Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: НОВИЯТ ЗДРАВЕН МОДЕЛ ЩЕ Е ТРЕТИ, КОМПРОМИСЕН ВАРИАНТ
Без електронно здравеопазване от „А“ до“Я“ не може да има реформа в осигуряването, казва в интервю пред "Монитор" председателят на БЛС.
- Д-р Маджаров, преди броени дни застрахователи се оплакаха, че болници дублират отчитане на едни и същи дейности и така взимат пари както от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), така и от застрахователя, дори искат и пари на ръка. За пример бе посочено раждане, за което са взети общо 11 500 лева. Известни ли са тези факти на Българския лекарски съюз (БЛС)?
- Основният проблем е, че т. нар. покрити от касата дейности са със срамно ниски цени. Например тя плаща за раждане около 560-600 лева, т.е. три пъти по-малко от реалната стойност. Срещу тази сума се очаква българските болници да осигурят качествени грижи за родилките. В един екип, който обгрижва една жена при раждане са включени минимум 4 специалисти. В посочената сума са включени всички останали разходи по дейността и не на последно място огромният риск, който представлява раждането. 500-600 лева не покриват нито риска, нито квалификацията и целия ресурс, който влагат екип от пет души, който е при една родилка. Казвам това, защото обществото трябва да си даде отговор, когато казваме, че едно нещо е платено, дали то е остойностено правилно и тогава да вменява на лекарите, че са поискали допълнителни средства. Затова БЛС настоява дейностите да се остойностят реално и чак тогава да се забранява на лечебните заведения да искат допълнителни плащания. Ние не можем да задържим добрите си лекари с толкова пари, колкото например дава НЗОК за раждане. При 600 лв. те получават между 30 и 40 лева.
- Има доста голяма ножица между цените на клиничните пътеки – едни са остойностени твърде добре за разлика от други като ражданията и педиатричните например. На какво се дължи това?
- Цените, по които се плаща сега, не са променяни в последните 7-8 години, само някои от клиничните пътеки бяха леко завишени. Този дисбаланс е заложен още от стартирането на системата. Тогава скъпоструващите пътеки бяха остойностени колкото струват, а останалите бяха подценени. Аз мисля, че те трябва да се преразгледат, да не се намаляват, а недобре оценените да бъдат с повишени цени.
Проблемът не е само в болниците, той е и в дейностите, включени в пакета за специализирана извънболнична медицинска помощ.
В момента в наредбата за основния пакет, покриван от НЗОК, се казва, че в прегледа при специалист е включена ехография и това на стойността от 19 лв. Освен това прегледът включва анамнеза, статус, палпация и т.н., т.е. всички физикални методи. Инструменталните методи са нещо, което струва пари, защото изисква закупуването на скъпа апаратура, за целите на изпълнението на прегледа. Така се случва, че пред обществото се твърди, че НЗОК заплаща тази дейност, всъщност лекарите са длъжни да го правят за 19 лева. Някой просто е решил, че ехографският преглед, за който един ехограф струва над 50 000 лева, може да бъде включен в пакета на специалиста. Не всеки може да си купи такава апаратура, а и да купи, как ще я изплати с 19 лв. за преглед. Затова БЛС настоява 19 лв. да се плащат само за общия преглед. Всяко инструментално изследване, свързано с купуване на скъпа апаратура, трябва да има отделна цена. В доболничната помощ има много неостойностени неща и това трябва да се коригира.
- Някои клинични пътеки бяха изнесени от болниците в доболничната помощ, но те трудно се правят там. Защо?
- Не е важно дали едно лечение е направено в болница или в ДКЦ. Въпросът е дали има пролежаване на пациента след малката манипулация или не. Що се отнася до риска за болния, категорично той е много по-малък, когато манипулацията е направена в болнично заведение, но през амбулаторна процедура и не се изисква пролежаване. Това излиза по-евтино и на НЗОК, и е по-малко натоварващо за пациента. Не е задължително една амбулаторна процедура да се извършва само в ДКЦ, налага се някои да се правят в лечебно заведение. Много от тях се извършват и на двете места. Ние от БЛС, работим по въпроса дребни неща като превръзки, конци и др., да бъдат извадени от клиничните пътеки и да се обособят като амбулаторни процедури. Така ще се прекрати практиката с по-дребни неща да бъдат отчитани по-скъпи клинични пътеки.
- Вече се обсъждат широко двата модела на министър Ананиев за реформата в здравноосигурителната система. Единият от тях е за демонополизация на НЗОК и свободен избор на пациента на фонд, в който да се осигурява. Вторият предвижда основната осигуровка да е в касата, но да се осигуряваме с допълнителни 12 лв. в частен здравно-застрахователен фонд, като съществено тя заплаща клиничните пътеки до 700 лв., а сумата отгоре да е за сметка на фонда. Според вас кой от двата модела може да бъде осъществен?
- Тук става въпрос за принципи, които трябва да се отстояват. Малка и бедна държава като нашата, на първо място може да си позволи само солидарен модел. Той е гаранция, че ще бъде осигурен равен достъп на всички до медицинска помощ. Това трябва да е ясно за всички. Няма как в България здравеопазването да се финансира с лични вноски. Следващият постулат, който трябва да съществува в предложенията, е конкуренция, но тя да е и между тези, които плащат, и между тези, които предлагат услугите. И в двата варианта на министър Ананиев това се предвижда. На трето място качеството във всички държави с добро здравеопазване се гарантира през саморегулацията на самото съсловие. В други страни лекарският съюз има друго наименование, асоциациии, камари, но това гарантира само едно – саморегулация на точно определени услуги. Ако оставим на дивия пазар всеки застраховател да преговаря сам с всяко лечебно заведение, означава да хвърлим всички наши колеги на произвола на застрахователите. Моята прогноза е, че няма да се случи нито единият, нито другият модел, а ще се стигне до трети, който ще съдържа тези основни принципи и ще бъде допълнен с мерки срещу тези, които не плащат. Солидарността спира да работи в момента, в който част от обществото усети, че плащанията са само на неговия гръб при наличието на прослойка, която не плаща нищо.
Идеята за нови здравноосигурителни модели разиграваме за втори път. Преди девет години депутатите Йордан Цонев и Антония Първанова също предложиха двустълбен модел на здравно осигуряване, но не се стигна до никъде.
Важно е да се знае, че преди да бъде въведена единната информационна система от „А“ до „Я“, нов модел не може да заработи. Без нея се обричаш да пръснеш парите на хората в различни фондове, а това е пагубно. Ние имаме други притеснения.
- От какво се притеснявате?
- В миналото всеки лев, даден за апаратура, помещения, автомобили и т.н. на НЗОК се гледаше под лупа и се критикуваше, че се дават пари от осигуровките за административни неща. Аз твърдя, че голяма част от сегашните недъзи на касата се дължат точно на липсата на достатъчно средства, за да осигурят нейната работа. Ние не й осигурихме и до момента възможност да бъде мощна институция със софтуерно, кадрово и апаратурно обезпечаване. Това го казвам, защото в момента се очаква пари за здраве да отиват и за печалба на застрахователите. Оттук нататък, въвеждайки демонополизацията и различните видове застрахователи, обществото трябва да знае, че част от неговите пари ще отиват и за печалба, т.е. няма да отиват всички за здраве. Предвижда се с част от вноските да се създаде и гаранционен фонд, какъвто НЗОК към момента няма, защото самата държава се явява в това качество. Всички твърдят, че лечебните заведения не трябва да имат печалба. Това не е коректно спрямо изпълнителите на медицинска помощ. Може да се разреши печалба на застрахователите, но за болниците да няма. Аз мисля, че печалба трябва да има и за самите лечебни заведения, но да трябва да бъде регламентирана, като например в Закона за лечебните заведения се запише, че регистрираната печалба може да бъде реинвестирана в апаратура, за да се гарантира, че парите ще отидат за здраве. Не бива да се забранява лечебното заведение да се стреми към добър финансов резултат. Това са и забележките на БЛС, които ще изразим в работните групи за обсъждане на двата нови здравно-застрахователни модела.
__Източник: 
__
