ДИСКУСИЯ ЗА ДИАГНОСТИЧНО СВЪРЗАНИТЕ ГРУПИ СЪБРА ДИРЕКТОРИ И ЛЕКАРИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА
По инициатива на БЛС, голямо представителство на съсловието от цялата страна се събра на дискусия, която очерта песпективите пред БЛС, стратегията за развитие на организацията и възможностите за въвеждане на ДСГ като алтернатива на клиничните пътеки.
Да се преговаря с НЗОК за подписване на анекс към рамков договор 2006 – е първостепенната задача на съюза, с която председателят на БЛС д-р Божидар Нанев започна своята презентация. В момента броят на неосигурените у нас е над 1 млн. души, приходите на Националната здравноосигурителна каса от началото на годината са по-ниски от прадвидените. Опасенията на съсловната организация са, че здравната каса може да реши да пренасочи средства от медицински дейности към плащания за лекарства, което вече се позволява от променената нормативна база. Ако бъдат въведени нови рестрикции за здравноосигурителни плащания, се създават предпоставки за фалити на лечебни заведения и ограничаване на достъпа на населението до медицинска помощ. БЛС ще направи всичко възможно това да се предотврати – каза още д-р Нанев. В дългосрочен план за подобряване на болничното финансиране у нас, Лекарският съюз предлага въвеждане на диагностично-свързаните групи. През 1995 г. тръгва първият пилотен проект. Сегашната система на финансиране чрез клинични пътеки е изживяла своето време и създава изкривяване на здравната статистика и свръххоспитализация. Прилагането на ДСГ може да започне 2010 или най-късно 2011 г. – добави той.
Деян Прокопов, софтуерен експерт, направи презентация на направеното до сега в областта на ДСГ и подчерта,че голяма част от пътя за въвеждането на новата методика у нас е в миналото. Първият пилотен проект е обхванал 20 болници в Габровско, Смолянско и София. Сред тях обаче нямало университетски, затова и данните не са оценявани като достатъчно представителни. През 2001 г. тръгва втори проект с включени 41 болници. Доста лечебни заведения за болнична помощ у нас са софтуерно и хардуерно оборудвани за въвеждането на ДСГ, обучени за есперти за кодиране. Оказва се, че най-голямата пречка за въвеждането на новия метод е липсата на политическо решение . В чисто технически план трябва да се избере класификационна система и да се закупят правата за прилагането й в България – каза Прокопов.
НЗОК трябва най-после да признае, че не може да финансира изцяло 300 клинични пътеки, каза зам.-директорът на НЗОК д-р Глинка Комитов. Парите са адски недостатъчни, не можем да поддържаме здравната система в сегашния й вид с тези средства, следователно трябва да я променим – каза той като уточни, че говори от свое име, а не като представител на касата.Според д-р Комитов, който е в отпуск в момента, първо трябва да се формират цени – по възможност всяко лечебно заведение за себе си, а след това касата да каже каква част ще може да поеме. Остатъкът можел да се поеме от здравните фондове като надграждащ стълб. Единствената институция, която има 90% готовност за въвеждане на диагностично свързаните групи е НЗОК, твърди д-р Комитов. Новата система няма да компенсира недостига на средства в здравната система, но ще покаже на обществото колко пари не достигат. И не здравната каса, а политиците у нас трябва да вземат решение за преминаване към ДСГ, заяви категорично д-р Комитов. За да има промени в здравната ни система, новото управление на страната трябва да инициира дискусия още в началото на мандата си .
През 2012-2013 е реалистичният срок за въвеждане на ДСГ, за да стане плавно промяната и без сътресения, смята председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров. Според него е крайно време това да стане, след като от 1995 г. насам в диагностично-свързаните групи са вложени сериозни финансови следства. Новият подход за финансиране ще е полезен и за пациентите, и за лекарите и техните доходи, смята д-р Димитров.
Още през 2004 г. е разписана Пътна карта за въвеждане на диагностично-свързаните групи от 2006 г., припомни бившият директор на НЗОК д-р Димитър Петров. След резултатите от пилотните проекти обаче се оказало, че за финансиране на болничната помощ ще са нужни почти два пъти повече средства от наличните, отбеляза той. Това стреснало политиците и въвеждането на новата методика замряла, твърди Петров. Иначе за влизането в действие на ДСГ ще са необходими от 2 до 4 години, каза той.
Проф. Любомир Иванов – председател на Асоциацията по обществено здраве потвърди,че кл. пътеки са инструмент за остойностяване на качество, а не финансов показател и трябва да се направи така,че заболяванията да се лекуват цялостно – от входа на болницата до хосписа. Иначе всички усложнения са за сметка на лекарите. Преди всичко обаче трябва да се увеличи делът за здравеопазване от БВП – допълни проф. Иванов.
Стратегически насоки за развитие на БЛС предложи в своята презентация и д-р Валерий Митрев – експерт в БЛС.В дискусията бяха изказани и редица мнения от болнични лекари и директори, които споделиха проблемите в чисто практически аспект и предложиха продължение на дискусията.
