Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: ЛЕКАРЯТ НЕ Е ВИНОВЕН, ЧЕ РАБОТИ В СИСТЕМА, В КОЯТО ПРАВИЛАТА НЕ СА ЯСНИ
До година-две проблемът с недостига на сестри и специалисти по медицински грижи ще стане изключително сериозен, прогнозира председателят на БЛС
-Д-р Маджаров, Вие сте специалист по УНГ. Има ли специфична процедура за прочистване на ушите на здравните власти, за да чуят истинските проблеми на българските лекари и на пациентите?
-Точно такава процедура в учебниците по УНГ не е описана. Но вероятно в учебниците по психофизиология има, защото едно е да достигат звуковите вълни до слуховия орган, друго е да бъдат анализирани като корова функция на мозъка.
-Какво обещахте на колегите си, за да Ви изберат?
-Обещах, че няма да се правят необмислени предложения и ще се борим за авторитета на гилдията, като защитаваме колегите в ситуации, в които смятаме, че няма вина конкретният лекар. По този начин ще бъде издигнат авторитета на отделните лекари. А като организация, която има отношение към всички проблеми в здравеопазването в страната, смятам, че авторитетът на съсловието ще поддържаме на високо ниво като водим смислени и конструктивни разговори с всички заинтересовани страни.
-А пред себе си какво обещахте да направите за съсловието?
-Крайно време е някой да има смелостта, без да се срамува, да казва, че лекарят не е виновен, че работи в система, в която правилата не са ясно разписани. Защото в нашата система има остатъци от миналото – живеем в пазарна икономика, а в същото време обществото ни е убедено, че лекарят трябва да е на разположение на пациентите по всяко време, а ресурсът който харчи – знания, умения, време, трябва някой друг да плати. Аз не казвам, че пациентът трябва да ходи на лекар с парите си, все едно, че ще пазарува в магазин. Не. Аз казвам, че обществото трябва да реши кой плаща за труда, уменията и времето на медицинските служители. Защото богатството на здравната система на една държава са лекарите и специалистите по здравни грижи и те, както и обществото, трябва да знаят цената си. Дейността им се финансира от НЗОК и по различни методики от МЗ. Но има дейности като неотложната помощ, за които никой не казва кой ги финансира. За това не е виновен лекарят. Виновна е системата. Това бе първата задача, която си поставих като председател на БЛС и ще продължа да го повтарям, докато постигнем някакъв консенсус между обществото и лекарите, които са част от него и не може да бъдат унижавани.
- За адекватно остойностяване на труда на лекарите и медицинските специалисти се говори поне от две десетилетия, дори четвърт век. Но нищо не се случва. Защо? Нали по закон лекарският съюз има доста инструменти?
-С лекарския съюз се консултират и съобразяват здравните власти винаги, когато се опитват да направят някаква промяна. Защото промяна няма да се случи – изпълнителите сме ние.
Остойностяването е труден проблем. БЛС има изработена методика със заложени коефициенти. Тя е добра. Проблемът й е, че не е облечена в цифри. Необходим е финансов анализ, който да бъде направен от финансовото министерство. От там трябва да бъдат зададени финансовите параметри, за да се види колко ще струва трудът. В тази методика сме диференцирали различните видове дейност според сложността им, според това каква степен на образование и квалификация е необходима за една или друга услуга или за достигане на дадени умения от лекаря и от това да зависи заплащането на съответната дейност. Преди да започнем да степенуваме от най-ниско до най-високо квалифицираните лекари, на първото стъпало на стълбицата трябва да сложим най-малкото число. Към него да се прилагат съответните коефициенти и тогава ще получим това, което всички очакваме - от 1 мин. работа или от 1 операция, или от 1 преглед какво трябва да очакваме и колко струва. Разбира се, не е все едно дали прегледът е направен в кабинет, или лечението изисква сложността на неврохиругичната операция, костваща 7,8 часа. Знанията и уменията в нашата професия са много различни.
-Тази методика е изработена поне от 2 години. За това време МФ не стига до нея?
-Предполагам, че работят. Не искам да дам оценка на работата им. Но очакваме част от тази методика или цялата да бъде използвана в предложенията на министър Кирил Ананиев за предстояща здравна реформа. В момента МЗ е поело инициативата за промяна и нека да я направи. Но се надявам тя да бъде консултирана с БЛС и в последствие да я изработим заедно, след като представят идеите си.
Според мен по-притеснителното е как ще контролираме системата. Да приемем, че имаме цена за всеки преглед, всяка манипулация или операция. Но всичко това трябва да се контролира, да се регистрира в системата, за да бъде заплатено реално.
-Как според Вас трябва да стане това?
-То ще бъде възможно, когато бъде въведено електронното досие. Според мен всичко това трябва да се случи комплексно. Когато преди години започна да се плаща за дейност, което е стимул за по-добра работа на лекаря и да бъде търсен от пациентите, не беше заложен точният механизъм, по който да се регистрира правилно извършената дейност. Точно това доведе до редица изкривяване на статистиката, доведе до свръххоспитализации или свръхпрегледи. Затова ми се иска сега да не бъде повторена тази грешка и щом ще се работи по остойностяване на труда на медицинските кадри, то да бъде обвързано и с правилното регистриране на дейността.
- Преди дни здравният министър заяви, че ще предложи на кабинета обучението, квалификацията, преквалификацията, придобиването на специалност и продължителното обучение за цял живот да бъдат за сметка на държавния бюджет, ако тези хора поемат отговорност за определен период от време да работят на територията на България. Добра ли е според Вас?
-Не съм запознат в подробности с тази идея. Но идеята възнагражденията на специализантите да се поемат от държавата, е добра стъпка. МЗ може да планира какви специалисти са необходими за страната или в един или друг регион и да финансира тези специалисти. Ако едно лечебно заведение прецени, че има нужда от повече специализанти, нека да поеме финансирането на заплатите им. Действащата в момента наредба уж трябваше да дава по-добри възможности за специализация, но възложи плащанията на лечебните заведения, което моментално доведе до затваряне на вратите за специализация. Сега се стигна до положение, че болниците, които са база за обучение са пренаситени и не могат да вземат повече специализанти, защото не могат да се позволят да им плащат, а в същото време малки лечебни заведения, които имат нужда от лекари и възможност да плащат, не могат да вземат специализанти.
-Според Вас как може да се промени това?
-Начините са два: или МЗ поема някаква част от финансирането на заплатите, или позволява половината от специализацията да се провежда в болницата, където е назначен лекарят, а половината - в базата за обучение. Така специализирахме ние. Лекарите, които сега ни лекуват, включително и аз, сме специализирали по този начин.
-Това ли е начин да задържим младите?
-Изразът "да задържим младите" не е много точен, тъй като те са граждани на Европа и имат право да избират да живеят и работят където преценят.
-Но онези, които са държавна поръчка се обучават с парите на данъкоплатците.
-И това вече не е точно така, защото онези, които учат за лекари плащат по 940 лв. годишна такса, а които се учат за медицински специалисти, плащат по 850 лв. На практика това е платено обучение, тъй като държавата финансира малка част от това обучение. Затова младите лекари не може да бъдат задържани с административни мерки. Важното е, родината да им предлага условия, в които те се чувстват пълноценни. Мисля, че все по-малко лекари бягат навън и доста млади остават в големите болници, защото те са добре оборудвани, имат достъп до най-новите постижения в световната медицина чрез конгреси, международни семинари и пр. Много са младите лекари, които още като специализанти придобиват умения за работа с високотехнологична апаратура и затова остават тук. Мен обаче, повече ме притеснява изтичането на медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи. Този проблем е много по-неглижиран и вече стои със сериозна острота пред системата. Боя се, че в следващите година-две положението ще стане изключително сериозно. Над половината от работещите медицински специалисти са над 50-55 г. Двете съсловни организации трябва заедно, в сътрудничество и с МЗ, да търсим изход от ситуацията. Сериозният проблем е, че малко хора завършват такова образование, а огромна част от завършилите напускат страната. Те учат 4 години, плащат много за обучението си и това прави професията непривлекателна. Имам идея, но искам първо да я споделя и обсъдя в съсловната си организация.
-БЛС продължава ли да не приема параметрите на Националната здравна карта? Ще я обжалвате ли?
-Продължавам да твърдя, че здравната карта не е направена по най-добрия начин. В същото време, трябва да знаем, че всяко нещо, което не е направено добре и отсреща има желание за диалог, може да бъде променено. Въпросът не е толкова как е направена, а по какъв начин ще я приложим, как ще използваме този инструмент. Моето разбиране е, че здравната карта е инструмент за планиране, за провеждане на държавната политика в бъдеще в областта на здравеопазването. Защото духът от бутилката беше изпуснат. Обществото не е готово да приеме рестрикции въз основа на здравна карта, при това - със задна дата. Тоест, развита здравна система по места не бива да бъде притисната административно с издаването на такъв документ към настоящия момент. Защото, когато хората са инвестирали, независимо дали са държавни, общински или частни средства, не е имало такива ограничения. Тези пари са обществени, независимо кой ги е дал, те са собственост на цялото общество. Когато разрушим нещо създадено, губи цялото общество. С една дума, здравната карта ще бъде постижение, ако се използва като инструмент за планиране в бъдеще. Там, където има пренасищане от лечебни заведения, да не се разрешава включването на нови такива, които да черпят финансов ресурс от обществената здравна каса. Но там, където има недостиг, да се кандидатства по проекти и да се осигури необходимата медицинска помощ на населението. Само при това положение ще има смисъл от една здравна карта. В противен случай здравната карта ще сее напрежение и в съсловието, и в обществото. Когато има проблем в една болница, не се притеснява само директорът, а целият персонал и пациентите. Всичко се отразява на пациентите в крайна сметка. Колкото и да говорим, че е раздута болничната мрежа, в което и лечебно заведение да влезете, ще видите, че има опашки от болни. И когато се орязват болнични в дадено лечебно заведение, трябва да сме наясно, че оставяме без медицинска помощ болните, избрали да се лекуват там, а не само се накърняват интересите на болницата.
Що се отнася до обжалването,ако са спазени всички процедури при издаването на тази карта, не смятам, че има смисъл от такова. Има смисъл да въздействаме за подобряването . Имаме уверението, че тя е отворена за това. Предстои и предложение за нова здравна реформа, в която вероятно ще има предложения за промени и в тази насока.
-Как занапред лекарският съюз ще подкрепи колегите си в болници, изпаднали в ситуацията на Ловешката и Врачанската?
-Истината за болници в подобна ситуация е, че са в това състояние, защото са управлявани по този начин. Лекарският съюз винаги ще подкрепя колегите си и ще предлага разумни решения за оптимизация на процесите в сектора, но не може да вземе отношение относно мениджмънта на лечебните заведения. Доброто за момента е, че екипът на МЗ прави някакви стъпки за контрол над държавните болници. Защото, трябва обективно да признаем, че не може да страдат лекари и специалисти по здравни грижи заради това, че лечебни заведения трупа дългове. Навярно някой ще ми опонира, че трудно се управлява структура с малък бюджет, в която се лекуват много неосигурени или изпълнява социални функции. Бих отговорил, че болницата не трябва да изпълнява социални функции, задължение на директора е да попита министъра дали иска държавното лечебно заведение да лекува безплатно и да затъне в дългове или да съществува, за да изпълни основния си ангажимент да дава качествена, своевременна и достъпна помощ на цялото население от региона. Ако трябва да лекува безплатно, трябва да получи компенсация са неосигурените или социално слабите пациенти. За тях трябва да плати здравното или социалното министерство. Само тогава може да бъде обвинявана в лошо управление. Но не и лечението да става за сметка на болницата, а след това да бъде обвинявана за натрупаните дългове. Помощта на БЛС в такива случаи е дава съвети и разумни решения. За съжаление, няма друг начин. Лекарският съюз не разпределя финанси, то защитава интересите на лекарите. А интересите на лекарите, независимо къде работят, са еднакви. Ако извоюваме лев повече за преглед, този лев се плаща във всички структури.
-Няма ли да Ви липсва практиката?
-Не възнамерявам да спра да практикувам във времето, когато не съм ангажиран с делата на БЛС. Ако ще това да е за сметка на почивните ми дни.
ВИЗИТКА: Д-р Иван Маджаров е новият председател на Българския лекарски съюз, избран на 68-ия отчетно-изборен събор на съсловната организация. Специалист е по УНГ болести.
От 1994 г. до 2008 г. е ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ „Пловдив” в Пловдив. От 2008 г. До 2013 г. е управител на МБАЛ „Първомай” ЕООД. От 2013 до 2014 г. е директор на РЗОК Пловдив. Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница "Пълмед" в Пловдив.
__Източник: 
__
