправните точки за истинска промяна към добро.
