Хронична реформа

Хронична реформа

Лекари и пациенти трябва да преглътнат непопулярните мерки, за да оздравее системата

От Десислава Николова
Ако не знаете, че България е страна с 450 болници и най-недоволните от здравните услуги граждани, значи сте… здрав. Никога не сте чакали с часове на опашка за доктор; не сте чули, че направленията за безплатни прегледи са свършили, че ще бъдете обгрижен, ако отидете в частния кабинет на лекаря и си платите, независимо че сте здравно осигурен. Никога не сте викали Спешна помощ, не сте забелязали, че не знаете за какво се харчат здравните ви вноски, които междувременно са се увеличили, нито че нямате избор на кого да ги дадете освен на държавната здравна каса. И всичко това цели 10 години, в които продължава така наречената здравна реформа.
През цялото това време институциите си прехвърлят топката и проблемите са всякакви. В крайна сметка статистиката е стряскаща. Новият екип на Министерството на здравеопазването получава в наследство над 1 млн. души, които не плащат здравни осигуровки. Наследи и пакет от медицински услуги и лекарства, който на хартия се плаща от обществените фондове. Но е обществено известно, че за повече от тях пациентите си плащат допълнително.
По данни на здравното министерство в момента публичните разходи за здраве са 55% от общите разходи, които правят гражданите. По-голямата част от частните плащания са нерегламентирани или корупционни, обяви новият здравен министър д-р Божидар Нанев. Едва ли има човек в страната, а и извън нея, който вече да не е убеден, че промяната в системата е не просто належаща, а отдавна закъсняла. През целия си мандат тройната коалиция не успя да постигне съгласие за демонополизиране на здравната каса и за разпределянето на здравната вноска между частни фондове, за да се създаде конкуренция на пазара на здравни услуги, хората да могат да контролират как се харчат осигуровките им, а публичните разходи в този сектор да станат прозрачни и по-ефективни.

Тръгва се от нулата - кое колко струва
Още в първия вариант на предизборната си програма ГЕРБ обяви, че ще демонополизира Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а здравните вноски ще могат да се внасят и в частни здравни фондове. Промяната в модела, за която нито едно правителство от 2001 г. досега не събра воля, е първото заявено намерение от д-р Божидар Нанев. Според него сегашният пакет здравни услуги не може да се покрие със средствата, събрани от осигуровки за здраве. Затова е необходимо надграждане — създаване на стълб на допълнително здравно осигуряване. "Необходимо е надграждане - поетапно, постепенно. Това са решения, които ще бъдат взети по мое предложение от екипа на Министерския съвет и от парламента", уточни той.
Министърът обяви публично, че първата стъпка в тази посока ще бъде остойностяването на медицинските услуги и преминаването към заплащане за лечението по т.нар. диагностично свързани групи. В момента болниците получават пари по клинични пътеки - в тях е включено само едно заболяване и пари за целия курс лечение и заплащане на лекарския екип. Ако пациентът има съпътстващи болести, за тях не се полага лечение. Самите клинични пътеки покриват средно 70% от стойността на престоя в клиниката. Така или се налага пациентите да доплащат за лечебни процедури, изследвания и медикаменти, или болницата трупа дългове. Само в момента заради порочния начин на финансиране задълженията на лечебните заведения са нараснали с 10% спрямо миналата година до 281 млн. лв., като 51 млн. лв. от тях са просрочени.
Проблем е и самата здравна статистика - заради недостатъчните средства лекарите обикновено отчитат лечение за заболяване, за което здравната каса заплаща повече. Има цели групи специалности, в които парите са повече от необходимото и обратното. Освен това няма разлика в заплащането за клинична пътека в зависимост от това колко време е боледувал пациентът, какво е качеството на услугата и ефектът от лечението. Всяка болница получава едни и същи пари.

Реални цени и доплащане
"Публичният ресурс е малък и съществуващите нерегламентирани плащания трябва да бъдат легализирани", отбеляза на пресконференцията през миналата седмица заместник-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев.
"Ако приемем, че ще се въведе заплащане по диагностично свързани групи, това ще намали задължителното мошеничество в отчитането на лечението. В момента болницата е длъжна да излъже, че лекува пациента само за едно заболяване и че той няма усложнения и други проблеми, за да се отчете и да плучи пари от здравната каса. Такова е законодателството", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската фирма в здравния сектор ТМА. По думите му въвеждането на нов начин на заплащане за лечение ще намали нерегламентираното доплащане и ще увеличи заплащането на лекарите, които са най-компетентни и лекуват най-тежко болните.
Идеята е като първа стъпка за промяна на модела да се въведе заплащането по този начин и да се остойностят реално медицинските услуги. След това ще се преразгледа пакетът, за който обществените фондове плащат. Част от услугите ще се заплащат от частни здравни фондове, които по избор на пациента ще получават процент от задължителната му здравна вноска.

Болниците - наполовина
Основният проблем с това къде точно потъват здравни вноски стои от 2001 г., когато здравната реформа на практика спря. Независимо че заплащането от здравната каса са увеличаваше всяка година и през тази ще е 1 млрд. лв., те едва ли ще стигнат за издръжката на 450 болници. Голяма част от частните клиники прехвърлят тежко болните на държавните с аргумента, че те не получават държавни субсидии и никой не покрива дълговете им със средства от бюджета.
Нито едно правителство и нито една община досега не пожелаха да затворят болница. Нямаше значение, че някои от тези заведения са много губещи и с ниско качество на медицинските услуги. Нито дали се използва по предназначение, или в тях просто се извършват социални дейности - например възрастни хора боледуват от бронхопневмония през зимата или ги наблюдават при сърдечни проблеми. По думите на д-р Нанев общините ще трябва да решат дали ще се ангажират с финансирането на болниците си и до каква степен, или ще ги трансформират в хосписи и клиники за долекуване.
Преди няколко дни представители на Световната банка се срещнаха с министър Нанев и му съобщиха, че още през март са отправили своите препоръки за престурктурирането на болничната помощ в България. Най-общо препоръките включват намаляване на броя на болниците наполовина. Според съобщението от пресцентъра на здравното министерство д-р Нанев е изразил съжаление, че опитът на банката не е използван за преструктуриране на сектора.

Програма минимум
Трудно, но съвсем изпълнимо е още в следващите три месеца Министерството на здравеопазването да подготви и Народното събрание да гласува поправки на здравните закони и да се актуализират наредбите за пакета медицински услуги. При наличието на добра воля здравната каса още до края на годината би могла да се договори със съсловните огранизации на лекарите и стоматолозите за цените на здравните услуги. "Твърде оптимистично звучи да се проведе солидна обществена дискусия и да се промени моделът на здравното осигуряване и самата здравна система до края на годината", смята обаче Юлиан Узунов. Засега от здравното министерство подготвят пакетите от промени и са пестеливи на подробности кога ще е готов новият здравен модел. "При всички случаи обаче непопулярни решения ще има за всички, които са намерили приятната лагуна в сектора чрез различни схеми на източване - било в болничната помощ, било в лекарствената политика", обяви пред медиите д-р Валерий Митрев.

Quo Vadis брой 5 от 29.06.2018



Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)