Д-Р РОМУАЛД КРАЙЕВСКИ: ПРОДЪЛЖАВАЩОТО МЕДИЦИНСКО ОБУЧЕНИЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В МНОГО СТРАНИ В ЕВРОПА

Д-Р РОМУАЛД КРАЙЕВСКИ: ПРОДЪЛЖАВАЩОТО МЕДИЦИНСКО ОБУЧЕНИЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В МНОГО СТРАНИ В ЕВРОПА

В края на миналата седмица Български лекарски съюз подписа споразумение за сътрудничество с Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS). Това ще позволи продължаващото медицинско обучение на лекарите у нас да стане стандарт за качество и в Европа. Как е организиран този вид следдипломна квалификация в други страни, разказва д-р Ромуалд Крайевски, президент на UEMS.

Европейският съюз на медицинските специалисти (UEMS) е най-голямата организация на медицински специалисти в Европа. Той представлява цели 31 организации от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), но и медицински специалисти от държави извън него.

Близо 1 000 медици работят за UEMS под различни форми. Те са разпределени в три основни ресора – следдипломна квалификация, продължаващо медицинско образование (ПМО) и контрол на качеството. Организацията има 43 специализирани звена, които работят самостоятелно и отговарят за различни заседания и конференции на международно ниво. Към UEMS има и дисциплинарни комисии и други федерации.

Европейският съюз признава общо 54 медицински специалности. Всяка една, която иска да открие своя секция в UEMS, може да го направи. Към тях има и специален консултативен съвет.

Основната цел на Европейския съюз на медицинските специалисти е хармонизацията на продължаващото медицинско образование на европейско ниво и гарантиране на възможно най-високо ниво на медицинските специалисти във всяка европейска страна.

- Д-р Крайевски, в кои страни в Европа продължаващото медицинско образование е задължително?

Задължително е в по-голяма част от европейските страни, да кажем в две трети от тях. Но задължително означава различни неща. Например ние може да имаме задължително със санкции, което означава, че лекар, който не е събрал достатъчно точки от кредитите, може да има проблем с лиценза. Например в Полша нямаме санкции, но има страни, за които ми е известно, че има такива. Там медицинската камара проверява броя на кредитите и ако те не са достатъчно, евентуално медицинските специалисти биха имали проблеми с практикуването. В Германия например, можеш да си загубиш лиценза, ако нямаш достатъчно точки, но по-скоро проблемът е със здравните застраховки. Така че, ако лекар иска да лекува пациент чрез голяма застрахователна компания, тогава той трябва да покаже, че има продължаващо медицинско образование (или в момента се обучава) и има необходимия брой кредити. В по-голямата част от страните това е задължително, тоест е постановено от закона, но всъщност няма последствия за специалистите. Мога да кажа, че в по-голямата част от държавите продължаващо медицинско образование е само доброволно и желателно. Интересно е, че тези страни не се различават много от гледна точка на кредитната система и навсякъде те се окачествяват спрямо Европейската медицинска организация.

- А има ли разлика в организацията на продължаващо медицинско образование и кредитната система в отделните страни?

Навсякъде продължаващото медицинско образование може да бъде организирано по много различни начини. Имаме личния елемент при осъществяване задълженията на лекарите, но и това, че без солидна акредитация за продължаващо медицинско образование, качеството на здравни грижи ще бъде много лошо.

Докторите учат през целия си живот, въпросът е как те да получат документ за това и системата за продължаващо медицинско образование е именно за това. Тя ги задължава да наберат нужната документация за обученията. Но всъщност идва въпросът дали изпълнението на това задължение ще подобри качествата на докторите.

- По какъв начин се осъществява контрола на качеството на продължаващо медицинско образование?

Продължаващото медицинско образование е наложително и може да бъде регулирано по много начини. Това, което предлагаме ние от Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS) и други медицински организации, е да има европейска платформа за акредитация на продължаващото медицинско образование, чрез която да се следи отговорно качеството на всички дейности. Например, когато в някоя страна има оплакване срещу доктор, много често, да не кажем винаги, се повдига въпроса за неговото продължаващо медицинско образование. Разбира се, всеки специалист може да каже, че е чел дадени книги, направил е това и това, но той трябва да го докаже по някакъв начин. Именно за това тази система е препоръчителна във всяка държава, защото тя ще помогне на лекаря да докаже, че е в течение на новостите в медицината – от етична гледна точка и според закона за медицинските професии.

- Ако аз съм лекар и в моята страна продължаващо медицинско образование е задължително, но нямам нужните кредити, какво следва? Дайте няколко примера за страни със строги санкции при неизпълнение на критериите за продължаващо медицинско образование.

Доколкото съм запознат, страните, които прилагат санкции, това са Словения, Великобритания и Холандия. Но това е много общо като понятие, защото от законова гледна точка те са различни във всяка страна. Би ни отнело много време, за да проучим и разберем каква е ситуацията с наказателните мерки поотделно. Има разлика дали точките ще бъдат отчетени на 4-годишен период, което е най-често, на 3 години, каквото е предложението за България, а в някои случаи и на 2 години. Според основната система, която е задължителна в тези страни, ако ти нямаш сертификати и достатъчно кредити, които са обикновено 50 на година, тогава лицензът ти ще бъде временно преустановен. Но никъде системата не работи така, защото в много държави има предупреждения и дискусии относно това къде са недостатъците на докторите в продължаващо медицинско образование и как той може да ги поправи. Целта на системата със санкции е по-скоро да помогне на доктора да изпълни своите задължения. Ако обаче има някой медицински специалист, който е толкова решен, че не иска да участва в системата на продължаващо медицинско образование, тогава може да ограничат практиката му или да му вземат лиценза. Но това го има в много малко страни, в по-голямата част, ако не събереш нужните кредити, или получаваш предупреждение или ти показват как можеш да подобриш образованието си.

Има няколко страни, в които системата е много принудителна към лекарите. Те трябва да го направят и то по определен начин. В повечето страни обаче изказът на отговорните организации е нещо от сорта на: „Ти би трябвало да имаш продължаващо медицинско образование и ние можем да ти помогнем да го направиш“. Така че, то е по-скоро с идеята за насърчаване на лекарите, но всъщност има големи разлики в стимулирането на лекарите в различните страни. В Норвегия например, те получават значителен бонус към заплатата, ако имат продължаващо медицинско образование, в Германия им се дава възможността да заключат договор за продължаващо медицинско образование. Има и страни като Полша, например, където ако докторът кандидатства за началник на отделение, от него се изисква да има продължаващо образование, защото това е доказателство за неговите качества. Това може да се изисква от застрахователите. Както д-р Галинка Павлова от БЛС обясни по време на конференцията, много е важно да се даде време на докторите, за да участват в системата на продължаващо медицинско образование. Не става дума само за свободното им време, защото в повечето случаи те нямат такова, те са претоварени с работа и ако им кажем да го направят в свободното време, тогава никой не може да каже кога ще стане това.

- В тази връзка, ако някои лекари са прекалено заети, могат ли да получат всички точки само от онлайн обучение?

Мога да споделя за нашия опит в Полша, защото там имаше много оригинална идея от министерството на здравеопазването – медицинските специалисти да имат продължаващо медицинско образование кредити от различни форми. Например, от онлайн може да събереш 30%, от събития на живо 30% и останалите от друг вид. Ние обаче, като полска организация на медиците, се противопоставихме на това, предложението бе много изкуствено. Докторите са в различна ситуация и ако някой работи в две болници (а повечето средностатистически медици в Полша са и на 3 места), тогава би трябвало да им бъде дадена възможността да извършат своето обучение онлайн. Нашата позиция е, че това, което е постижимо, е приемливо и е по-добре, отколкото никакво обучение. Така че, ако някой е много зает и не може да отиде на дадена конференция, тогава трябва да има и други възможности, с които да набави кредитите – особено онлайн или по други начини. Например чрез рецензия за новоиздаден медицински материал, по формата на статии, лекции и други. Всичко това носи допълнителни знания на специалиста и затова тези форми трябва да се причисляват към продължаващо медицинско образование. Те могат да дадат възможност на лекаря да си изпълнява задълженията и да достигне минимума от 50 кредита.

- Български лекарски съюз подписа важно споразумение с Европейския съюз на медицинските специалисти. Какво може да почерпят българските медици от опита на европейските държави, в отдавна има продължаващо медицинско образование?

Продължаващото медицинско обучение трябва да бъде организирано от медицинските организации, от и за медицинските лица в България. Това е първото. Второ, значението на документа, който бе подписан е, че Български лекарски съюз ще участва в акредитацията на международни продължаващо медицинско образование събития. Те са на много високо ниво. Така БЛС ще участва и в дискусиите за това как продължаващо медицинско образование да бъде организирано. Нещо много важно, за което не говорихме по време на конференцията, което произтича от сътрудничеството ни, е въпросът за критериите за качеството на продължаващо медицинско образование. Защото акредитацията ще се осъществи спрямо тях. Тези критерии са създадени от критерии от цяла Европа и извън нея. Критериите, приложени от Европейския съюз на медицинските специалисти, могат да бъдат използвани от Български лекарски съюз за събитията, които той организира в България и чрез тях да създаде различни стимули за лекарите, които искат да имат продължаващо медицинско образование. Ние насърчаваме организациите във всяка страна да приложат същите критерии за акредитация на местно ниво. Лекарите нямат нужда от международна акредитация, защото това може да бъде направено на местно ниво. Критериите трябва да бъдат на много високо ниво, да не се повлияват от министрите и всякакъв комерисален интерес, да няма предубеждения при използването им.

__Източник: __




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)