Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: "ПО-ДОБРИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТИТЕ С ПО-ДОБРО ЗАПЛАЩАНЕ"
Водещ: Какви са възможностите за подобряване на публичните инвестиции в медицинската помощ?
Иван Маджаров: На първо място, трябва да е ясно, че инвестициите в здравеопазване, в медицински дейности не са напразни, не са пари, които отиват някъде на вятъра, защото те са инвестиции и в кадрови потенциал, и в инфраструктура, и в сграден фонд. Ясно е, че когато се отделят средства за здравеопазване, те влияят понякога в дългосрочен план, те не са важни само година за година, защото изграждането на добри специалисти, изграждането на добра инфраструктура на здравеопазване изисква време. И ние смятаме, че не е добре, когато всяка година, тъй или иначе ще покажем, че ще има нарастване на бюджета, да се чуват гласове, които твърдят точно обратното, че не е необходимо, с мотивите, че едва ли не системата е твърде нереформирана. Според мен това не е така. Голяма част от недостатъците в сегашната система на здравеопазване се дължат точно на недофинансиране на отделни нейни сектори.
Водещ: Като заговорихме за проектобюджета на здравната каса за 2020 г. се предвижда тя да разполага с 4 744 000 000 и да похарчи с близо 395 000 000 лв. повече спрямо тази. За сравнение обаче тази година тя имаше ръст в бюджета от 490 000 000 лв. спрямо 2018 г. Ще бъдат ли достатъчни тези пари или отново ще се стигне до риск да предстоят протести, да има недоволни, личните лекари вече изказаха подобно недоволство, че парите за тях няма да стигнат?
Иван Маджаров: Когато говорим с такива цифри, не трябва да забравяме, че въпреки това, нашата страна остава с най-нисък процент от БВП, който се отделя за здравеопазване. И както като процент от БВП, така и като абсолютна стойност на глава от населението. Така че опасността от това ние отново да изпаднем в състояние, в което да има недостиг в някои сектори, разбира се, стои, тъй като все пак ние сме член на ЕС и като такива се конкурираме с доста по-богати икономики.
Водещ: Недостиг в кои сектори имате предвид, че може да се окаже, че има?
Иван Маджаров: Когато има недостатъчно средства за заплати, за възнаграждения на лекари и специалисти по здравни грижи, ние се конкурираме с доста по-богати държави, откъдето има привлекателни предложения за работа на висококвалифицирани кадри. Това носи известен риск изобщо за цели... за липсата на кадри в цели региони от страната. Затова не бих казал, че трябва да говорим за отделни специалности или по отделни видове медицински дейности, а по-скоро имаме заплаха за отделни региони в страната от гл. т. на кадри.
Водещ: Предвижда се най-съществен дял от увеличението на бюджета на НЗОК догодина да отиде при болниците под формата на ръст в цените на клиничните пътеки. Вие неведнъж сте заявявали, че цената на клиничните пътеки трябва да се повишава с поне 5% на година. Тази година това случи ли се и с новия бюджет какво ще се случи догодина, кои клинични пътеки ще бъдат допълнително увеличени?
Иван Маджаров: Една от причините през последните няколко години да не стигаме до... да не усещаме ръст в бюджета за здравеопазване е, че много малко средства от този ръст се отделяха за повишение на цени. Голяма част от тях отиваха за покриване на нови и нови дейности и всъщност се оказваше, че лечебните заведения и колегите, които работят, трябваше да извършват все повече работа за повече дейности, по-голям прием на пациенти, за да успеят да финансират съществуването на болниците. Затова ние настояваме тази година да има две основни, мотото, под което ще преговаряме, са две основни направления – по-добри грижи за пациентите с по-добро заплащане. Обратно на онова, все повече пациенти, т.е. системата да стимулира все повече болни хора за по-ниски цени заплащане на лечебните заведения. Смятам, че имаме възможност с това завишение да получим едни добри цени на около поне 200-215 клинични пътеки, които досега са сравнително подценени.
Водещ: Кои са най-важните, които до момента са подценявани и трябва да бъдат наистина завишени с новите средства?
Иван Маджаров: Това, което ние направихме като анализирахме състоянието с цените на клиничните пътеки, ни даде информация, че всъщност проблемът не стои само в една специалност, подценена спрямо други специалности. Проблемът е в това, че лечението на определени диагнози... всяка специалност има диагнози, които са подценени, което води до тяхното неглижиране или опит за отчитане на друг тип дейност, за да получи самата специалност или самото отделение по-добри средства. Сега задачата ни е да изкривим тези несправедливости, защото не е редно лечението на едно заболяване да е свръхфинансирано за сметка на друго. Така че конкретики, аз ви казвам, че са около 215 пътеки, трудно е да бъдат извадени така в движение. Всички колеги ще се запознаят и обществото ще се запознае с тях, но важното е, че принципът, който предлагаме, е да премахнем тези несправедливости в съотношението между отделните лечението на отделни заболявания и диагностика.
Водещ: БЛС настояваше и продължавате да настоявате да бъдат изплатени и средствата от надлимитна дейност на всички болници. Това обаче, ако се случи след съответните съдебни решения по места в спора между здравната каса и десетките болници, които чакат тези пари, има ли откъде да бъдат извадени, предвидени ли са подобни средства, ако трябва да бъдат извадени накуп, те бяха над 150 млн. лв., доколкото си спомням, в новия бюджет догодина?
Иван Маджаров: Ние настоявахме през тази година да започне изплащането на тази извършена и незаплатена дейност с икономиите, които се формират Великобритания бюджета за болнична помощ. Оказва се, че отсрещната страна изисква законови гаранции от страна на ВСС, или ВАС, че има право да изплати такива средства и е предприела в лицето на министъра на здравеопазването действия с нарочни писма, с които пита редно ли е, законно ли е или по-скоро в по-голямата си част ще бъдат ли спечелени тези дела, за да имат основание да започнат да изплащат. Ние продължаваме да настояваме, защото разходите за съдебни разноски, лихви, адвокатски хонорари, водят до набъбвне на тази сума и след това всяка година ще бъде трудно да се отделят все повече и повече средства, докато се изчистят тези задължения, защото те не се различават от задълженията към чуждите болници. В крайна сметка...
Водещ: Този въпрос е също толкова важен. Много малко време имаме, но все пак със 70 млн. мисля, че бяха по-малко средствата, които са заложени за лечението в чужбина за догодина, което как би ощетило, дали няма да се стигне до ситуация, в която чужди болници заради неизплатени наши дългове да прекратят лечение на български пациенти, в това число включително и деца?
Иван Маджаров: Не мисля, защото от разговорите, които водехме с министерството и с НС, увериха ни, че тази година с надсъбраните средства към края на декември, всяка година има надсъбрани, очакват се около 50 млн. да има надсъбрани вноски, ще отидат изцяло за погасяване предварително на просрочени такива задължения към чужди болници. Така че за следващата година ще останат тези, които така или иначе са договорени планово да бъдат изплащани, доколкото разбирам, са разсрочени през годините.
Източник:
