Д-Р ГАЛИНКА ПАВЛОВА: МЕТОДИКАТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БОЛНИЦИТЕ Е В УЩЪРБ НА ЛЕКАРИ И ПАЦИЕНТИ
С промените, направени в Методиката за финансиране на лечебните заведения със средства на Министерство на здравеопазването (МЗ) за заплащане намедицинските изделия, българите ще плащат за здраве от собствения си джоб все повече. Факт е, че сега доплащатоколо 48%, докато вЕвропа този процент е между 15-20%.
Новата Методика за финансиране на лечебните заведения на МЗи доплащането на медицинските изделия създадоха напрежение в системата поради недомислие,коментира д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Български лекарски съюз (БЛС).
Със задна дата от 1 януари 2018 г., при закъснение от четири месеца, се намаляват цените на медицинските изделия, които се заплащат на лечебните заведеиячрез трансфер от здравното министерство.
Похвално е да се търсят по-ниски цени и да се пестят публични средства, но преди те да се въведат, здравното министерствотрябваше да представи с кои фирми е договорило тези намалени цени. Доставчиците съобщават, че няма как да отговорят на намалените параметри, обяснява д-р Галинка Павлова и даваконкретен пример: за клапите при хидроцефалия при деца МЗ възстановява4 000 лв, ацената е 5 600 лв; при ендоваскуларно лечение на инсулт възстановяват не повече от 8 000 лвпри цена на медицинските консумативи 15460 лв.
Преди да се въвеждат коригираните надолу цени, трябваше да се проведат преговори с доставчици, да се види качеството на медицинските изделия и чак тогава да се правят промени. Тази разлика трябва да се заплаща от пациентите или от болниците, респективно от заплатите на лекарите. Е как тогаваМЗ ще иска болницатада няма задължения и как ще постигнем препоръките на световната банка за намаляване процента на доплащане от пациентите?, обяснява д-р Павлова.
Д-р Галинка Павлова обръщавнимание върху още нещо, заложено в Методиката за финансиране на лечебните заведения, а имено възнагражденията на лекарите.
Без посочване на мотивиза преминал и нехоспитализиран пациент през спешно-приемнитеотделенияна областните болници, МЗ значително намалява сумата за плащане от 25 лвна 9лв за пациент. Тези отделения не работят по клинични пътекии няма от къде да формират приходи за дейността. За преминалите и приети пациенти НЗОК заплаща на лечебното заведение, но от тези постъпления се формират възнагражденията на медицинския персонал от отделението, в което се изпълнява клиничната пътека. За работещите в спешно-пиемните отделения възнагражденията са резултативни от постъпленията за брой преминали и неприети пациенти по цената от 9 лв. Колкото по-малко пациенти потърсят помощ за спешенмедицински проблем, толкова заплащането на труда на персонала ще намалява.
В средно голяма областна болницаработят около 30 човека и при повишената МРЗ от 510 лв са необходими около 40 хил. лв месечно за Фонд Работна заплата. Ако населеното място има малък брой жители иповечето от хората са в добро здравословно състояние, нека здравното министерствонаправо закрие тези отделения. В търговските дружества непечелившите сектори се закриват. Могат ли да поемат отговорност за такова решение от министерството? Лечебните заведениясъщо са регистрирани по търговския закон, но те имат изключително специфична дейност - осигуряване на медицинска помощ. Екипът на Министерство на здравеопазванетосе управлява от финансисти и е очаквано желанието им за икономии в системата.Недостатъчното финансиране на дейността на спешно-приемните отделения ще доведе до ръст в натрупаните задължения в областните болници.Ниските възнаграждения, очаквано ще доведат до напускане на персонала, обяснява тревогите на съсловието д-р Павлова.
Със болка ще си позволя да перефразирам израза “няма човек, няма проблем” по следния начин: няма заплати, няма персонал, няма болница, няма дългове, няма проблем за МЗ и МФ, но има голям проблем за здравеопазването и достъпа на пациентите до системата, категорична е д-р Павлова.
__Източник: 
__
