Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: КОЯ СИСТЕМА В ЕВРОПА РАБОТИ В ТАКЪВ ДУХ НА ЛИМИТИРАНЕ КАТО НАШАТА?
Предложеният от Министерството на здравеопазването нов единен стандарт за финансово управление на държавните болници предизвика реакциите както управителите на лечебните заведения, така и на лекарите. Пред Zdrave.net председателят на БЛС д-р Грозев коментира както стандарта, така и предложената от СЗО помощ за реформата в системата на здравеопазването.
Д-р Грозев, какво е вашето становище за предложения от Министерството на здравеопазването нов единен стандарт за финансово управление на държавните болници?
В стандарта има доста пожелателни становища, има и доста заемки от Закона за финансите, в което няма нищо лошо. Ние никога не сме били против контрола и против това да се управлява и финансира системата по най-разумен начин, така че да не се стига до преразход или до разхищение на финансови средства, но има и изключително обезпокояващи положения, с които изобщо не можем да бъдем съгласни.
Кои са те?
Не можем да се съгласим, че болници, които имат просрочени задължения, не могат да дават допълнително материално стимулиране. Така на практика се изземват всички възможности за прилагане на знания, а защо не и на творчество, от болнични мениджъри, а трябва да се движат по някакви схеми. Всеки един ръководител на лечебно заведение би трябвало да има възможност да прилага методи, които да доведат до възможност за ефективно управление. А кой е този мениджър, който няма да стимулира своите служители - лекари, сестри, санитари, защото лечебното заведение било имало задължения?
Значи априори дадени лечебни заведения, а в случая твърдя - огромна част от лечебните заведения в страната, които имат такива просрочени задължения, не биха могли в никакъв случай да стимулират персонала си. Това автоматично значи, че този персонал ще намери реализация на друго място. По този начин ще стимулираме ли оставането на младите специалисти в България? Ще създадем ли условия за реализация на сестринския персонал, или за неговото задържане на територията на страната? Ще подпомогнем ли отдалечените, погранични региони както на запад, така и на юг, където са най-големите проблеми и ще можем ли по този начин да издигнем качеството на медицинската услуга?
И какво значи стандарт на управление? Това ще го наложат силово ли, ще го наложат по административен начин ли? И какво ще се случи - ще стане абсолютен крах. Може ли да се говори за рационално управление, след като години наред не мърдат цени на клинични пътеки, а в същото време цените на лекарства, на консумативи, на енергоизточници и на всичко се повишават. И кой е тоя изключителен мениджър, едва ли не господ, който при намаляване на приходите и увеличаване на разходите ще води ефективно управление, ще задържи персонал и най-вече ще увеличи качеството на медицинската услуга? Това е абсолютен нонсенс.
Според СЗО приоритет трябва да ни бъде първичната помощ, след това да се създаде система за интегрирани здравни услуги и да се подобри координацията между различните нива в системата на здравеопазването. Конкретни препоръки ще ни даде мисия на експерти от СЗО, която през май ще посети България.
Относно това, че трябва да се обърне сериозно внимание на извънболничната помощ с малко по-малко разходи и разумно управление да доведе до облекчаване на системата за болнична помощ, ние до голяма степен сме съгласни. И както знаете, в продължение на две години настояваме за това. Само че то не може да бъде направено без пари. Този пълен анализ по документи и срещи в министерствата ли ще бъде направен? Нека да влязат в лечебните заведения и да поработят, защото само ако гледат, нищо няма да стане. Нека да разберат по какъв начин се разходват средства. Как при липса на остойностяване на медицинския труд можем да говорим за нормално финансиране в системата. Нормално ли е финансирането в система като нашата, в която над 34% отиват за лекарства? Нормално ли е финансирането, когато около 1 милиард отиват за консумативи? Нормално ли да се намалява реимбурсирането на медицински изделия и по този начин да се бърка в джоба както на лекарите, така и на сестрите? Нормално ли е да си направил редица операции през деня с различни нива на компетентност и сложност и да не знаеш в крайна сметка какво си заработил? Нормално ли е сестрите да полагат такъв къртовски труд и също да не знаят колко работят?
Освен другите проблеми, и лимитите на лечебните заведения продължават да са „бич“ за болниците.
С НРД 2018 сме поставили началото на решаването на този проблем. Доколкото знам за последните три месеца - декември, януари и февруари, т.нар. надлимитна дейност е в рамките на около 4 млн. лева, което е значително по-малко, сравнено с 2017 г. за същия период. Коя система в Европа обаче работи в такъв дух на лимитиране? Коя система има изработена, отчетена и незаплатена дейност? Какво значи лимит? И то лимит в условията на спешност.
Бюджетът за болниците за април обаче ще бъде равен на бюджета, заплатен за извършената дейност през февруари?
Това са прогнози стойности, които действително са на базата на изработеното като обеми през февруари, но са с цени по новия рамков договор и това е само дотолкова, доколкото да бъде като ориентировъчна рамка. Оттук насетне ще видим какво ще се случи, но е рано да се каже, че точно по този начин ще бъде платено. Ако НЗОК плати по този начин и извън договорената сума от 155,3 млн. лева за април, тогава вече ще е проблем и БЛС ще предприемем мерки.
__Източник: 
__
