Д-Р ГАЛИНКА ПАВЛОВА, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС: „РОДНИТЕ МЕДИЦИ СА КАТО ПТИЦИ, НО ОТ ЧЕРВЕНАТА КНИГА НА БЪЛГАРИЯ”
Темата за кадрите в здравеопазването е от изключителна важност, все още е актуална и светеща с червена светлина за управленците. Не бихме могли да говорим за стратегия в здравеопазването, ако проблемът с непрекъснатото намаляване броя на работещите медици в системата, не намери национално решение. Въпросът за кадровия ресурс не е политически, на една или друга партия, а е от национално значение.
Данните са стряскащи
и чертаят предстояща катастрофа в недалечно бъдеще - повече от половината работещи лекари са над 55-годишна възраст. Не е добре, когато се хвалим, че колеги на над 90 години продължават да работят. Най-често това се случва по необходимост - от една страна няма достатъчно лекари, от друга - колегите имат унизително ниски пенсии.
Освен демографската причина, от съществено значение за кадровата обезпеченост на системата е и миграцията. Няма как да спрем този световен процес. Но управляващите трябва да намерят достатъчно стимули, които да мотивират колегите да останат тук.
Всяка година БЛС издава удостоверения за добра медицинска практика на тези, които желаят да работят извън страната - около 450 лекари, които представляват около 90% от завършилите
Най-желаните дестинации са Германия, Англия, Франция. Това доведе до дефицит на хирурзи, анестезиолози, акушер-гинеколози, педиатри и други. Все по-често напускат и общопрактикуващи лекари. При старта на реформата те са наброявали 5 341, а днес са с 800 по-малко. Още повече, че няма желаещи да специализират обща медицина и да работят като ОПЛ. Напускат цели отдели в РЗИ поради ниското заплащане. Кадрови проблеми има и в ТЕЛК, по същата причина. Някои от заминаващите отиват да специализират, но има и такива с повече от една специалност, утвърдени високо квалифицирани кадри. Това създава
дисбаланс на регионално ниво, на ниво ЛЗ и дори по специалности
Вече има населени места, където възможността да отидеш на лекар е лукс, отнет е гарантираният по конституция достъп на пациентите до медицинска помощ. Подобни са нещата и при специалистите по здравни грижи. Днес дейността на един лекар се подпомага от една сестра, а по стандарт трябва да са три. Недостигът на медицински специалисти се отразява и върху качеството на медицинската услуга. България не е София, Варна, Пловдив, Плевен и още няколко големи градове. Тревожна е ниската осигуреност с лекари в Разград, Търговище, Силистра, Враца, Монтана, населени места в Родопите, в Странджа - Сакар.
България се превърна в безплатен донор на високо образовани и квалифицирани медицински специалисти.
Няма да е далеч времето когато, медиците ще бъдат обявени за изчезващи и ще се наложи да бъдат включени в Червената книга за защитени видове
Медицинската професия е свързана най-вече с отговорности, постоянно четене, тежък труд в операционните, нощни дежурства и в делник и в празник, студ в линейките на спешна помощ, агресия от недоволни предимно от системата пациенти.... И в отговор на това, политиката в здравеопазването е в дълг към медиците. Все още обществото не е осъзнало, че за да ни има всички нас, трябва да пази и да се грижи за своите лекари. В причините за миграция е и
решението на кадровия проблем:
осигуряване на възможност за кариерно израстване, ясни правила за специализация и квалификация, предсказуемост и перспективност на случващото се в системата, по-добри условия на труд, промяна в отношението на институциите и обществото към медицинската професия, и не на последно място - достойно заплащане, съответстващо на високо квалифицирания и отговорен труд. Може страната да внесе от Молдова или Украйна нискоквалифициран и съответно не високо заплатен персонал за туризма, но никой лекар, дори от тези страни, няма да дойде в България, за да работи при това ниво на заплащане на труда.
Необходима е национална стратегия за управление на човешките ресурси с мултисекторни мерки, промяна в нормативната база, увеличаване на публичните средства в системата, създаване на стимули на общинско или регионално ниво, гъвкавост в трудовото законодателство и още много промени, които да забавят, а защо не и да намалят значително недостига на кадри в здравеопазването.
