КАРДИО И НЕВРОХИРУРГИЯТА СА НАЙ-УЯЗВИМИ ЗА ЛЕКАРСКИ ГРЕШКИ

КАРДИО И НЕВРОХИРУРГИЯТА СА НАЙ-УЯЗВИМИ ЗА ЛЕКАРСКИ ГРЕШКИ

- Проф. Габровски, в последните години се заговори за лекарски грешки. Има ли регистър за тях, колко са те за година, за две, за десет?

- Темата е безспорно актуална, но и доста сложна. Далеч не всичко, което бива обявено за "лекарска грешка", е действително такава. За момента регистър няма. Такъв регистър би бил полезен, но голямото предизвикателство е той да бъде обективен и да отразява прецизно истинските грешки от медицинските неудачи или просто от възможните, познати и понякога дори очаквани усложнения. А това съвсем не е лесно.

Така че за лекарска грешка не бива да се говори, докато съдът не се произнесе. Очернянето на лекарите е много лесно и често се прави с лека ръка, но не забравяйте, че и ние сме хора и в житейски план изключително тежко изживяваме обвиненията, че сме увредили или дори убили някого. А истината не е на повърхността. Тя обикновено не е очевидна и прибързаните заключения и обвинения най-често се оказват погрешни.

Друг съществен проблем е, че прибързаните заключения често се съчетават с обобщения за цялото съсловие. Както всяка друга гилдия и нашата не е хомогенна и дори когато има доказан проблем, обобщенията засягат и опетняват много съвестни професионалисти. А мога да ви уверя, че мнозинството от лекарите са добронамерени и професионалисти. Ние искаме да си вършим работата възможно най-добре.

- Българският лекарски съюз и неговата Столична колегия настояват да бъде дадено право на Етичната комисия на съсловната организация сама да налага финансови санкции и дори да отнема лекарски права при гаф. Как ще коментирате опасенията на някои, че с такава практика ще се прикриват случаи?

- Такава възможност съществува и в сегашния устав. Проблемът е, че регламентацията е твърде неясна. Всъщност предлагаме да се приложат практики, утвърдени в други страни, при които съсловието в значителна степен се самоконтролира. На много места в Европа лекарските камари и съюзи са отговорни за контрола над дейността на съсловието. Имайте предвид, че и в момента, независимо от това кой е контролиращият орган, решенията се базират на експертното мнение на лекарите. Т.е. ние в значителна степен и сега се самоконтролираме.

- Колко са случаите на отнети права за допусната лекарска грешка?

- Това е една много сериозна стъпка, до която рядко се прибягва. Не ми е известно досега БЛС да е налагал подобна санкция. Но трябва да имате предвид, че никой гражданин, включително и лекарите, не могат да получат две наказания за едно и също деяние.

- В какви случаи се говори за лекарска грешка?

- За съжаление понятието "лекарска грешка" стана твърде популярно и се употребява едва ли не за всеки неуспех в медицината. А това е неправилно. За да има лекарска грешка, трябва да има виновно поведение. Когато има доказана престъпна небрежност или немарливост, можем да говорим за лекарска грешка. В действителност в повечето случаи, обявени за лекарска грешка, имаме неблагоприятен ход на заболяването. Понякога заболяванията не могат да бъдат вкарани под контрол и може да има неблагоприятен изход въпреки цялото старание и професионализъм на лекарите и екипите, въпреки напредъка на съвременната медицина. В тези случаи не можем да говорим за лекарска грешка.

- От години се говори за написването и приемането на правила за добра медицинска практика. Те трябваше да бъдат готови по специалности до месец юни 2019-та, но срокът беше удължен. Какво ще подобрят те в работата на медиците?

- Разделяме правилата за добра медицинска практика на общи и специализирани. Общите правила регламентират отношенията лекар-лекар и лекар-пациент и в голямата си част се отнасят до рамкиране на етичните норми, в които се осъществяват тези взаимоотношения. Специализираните правила за добра медицинска практика се отнасят до отделните специалности и отделните заболявания. Там се регламентира кои стъпки трябва да направи лекарят в хода на терапевтичния процес, за да осигури най-висок шанс за благоприятен изход. Накратко казано, това са едни алгоритми за поведение и подход при различните заболявания.

Наличието на такива алгоритми, базирани на европейския и световен опит, както и на медицината, базирана на доказателства, е нещо много полезно. Първо, това гарантира, че ще има стандартизиране на подхода, когато това е възможно по такъв начин, че да се гарантира най-добър резултат от лечението. Второ, ще защити колегите, които ще знаят, че спазвайки тези стъпки, са направили всичко възможно за пациента. Това означава, че ако те се придържат и изпълнят алгоритъма, не могат да бъдат обвинявани при евентуално неблагоприятно развитие на заболяването. Тези правила биха били полезни както за лекарите, така и за пациентите. Забавянето им беше по-скоро очаквано, тъй като материалът е изключително сложен. Тук е мястото и на научните дружества, и на отделни водещи специалисти, които да направят своите препоръки. По доста от специалностите бяха дадени такива правила и бяха предложени на Министерството на здравеопазването. Истината обаче е, че това е един огромен труд и един продължителен процес. Огромен труд, защото трябва да се обобщят съвременните достижения на медицината, а продължителен процес, защото във времето тези правила ще трябва периодично да се обновяват във връзка с напредъка в различните области.

- Кои са най-рисковите специалности по отношение на допускане на лекарска и медицинска грешка?

- Не може да се отговори еднозначно. Със сигурност обаче това са специалностите, в които има по-тежка и съответно - по-рискова патология. В тях има по-голяма вероятност от неблагоприятен изход. Затова и процентът на пациентите, които предявяват искове, е по-висок. Според световната статистика, например за САЩ се знае, че неврохирургията и кардиохирургията са такива специалности, при които сложността и тежестта на заболяванията в много случаи е свързана с по-тежък следоперативен период и по-голяма вероятност от усложнения. Затова има и повече предявяване на съдебни искове. Това е крайно неблагоприятна тенденция, тъй като се наблюдава изкривяване, в което колеги отказват да оперират тежки случаи, макар и да има шанс за спасяването на тези пациенти поради страх от евентуални бъдещи съдебни искове. По правило по-тежките специалности са по-уязвими.

- Данните показват, че само 8,5% от подадените сигнали и жалби в бившата агенция “Медицински одит" са се оказали основателни. Работещите там имат ли капацитет да познават в детайли медицинската специфика на проблема, за да преценят дали е допусната или не медицинска грешка?

- Там работят професионалисти, които са запознати в детайли с нормативната уредба. На практика те проверяват дали стъпките, които лекарите са предприели, отговарят на правилата. В повечето случаи колегите, които са добри професионалисти, са предприел тези стъпки и затова няма заключение на медицинския одит за нарушение.

Истината е, че голяма част от исковете не са свързани със самата медицинска дейност. В много случаи става въпрос за по-грубо отношение, за забавяне, за неща, които трудно могат да бъдат регламентирани и в никакъв случай не могат да бъдат окачествени като нарушение, а още по-малко като лекарска грешка.

- Прави впечатление, че в България много се заговори за лекарски грешки, вече и доста адвокатски кантори започват да се специализират в тази сфера. Означава ли, че това е новият бизнес?

- Със сигурност се наблюдава значителен ръст в такива дела, интересът значително се увеличи. Вече има и специализирани кантори. Ние тук, в България, просто следваме световната тенденция. Безспорно САЩ са лидери по заведени дела и търсене на отговорност от лекарите, такова нещо вече се наблюдава и в Европа. И ние не можем да се отклоним от тези тенденции. Причините от една страна са, че пациентите вече са много по-информирани, а от друга, че зад такива искове често стои ясен финансов интерес. Резултатът е, че ние, лекарите, много по-стриктно спазваме правилата и подхождаме много по-прецизно към документацията за процедурите и тяхната последователност, която трябва да бъде спазена.

Някой ден медицината ще се развие ли до такава степен, че да няма лекарски грешки.

Това е дълъг път, по който ние всички вървим заедно - и лекари, и пациенти. Убеден съм, че медицината ни е на много по-добро ниво, отколкото да речем преди 10 години, убеден съм, че лекуваме много по-добре и по-успешно. Много, приемани доскоро за смъртоносни заболявания, днес са лечими или се приемат за хронични. Същевременно медицината си остава в значителна степен изкуство. А там, където има изкуство, могат да се допускат и грешки. Навсякъде по света усилията за по-добра медицина и по-добро здравеопазване са усилия за по-малко пропуски, по-малко грешки и по-добър контрол. Лекарите всеки ден полагат усилия да се усъвършенстват и да могат да лекуват по-добре от вчера. И макар безгрешни хора да няма, оставам оптимист.

- След като всички болници са търговски дружества, следва ли и всички от тях, без разлика в собствеността, да правят обществени поръчки за лекарства, когато работят по договор с НЗОК?

- Според мен всички участници на даден пазар трябва да бъдат поставени при еднакви условия. По отношение на обществените поръчки това не е така. Част от болниците са задължени да провеждат обществени поръчки и това прави управлението им несравнимо по-сложно, скъпо, тромаво и в крайна сметка неконкурентно. Има различни варианти да се преодолее тази ситуация. Надявам се да бъде избран най-ефективният.

Източник:




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)