ОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ЛЕКАРИ
ПРОТИВ КОНТРОЛА ЛИ СА ЛЕКАРИТЕ?
Уважаеми сънародници, колеги,
В самия край на работата си 40 Народно събрание прие допълнение на Закона за здравето за създавне на Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат”.
Въпреки принципните аргументи, които БЛС изложи срещу така замислената агенция, мнозинството в парламента предпочете с впечатляващо бързане и настойчивост да приеме текстове, създаващи поредната административна структура. Вместо истинска дискусия се чуха гласове, че българските лекари са против контрола.
Скъпи сънародници, ние, българските лекари, не сме против контрола, ясните правила и спазването им. Ние сме срещу тяхната имитация, изкривяване, формализиране и бюрократизиране.
В момента лечебните заведения се регистрират, акредитират, контролират и санкционират от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, районните центрове по здравеопазване, районните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Щатният състав на тези ведомства е около 10 000 души. Работещите лекари в България са под 30 000. Като прибавим административните апарати, които всяко лечебно заведение трябва да поддържа, за да отговаря на непрекъснато увеличаващи се бюрократични изисквания, става ясно, че в центъра на българското здравеопазване не стои нито пациентът, нито лекарят, а основната роля се пада на чиновника. Новата агенция иска да засили точно армията от чиновници, разрастваща се всеки ден с удобното обяснение, че ще контролира и следи да бъдат спазвани вашите права. Но това естествено няма да се случи, защото тя ще контролира единствено дали се спазват често противоречащите си объркани правила, създадени от сродни администрации.
Българският лекар е претоварен от бюрокрация и това се вижда от всички. Вместо да отделяме повече време за пациентите си, ние трябва да попълваме бланки, приложения, спецификации, отчети, декларации, направления и регистри, отнемащи ни свободата да лекуваме. Но така се премахва и възможността за реален контрол над нашата дейност, защото той се възлага не на пациента, а на чиновника, търсещ формални поводи за контрол и санкции.
Оставяме на българските граждани да преценят дали създаването на Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат” цели защита на техните интереси, припомняйки, че същите народни представители по-рано отхвърлиха проекта за Закон за правата на пациента.
Ние не се страхуваме от контрол, стига той да не е самоцел и оправдание за бездействието и липсата на идеи у хората, които се опитват да го упражняват.
БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
