Държавата създава условия за корупция в болниците

Държавата създава условия за корупция в болниците

Догодина лечебниците ще си подбират по-леките случаи, а по-тежките ще се препращат другаде, прогнозира главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков

Янина Здравкова

Д-р Димитър Ленков е главен секретар на Българския лекарски съюз от началото на тази година. Има специалност по акушерство и гинекология, работил е дълги години в доболничната помощ в София.

  • Д-р Ленков, как ще изглежда здравеопазването догодина при намален бюджет и промени в законите?
  • За съжаление няма да изглежда по-добре от тази година, защото средствата, които се предвиждат за здравеопазване, са по-малко. За болнична помощ намалението е с 200 млн. лв., има рестрикции в доболничната помощ. Това ще даде отражение върху възможностите за лечение на българските пациенти. Нашето желание като професионална съсловна организация беше гражданите да получат по-добро здравеопазване в сравнение с тази година. За съжаление, за да се случи това, трябва да имаме подкрепата на управляващите. А при недоимъка, който и те признават, през 2010 г. 1.3 млрд. лв. ще бъдат сложени в резерва на здравната каса. За мен това е пълно безумие.- Някой обяснил ли е защо тези пари отиват в резерва?
  • Не. Това е парадоксалното, че никой не е обяснил защо. От една страна, всички признават, че системата е недофинансирана, а от друга - 1.3 млрд. лв. от парите на здравната каса ще стоят в резерв. Ние нямаме нищо против да има резерв, това е задължително, но за такава огромна сума няма логично обяснение.
  • Има ли опасност системата да работи по-зле през 2010 г. и от това да пострадат пациентите?
  • Разбира се. В първичната помощ се говори, че ще има намаление на направленията с около 50 000. От какво българският гражданин е най-недоволен? Че като отиде при общопрактикуващия си лекар не може да се сдобие със заветното направление, за да отиде на консултация със специалист. Българският гражданин е болен. Всички виждате - в момента има грипна епидемия, която дава усложнения върху хората, които са с намалени защитни сили, защото живеят в непрекъснат стрес. Това ще значи, че този български гражданин по-трудно ще може да стига до специалист. От друга страна - по-трудно ще може да стига до болнична помощ при очакваните делегирани бюджети. Какво значи това? Че когато една болница свърши определените й пари за лечение на болни за месеца, тя трябва да сложи листа на чакащи. Но има състояния, които налагат този човек да бъде приет спешно, например една утежнена пневмония. Той няма да може да бъде приет и ще трябва да се запише в листата на чакащи или да отиде в друга болница, където лимитът евентуално не е изчерпан. Е, за какво по-добро качеството ще говорим през 2010 г.? Не бихме искали вината този път да бъде хвърлена върху нас, както обикновено се случва. Тезата на управляващите е: ние в нереформирана система няма да вложим средства. Добре, но нали трябва да направим реформа? За да може тя да се случи през 2011 г., средствата за реформиране трябва да бъдат заложени в бюджета за 2010 г. Което не го виждаме.
  • Има ли опасност болниците да връщат по-тежките случаи и да си подбират пациенти?
  • Категорично. С тези делегирани бюджети те ще се стараят да подбират пациенти. Тези, които изискват дълго и скъпо лечение, могат да бъдат изпращани другаде - например от общинската в областната болница. А областната? Там ще се струпат пациенти, бързо ще се изчерпи техният финансов ресурс и става затворен кръг. Отделно си представете един обикновен пациент, на когото се налага да влезе в болница. Какво тръгва да прави той? Тръгва да търси лекар и начини да го "стимулира", за да може да бъде приет в неговата си болница, където живее, а не в такава на 60 км.
  • Тоест в листите на чакащи предимство ще имат тези, които могат да си платят?
  • Не бих казал. Предимство ще имат тези, за които ще стигнат парите на болницата. Или тези, които биха могли да си заплатят лечението, вместо да чакат, колкото и скъпо да е то. Тъй като всяко здравно заведение ще има правото да си изложи ценоразпис. Но повечето хора няма да могат да си позволят това.
  • И какво ще правят?
  • Никой не казва. Много пъти сме питали какво следва, след като бъде изчерпан финансовият ресурс на болницата. Нито министърът на здравеопазването, нито в здравната комисия на НС отговарят на този въпрос.
  • Откъде сте сигурни, че спуснатите от касата пари ще се изчерпат предсрочно и ще се стигне до списък на чакащи?
  • Направете си сметка. Парите на здравната каса за болнична помощ догодина са с 200 млн. лв. по-малко, отколкото тази година. Т.г. се говореше, че има трудности в болничната помощ, от МЗ идват сигнали, че дълговете на болниците вече няма да бъдат покривани. След като една болница няма да може да си покрива дълговете, тя ще се старае колкото може по-малко дългове да прави. Определя си финансов лимит и като го изчерпи - дотам.
  • От МЗ казват, че свръххоспитализацията, отчитането на мъртви души в болниците са 30% от цялата им дейност.
  • Някой направил ли е проучване защо се получава тази свръххоспитализация? В много от случаите това са пациенти, които по чисто икономически причини, особено в малките населени места, не биха могли да си позволят лечението вкъщи. Един възрастен човек, с няколко хронични заболявания, с пенсия 120 лв., влизайки в болница, плаща само потребителска такса. А ако се лекува вкъщи, ще трябва сам да си купи лекарства за усложнен бронхит, да речем, който може да се лекува и в домашни условия. Обаче при това положение ще трябва да даде 60-80 лв. за лекарства. Естествено, че ще предпочете да влезе в болница, където ще му осигурят лекарствата.
  • Това ли е единствената причина?
  • Не. Но никой не е провел проучване какви са причините. Затова в България има нужда от заведения за долекуване и по този въпрос ние подкрепяме позицията на МЗ. Няма спор, че част от болниците за активно лечение трябва да бъдат преструктурирани в болници за долекуване, у нас има спешна нужда от такива, а в момента те липсват. Също така една част от дейностите, които се извършват в момента в болниците, биха могли да се прехвърлят в доболничната помощ и така ще е по-евтино. Например една фиброгастроскопия се прави в болниците, където цената е десетократно по-висока, а съвсем спокойно това може да става в доболничната помощ.
  • Тези условия не са ли договаряни и решени при преговорите на лекарския съюз със здравната каса?
  • Тук започват да играят различни лобита. Всеки защитава своята област. Нашата теза е, че тези дейности, които могат да излязат от болничната помощ, трябва да излязат, за да се икономисат публични средства. Затова заставаме и зад тезата за профилактика, каквато в България няма - така също се пестят пари.
  • По-ниският бюджет ще доведе ли до съкращения в болниците, намаление на заплати?
  • Напълно е възможно това да доведе до фалит на някои общински болници. Но никой не казва какво ще стане с хората, които работят там.
  • Нали ще стават болници за долекуване?
  • Още не сме го видели. Фалитът може да стане следващата година. А за да стане реформата, да се преструктурира тази болница, преди да е фалирала, министър Симеон Дянков трябва да заложи парите за догодина. А такива средства не сме видели да са заложени. Но ако хората излязат на пазара на труда през 2010 г., какво става? Ние лека-полека започваме да търсим изход, всеки сам за себе си. Самият факт, че вече в България се падат по 1.2 медицински сестри на един лекар при минимум 2 сестри на лекар, е достатъчен. Сестрите масово напускат страната. Вече и лекарите се ориентираха - пазарът на труда в ЕС е отворен за нас и все повече колеги отиват там. Ако предишни години издавахме по около 200 задължителни сертификата за членство в БЛС, без които не може да се започне работа в ЕС, за м.г. те са над 380, а през тази може да скочат на 500. Това е загуба на висококвалифицирани специалисти. Те вече липсват от цели области - патоанатоми, анестезиолози, инфекционисти.
  • А какво трябва да се направи според вас?
  • На първо място правителството трябва да постави здравеопазването като приоритет. В условията на криза трябва да се инвестира с предимство в здравеопазването и образованието. Здравеопазването е област, която касае абсолютно всички граждани. Трябва да се приеме с широк обществен консенсус програма в близкосрочен и дългосрочен план. По принцип тази система е консервативна. Ефектът от едно рязко действие може да се види след 5-10 години. На реформата, която стана през 2000 г. плодовете ги берем сега - влошаване на различни показатели - детска смъртност, спад на имунизациите и т.н.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)