Доклад на БЛС пред AEMH
В доклада на България са засегнати 2 теми:
1.Кратка информация за промените в здравеопазването през последната година
2.Участието на лекарите в ръководството на болниците /в съответствие с теми от конференцията и 63-та пленарна среща на AEMH - Лисабон 6-8 май 2010/
1. Кратка информация за промените в здравеопазването през последната година
На 5 юли 2009г. в България бяха проведени избори за Народно събрание, които доведоха до пълна смяна на управлението на страната. На мястото на управлявалата 4 години тройна коалиция, водена от социалистите, беше съставено правителство на новата политическа партия ГЕРБ – спечелила 116 от общо 240 мандата в парламента.
За министър на здравеопазването беше избран д-р Божидар Нанев, който към момента бе председател на УС на БЛС.
Въпреки очакваните реформи в здравеопазването, основните промени бяха свързани със значително намаление от страна на Народното събрание на бюджета на НЗОК по отношение на болничното лечение. От 476,192 милиона евро (931,432 млн.лв) през 2009г. на 362,439 милиона евро (708, 932 млн лв.) през 2010г., т.е. с около 222 милиона евро по-малко.
Това беше причина да бъдат направени опити за намаляване на броя на болниците, работещи с публични средства (НЗОК), чрез въвеждане на по-строги изисквания по отношение на брой специалисти и налична апаратура. Въпреки че официалното обяснение бе за подобряване на медицинското обслужване на населението, основната цел бе намаляване на значителния брой болнични лечебни заведения в страната и осъществяване на финансови икономии. Като цяло тази тактика не доведе до положителни резултати; към момента НЗОК има договор с 334 заведения, осъществяващи болнично лечение, чиито брой изглежда значителен на фона на намаляващото населението на България - 7,607млн.
Финансовите ограничения, целящи поддържане на нисък държавен дефицит (около 3%), доведоха до значително забавяне на изплащане на средствата от НЗОК към лекари и болници, което стана причина за масови недоволства, изразяващи се в затваряне на кабинети в периода 8-10 март 2010г., и по-слабо изразени протести в болници на 7 април.
Беше създадено Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат” към Министерството на здравеопазването, която би трябвало да контролира и санкционира работата на лекари и лечебни заведения. БЛС изрази сериозна тревога относно целите и капацитета на агенцията още по време на гласуване на закона за нейното създаване при предходното Народно събрание.
На 30 март 2010г. министърът на здравеопазването беше принуден да подаде оставка. Въпреки че официалната причина за това е започналото разследване за неизгодни договори за покупка на ваксини срещу грип A(H1N1), мнозина анализатори смятат, че истинската причина за отстраняване на министър Божидар Нанев бе несправянето със здравната реформа.
Като положителен факт през отминалата година може да се отчете постигането и подписването на НРД между БЛС и НЗОК, какъвто липсваше в последните 3 години. Благодарение на този договор, въпреки приложените финансови ограничения на ниво общ бюджет за здравеопазване, не бяха намалени цените на конкретните медицински дейности.
Като цяло, пред новоизбрания здравен министър остава задачата да проведе здравна реформа в условията на икономическа криза и строги финансови ограничения. Липсата на средства и, още по-лошо, липсата на ясно заявени цели и политически консенсус кара лекарите в България да са по-скоро песимисти по отношение на бъдещите промени.
2. Участие на лекарите в ръководството на болниците
Болниците в България се регистрират като търговски дружества по общ ред, определен в Търговския закон. Това е доста противоречива практика, която беше възприета по времето на здравната реформа от края на деветдесетте години, когато бе въведен здравно-осигурителния модел.
Болниците в България са държавни, общински и частни. Държавните болници (които са основата на здравеопазването към момента) биват такива със 100% държавно участие (университетските или някои ведомствени болници – напр. военни болници) и такива, в които държавата е мажоритарен акционер – това са областните болници.
Управлението на държавните болници се осъществява от Съвет на директорите, които се назначава по принцип от мажоритарния собственик – здравното министерство. Останалите акционери практически нямат тежест в избора, нито имат друг принос към лечебното заведение.
Веднъж назначен, този съвет на директорите има сравнително голяма самостоятелност във вземането на решения, в които държавата не може да се меси директно. Този начин на управление нерядко води до определен конфликт, при който практически държавна структура започва да се управлява от тясна група лица с всички произтичащи от това негативи като: неизгодни договори, лошо финансово управление, необосновано разширяване на броя на персонала и т.н. Единственото, което държавата може да направи в подобна ситуация, е да смени членовете на управителния съвет на дружеството и да покрие натрупаните от болницата дългове, без пряко да взема отношение по сключваните договори, цени на лекарства и апаратура.
По времето на вече бившия министър Божидар Нанев в управителните съвети на някои големи държавни болници бяха назначени представители на БЛС, което може да се разглежда като предоставяне на по-голямо влияние на лекарите в тяхното управление.
Водещите лекари активно участват в управлението на болниците в България - особено в големите болници. А в университетските болници, директорите са не само лекари, но и хабилитирани лица.
Според Закона за лечебните заведения, със заповед на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ се създават медицински съвет; лечебно-контролна комисия; комисия по вътреболнични инфекции и, ако е необходимо, комисии по медицинска етика, лекарствена политика, развитие на информационното осигуряване и др.
Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на лечебното заведение, в който влизат и началниците на клиники и председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз. Медицинският съвет се председателства от управителя, изпълнителния директор или директора на лечебното заведение.
Медицинският съвет консултира:
-изпълнението на плана за дейността на лечебното заведение и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;
-предложенията на началниците на клиники;
-информационната дейност;
-въвеждането на нови медицински методи и технологии;
-програми за научната дейност на лечебното заведение.
Лечебно-контролната комисия е контролен орган, който:
-извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;
-произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;
-контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;
-анализира несъвпадението на клиничната с патологоанатомичната диагноза.
Управител, съответно изпълнителен директор, на лечебното заведение може да бъде само лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина и с квалификация по здравен мениджмънт или лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по икономика и управление и с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.
Управителите, съответно изпълнителните директори, на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ се определят от собственика след конкурс за срок три години. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Началникът на клиника извършва следните дейности:
1.предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;
2.планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;
3.отговаря за икономическата ефективност на звеното;
4.отговаря за информационната дейност на звеното;
5.планира и организира съгласувано с ръководителите на съответните катедри на висшите медицински училища дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти;
6.създава условия за изпълнение на научни програми на лечебното заведение;
7.отчита своята дейност пред изпълнителния директор.
Д-р Константинов Проф. д-р Чернев
Зам. председател на УС на БЛС Член на УС на БЛС
