Реформата в болниците започва... от нулата

Реформата в болниците започва... от нулата

Колкото правителства, толкова "екшън" планове за реформи. Като се започне от идеите за одържавяване на болници и публично-частно партньорство и се стигне до приватизацията им и отдаването на концесия. Няма нужда да припомняме и предложението на вече бившия министър Радослав Гайдарски неизползваемият сграден фонд на болничните заведения просто да се разпродаде. По традиция всяка нова власт има собствено мнение за промените, което няма допирни точки с програмата на предшествениците й. Затова реформи в здравния сектор отново ще има и всичко пак ще започне от нулата.
Новата платформа се нарича "Концепция за преструктуриране на болничната помощ" и от седмица е качена на сайта на Министерството на здравеопазването. Заради усиленото обсъждане на промените в Закона за здравното осигуряване и неразбориите около Националния рамков договор обаче никой не й обръща внимание. Иначе това е поредният документ, който си поставя амбициозната цел да осигури "равен и справедлив достъп на населението до всички видове болнична медицинска помощ, високо качество и ефективно разпределение на обществения ресурс за здравеопазване". Експертите на ведомството не са се престарали с изложението и в общо 20 страници са направили не само обзор на актуалното състояние на лечебните заведения в страната , но са описали и основните идеи за преструктуриране, заедно с очакваните резултати. Едва ли е необходимо да уточняваме, че като всеки административен труд, този също не посочва дата за "старт на реформите", нито пък срок за изпълнение.
Основният извод от предварителния анализ на здравното министерство е, че лечебниците у нас са прекалено много и броят им трябва да се намали. За този проблем се говори от години, но нито едно управление досега не се осмели да закрие лечебно заведение, защото мярката е твърде непопулярна и е с доста висока социална цена. Експертите на ресорния министър Божидар Нанев обаче са категорични - бъдеще ще имат само болниците, които докажат ефективността си. Мотивите за това са известни - общо 388 са здравните заведения в България (заедно с диспансерите), които не са равномерно териториално разпределени. По данни на здравното министерство хората в района на Пловдив, Смолян и Кърджали разполагат с общо 17 лечебници, докато тези в столицата и в София - област могат да избират между сто и две. Високотехнологичните болници пък са концентрирани в няколко големи града, което принуждава пациентите да пътуват с часове, за да получат адекватна медицинска помощ. Факт е също, че лечебниците все повече изземват функциите на джипитата, защото те не са на разположение на пациентите си по 24 часа в денонощието, а в много населени места дори липсват. В резултат почти всеки четвърти българин попада в болница, а публичните средства очевидно не достигат за лечението на над 1.6 млн. души.
Бъдещата система от здравни заведения няма да е сложна. Ще се различават само три типа болници - общински, областни и високотехнологични, като за всяка от групите са разработени съответни критерии. От значение ще е колко хора обслужва всяка лечебница, с каква апаратура и специалисти разполага, както и за колко време линейките транспортират пациентите. В графата "високотехнологични" ще попадат и университетските болници, тъй като концепцията е предвидила възможността в тях да се извършва учебна и научна дейност.
Най-незначителни са изискванията към преструктурирането на общинските болници тъй като процесът ще зависи изцяло от решенията на местната власт. За целта е необходимо кметовете по райони да проверят дали услугите, предлагани от лечебните заведения, отговарят на медицинските стандарти и доколко пациентите с различни заболявания получават адекватно лечение, без да се препращат на друго място. Основният приоритет в случая ще е спешната помощ, т.е. от лечебниците ще се изисква бързо да изпращат екипи до пострадалите и да разполагат с добре оборудвани автомобили за оказване на първа помощ. Странното е, че въпреки инвестираните от 2000 г. досега над 115 млн. лв. държавни пари за ремонт на сгради и закупуване на медицинска апаратура в болниците с общинско участие данните на здравното ведомство показват, че от около двеста такива заведения едва 34 отговарят на изискванията и имат капацитета да се преструктурират. Останалите ще трябва да се преобразуват със собствени средства, да се приватизират или да фалират. Това няма да важи за включените в списъка по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който забранява тяхното раздържавяване и продажба.
Същата съдба очаква и областните болници, които не поемат по пътя на реформите. Основното изискване при тях е да осигуряват специализирано лечение. Ето защо здравното министерство ще изисква от всяко лечебно заведение в тази група да разполага с възможност за лечение по всички терапевтични и хирургични специалности и задължително да има структури за интензивно лечение, на "Уши, нос, гърло", урология, ортопедия и травматология, неонатология, психиатрия, кардиология, гастроентерология, нефрология, рехабилитация, хемотрансфузиология и спешно отделение. Основният проблем е, че за това са необходими кадри, а системата страда от остър недостиг на специалисти
"През последните няколко години приемът на студенти по медицина е относително постоянен, но поради процесите на нарастваща емиграция се очертава недостиг на лекари в страната", признава в анализа си Министерството на здравеопазването. Тенденцията сочи тревожно намаляване на лекарите по нефрология, пневмология и фтизиатрия, анестезиология, акушерство и гинекология, УНГ болести, психиатрия, образна диагностика, клинична лаборатория, спешна медицина, епидемиология и инфекциозни болести, патологоанатомия. Почти два пъти е намалял и броят на медицинските сестри, изравнявайки се с този на докторите (т.е. на един лекар се пада по една медицинска сестра, при съотношение 1:2.6 в Европейския съюз). Въпреки това от областните болници ще се изисква да обслужват средно от 150 до 300 хил. души, да осигуряват 24-часов прием по всички специалности, а транспортът до тях да не отнема повече от 60 минути (което също е свързано със закупуването на по-съвременни автомобили за спешна помощ). В тази ситуация въпросът не е дали областните лечебници ще имат желание да се преструктурират, а дали ще разполагат с ресурси да го направят? Поради липсата на фиксирани срокове обаче отговорът е един, и то в сферата на вероятностите: само времето ще покаже....
На този етап най-амбициозните планове на здравното ведомство са свързани с отсяването на т.нар. високотехнологични болници
Преди това страната ще бъде разделена на шест здравни района, наречени "еврорегиони" - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Но точният метод, по който лечебниците ще се разпределят в регионите, още не е уточнен. Според здравните експерти подходите могат да са два - високотехнологичната болница да лекува пациенти, пренасочени от областните болници, или да извършва всички дейности, присъщи на областната болница, плюс изследвания и лечение, изискващо съвременна и скъпа апаратура. От високотехнологичните лечебни заведения ще се изисква още да разполагат с интензивно отделение, стационар, който позволява престой в рамките на 6 до 24 часа, блок за лабораторни изследвания и всички видове образна диагностика, структура за еднодневна хирургия и инвазивна кардиология. В тези болници ще се извършват и всички дейности, неприсъщи за областните болници - сърдечна и съдова хирургия, неврохирургия на главния мозък и периферната нервна система, гръдна хирургия, пластично-възстановителна хирургия, неврофизиология, лечение на изгаряния, онкология, ядрена медицина, трансплантации, интервенционална кардиология, токсикология, детска кардиология, неонатология, детска хирургия, ортопедия и други.
Ако се съди по предварителното разпределение на високотехнологичните болници обаче (виж карето), реформи при тях едва ли ще са необходими. В тази графа попадат едни от най-големите и добре работещи лечебни структури у нас, които почти напълно отговарят на посочените критерии. Единственият проблем, с който им предстои да се справят, е липсата на добра и съвременна апаратура.
Съдейки по данните на здравното министерство, тя не само е недостатъчна, но е и неравномерно разпределена (виж таблицата). Ясно е, че въпросните лечебници не могат да си купят техниката сами и ще разчитат на държавата. Нейният ресурс обаче също е ограничен и едва ли ще може да обезпечи модернизирането на най-големите болници. Затова идеята на министерството е да инвестира в малко на брой високотехнологични структури, които да задоволят оптимално потребностите на населението. За лечебните заведения, които функционират едновременно с областна болница на територията на един еврорегион, ще бъдат създадени строги правила за издаване на направления и за разделение на функциите, за да не се дублират дейности.
Разбира се, вероятността споделените идеи да останат само на хартия е доста голяма и прогресивно ще се увеличава с всеки ден, в който експертите отлагат старта на поредната реформа.

Високотехнологичните болници по региони

Североизточен район:
УМБАЛ "Св. Марина", Варна

Северозападен район:
МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр.Враца
УМБАЛ "Д-р Г. Странски", гр.Плевен

Северен централен район:
МБАЛ Русе, гр. Русе
МБАЛ "Д-р Ст. Черкезов", Велико Търново

Югоизточен район
МБАЛ Бургас, гр. Бургас,
МБАЛ "Проф. Ст. Киркович"
УМБАЛ "Стара Загора" в гр. Стара Загора
МБАЛ "Д-р Ив. Селимински", гр. Сливен

Южен централен район
УМБАЛ "Св. Георги", гр. Пловдив,
МБАЛ Смолян
МБАЛ Кърджали

Югозападен район
Според здравното ведомство тук е възможно взаимодействие между университетските болници "Александровска", "Св. Екатерина", "Св. Иван Рилски", "Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести "Св. София", "Майчин дом", "Специализирана болница за активно лечение по детски болести" и Военномедицинска академия.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)