ИЗБРАН ОТ БОГ ДА ЛЕКУВА
Това е доктор Илиян Траянов, акушер-гинеколог от МБАЛ- Пазарджик. Той е медикът, на който БЛС връчи специална награда. Доктор Траянов влезе в светлините на прожекторите след ужаса и успеха от едно дежурство. За силата на характера, за високия професионализъм и за шанса да се посветиш на една любов- медицината, започва разговорът ми с него.
На 21 май в държавната болница в Пазарджик д-р Траянов приема родилка за второ раждане. Пациентката е била с безпроблемна бременност. По време на раждането обаче, жената получава усложнение, след усложнение, амниотична емболия и ДИК синдром. Започва се реанимация, интубация, изкуствено дишане, преминава се през спешно цезарово сечение, след което и спешно кръвопреливане. Майката и бебето са спасени. А лекарите и до днес помнят адреналина, който ги крепи часове да ходят по острието на смъртта.
Д-р Траянов, казва че в този случай много полезни са се оказали натрупаните знания и опита му в спешната помощ. Там се е научил да запазва самообладание в критични ситуации и да взима бързи решения. Казва, че днес не му е приятно да се връща към онзи ден, макар че изходът е бил успешен за майката и бебето. Питам го как се мобилизира лекар, да вземе правилните решения, когато за части от секундата връхлитат усложненията. Отговоря ми, че когато медикът има отлична теоретична подготовка и опит, като спешен медик, нещата са по-лесни. И добавя, че е свидетел на една тревожна тенденция днес.
„Основният проблем при младите колеги е, че по-малко се готвят и по-малко четат, макар да има изключения. За мен това е най-притеснителното. Дълги години бях асистент и наблюдавах една тенденция, която не ми харесваше, все по-малко колеги се готвят за упражненията. А от трудна ситуация, един лекар може да го измъкне именно добрата теоретична подготовка", категоричен е той. Казва, че в живота има звания и призвания. Да си доктор е звание, но да си лекар е призвание.
И обяснява, че титлите се дават от хората, но призванието е свише, него Бог го дава. Завършил е гимназия в Пловдив. Родителите му са искали да стане инженер, той обаче е мечтал за друго. Да бъде лекар. Затова се мести и в гимназия с профил биология и химия. Разказва, че е завършил медицина в МУ-Пловдив. Още като студент е искал да продължи обучението си в хирургическа специалност. Затова е избрал е АГ. Казва, че в нея хем има хирургия, хем дава широк кръгозор на лекаря.
Като студент започва работа в частна спешна медицинска помощ. Продължава да работи там и след като се дипломира. Искрено вярва, че всеки млад медик за да стане добър лекр, трябва да мине през школата на спешната помощ. Защото работата там калява психиката и дава богат опит. Питам го какъв е бил първият му адрес и какво го е притеснявало най- много тогава. Той ми обяснява, че е имал късмет да попадне на лек случай, бъбречна криза. Бил е развълнуван, защото пациентът е бил на обществено място и е трябвало да му помага под зорките очи на струпалите се хора. „Когато млад лекар работи в клиника е много по-лесно, защото има подкрепата на по-опитни колеги, които винаги могат да му съдействат. Докато в спешната помощ, лекарят е сам. Никой колега, не може да му помогне на адреса и само знанията могат да го спасят", добавя той.
След спешната помощ д-р Траянов започва работа в АГ отделението на УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. Паралелно с това дава дежурства в спешната помощ в Пазарджик, като допълнителна работа. Казва, че се е учел от всичките си колеги в отделението. „Когато започнах работа, шеф на клиниката беше проф. Милчев. После стана проф. Учикова. Те са хора с огромен опит, от които се учех. За мен смело мога да кажа, че бяха като будители", споделя медикът. Ценните уроци не само в работа, но и живота получава от покойния вече, д-р Щерев от Пазарджик. „Той ми даде първия форцепс, но и книгите на Херман Хесе ". Разказва, че тогава се е запалил по философията и е открил, че много от нея има и в медицината. „ Според мен медицината е най-божествената наука. Защото ако на земята има духовни наместници, то това не са свещениците, а лекарите", категоричен е специалиста. И обяснява, че именно от решенията на лекарите, понякога зависи живота на пациента.
Денят на д-р Траянов започва с чаша чай. Оставил е кафето, заради кардиологични проблеми. Позволява си от кофеиновата напитка по една чашка, но рядко. Разтоварва се от стреса с туризъм. Споделя, че обича Пирин планина и когато има време, там ходи. Друга положителна емоция е играта с трите му деца. Би се радвал ако някое от тях поеме по пътя на медицината, но ми повтаря, че за нея е нужно да си призван. „ Ако насила се случи да станеш лекар, не се получават нещата. Виждал съм го. Тази работа взима много, а е важно да можеш да даваш и то без да ти тежи, че го правиш. Ако не си готов да направиш жертвите, да платиш цената за него, значи не си готов за медицината", споделя д-р Траянов.
Лекарите знаят кога отиват на работа,но се случва да си тръгнат и след, като е приключило дежурството им. Работят и нощно време. В болницата са тогава, когато другите почиват, в събота и в неделя. По празниците, често също на работа. Ако на човек това му тежи да го прави, значи медицината не е неговото призвание, уточнява д-р Траянов. Според него само българите, които са се сблъскали със здравните системи на други държави, могат за оценят добрите страни на родното здравеопазване, едни от които са бърз достъп до специалист и качество на медицинската помощ . „ Нещо, което е лесно достъпно, то не се цени. Може би, за това в България се говори лошо за здравеопазването ни", разсъждава доктора. Казва, че не е тръгнал на младини в чужбина, защото вярва, че камъкът си тежи на мястото, защото обича България. Днес не съжалява за избора си. Казва, че се стреми да за го води мисълта „ Каквото и да правиш, прави го така, сякаш е най-важното нещо в живота ти".
Източник:
