Д-Р НИКОЛАЙ БРЪНЗАЛОВ: РАБОТОДАТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА МОГАТ ВЕДНАГА ДА ПОЛУЧАВАТ ИНФОРМАЦИЯ ОТ НОИ ЗА ВСЕКИ БОЛНИЧЕН
Контролът върху спазването на предписания режим трябва да се осъществява от службите по трудова медицина, но при условие, че болничният лист няма да бъде отменян. Това каза зам.-председателят на БЛС и представител на НСОПЛБ д-р Николай Брънзалов по време на вчерашното заседание на Съвета за национално сътрудничество.
ПредZdrave.netтой уточни, че службите по трудова медицини имат задължението да извършва ежегоден анализ на заболеваемостта по временна нетрудоспособност на работещите по представените болнични листове от работодателите, с които имат сключен договор. И подчерта, че идеята за създаване на Регионални съвети към РЗИ е неработеща защото те нямат нито необходимия капацитет, нито компетентност да осъществяват очаквания контрол.
По думите на д-р Брънзалов няколко са основните проблеми пред реалния контрол на болничните листове и предложените мерки по никакъв начин не ги решават. „Абсолютно сме съгласни с бизнеса, че НОИ трябва да поеме изплащането на пълния размер на болничните като работодателите бъдат освободени от задължението да заплащат част от дните. Причината е, че работодателят и работникът плащат в различен процент съответната осигурителна вноска и е необяснимо защо той трябва да покрива и дните, когато работникът е болен“, каза той.
По отношение на здравните вноски, д-р Брънзалов уточни, че те трябва да са 8% от пълния размер на заплатата на работника или служителя, като същевременно НОИ трябва да спре да плаща в пълен размер болничните на неосигурените лица. „Задължение на всеки е да следи здравноосигурителния си статус и да си търси правата в случай, че работодателят му не си е изпълнил задължението“, каза зам.-председателят на БЛС.
Д-р Брънзалов отново заяви, че темата с „фалшивите“ болнични е преекспонирана. „Не знам как се установява кой болничен е фалшив, кой – не. Лекарят носи отговорност, когато дава болничен лист, но носи отговорност и когато не дава. Опасявам се, ако се въведат рестриктивни мерки, в това число глоби и наказания, че дори на болните няма да бъдат издавани болнични листа, което е заплаха за здравния статус“, каза още той.
В същото време обаче, ако се въведе електронното здравеопазване, съмнението, че има фалшиви болнични, ще отпадне от само себе си.
„Предстои да се въведе електронното здравеопазване, а с него и електронна рецепта. Болничният лист трябва да кореспондира с електронната рецепта и ако тя не е изпълнена – веднага ще е индикатор за манипулация от страна на пациента“, каза още той.
По думите му режимът, предписан от лекар, трябва да бъде спазван, но отговорността за това не може да се носи от лекарите. Не можем да се съгласим и с въвеждането на регионалните съвети, както и с намаляването на максималния срок на болничния, издаван еднолично от лекар от 14 на 7 дни.
Пълно единодушие пък е било постигнато по идеята на лекарите работодателя да получи информация за болничния веднага от НОИ, а не да се чака третия ден, за да може мениджърът да си направи разчета.
В крайна сметка мерките за намаляване на броя на дните болнични, които могат да бъдат давани накуп, бяха оттеглени по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество от Министерството на труда и социалната политика вчера и дебатът продължава.
Източник:
