БЮДЖЕТЪТ НА НЗОК ТРЯБВА ДА СЕ УВЕЛИЧИ И ДОГОДИНА
Анексът към НРД трябваше да бъде подписан преди седмица, но това не се случи. Същевременно, болниците натрупаха огромни дългове от лечението на КОВИД-19. Как и кой ще плати, за да не фалират лечебните заведения? Ще издържат ли лекарите на натоварванията и какъв ще бъде мащабът на инфекцията у нас? За това попитахме председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
- Д-р Маджаров, анексът към Националния рамков договор трябваше да бъде подписан миналата седмица, но това не се случи заради електронното отчитане на ИМП, защо се отметнахте от него?
- Не бих казал, че Българският лекарски съюз (БЛС) се е отметнал. Ние винаги сме били за въвеждането на електронното здравеопазване. Анексът ще бъде подписан с параметрите, които предваритено бяха обсъдени и които са известни на обществеността и на съсловието. Разбира се, ще продължим работата по въвеждане на електронизацията съвместно с Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), без това да бъде специално разписано в настоящия Анекс. В него ще залегнат спешните мерки, които трябва да се вземат. На първо място, за подпомагане на скрининга и борбата с КОВИД-19 се отпускат по 20 лева допълнително за всеки преминал през болницата пациент, независимо по каква клинична пътека е приет той. На второ място, повишаване на цените на инфекциозните пътеки, особено на тази за лечение на пациенти с коронавирус, от 600 на 1200 лева. Това са основните параметри, заради които трябваше да бъде подписан Анекса, предвид настоящата обстановка. Всичко останало, което беше добавено не беше предварително обсъждано и консултирано. То ни беше изпратено в последния момент като текст. Ние сме убедени, че такава важна стъпка, каквато е подписването на Анекса, трябва да бъде направена след провеждането на задълбочени срещи.
- Предлагате да съдействате за въвеждането на електронното отчитане. Как точно ще гарантирате това?
- Български лекарски съюз е готов да съдейства с експертното си мнение по отношение на практическото приложение на различните модули на електронното здравеопазване. Няма как работещ в НЗОК, в МЗ или IT специалист, който прави програма да е запознат и да предвиди конкретните проблеми, с които се сблъсква един общопрактикуващ лекар, един лекар в специализиран кабинет или в болницата, където протичат процесите. Готови сме да съдействаме и в тази част, за да може максимално гладко и безпроблемно да се въведе системата на електронното отчитане в началото на следващата година.
- Приходите на болниците за полугодието са ясни, как оценявате намалението им – очаквано ли беше?
- Тази година се очертава да е тежка за всички, включително и за лечебните заведения. БЛС беше предвидил, че ще се работи с над 100% от средствата в сравнение с миналата година, защото имаше увеличение на цените на КП и на бюджета на НЗОК, а се оказа, че се работи с по-малко. Това със сигурност ще доведе до влошаване на финансовото състояние на част от лечебните заведения у нас. От една страна неминуемо ще се отразни на по-слабите лечебни заведения: тези в отдалечените райони и на помалките общински болници. От друга, големите лечебни заведения, които обособиха КОВИД-отделения и посрещнаха тежкия удар трупат загуби заради намаления прием. В същото време те имат големи разходи за лечението на пациентите с коронавирус. В светлината на това, което се обсъжда постоянно и в Европейския съюз се надявам, че управляващите ще осъзнаят, че живеем във време, в което малко по-различно трябва да се погледне на начина на изчисляване на средства за здравеопазването. Необходимо е да се насочат повече ресурси, не само, за да бъдат съхранени лечебните заведения, но и за да има бъдеще самата здравната система у нас. Дори да има по-ниска събираемост на здравноосигурителните вноски за следващата година, държавата трябва да увеличи бюджета на НЗОК за 2021-ва. Не бива да се допуска той да остане същия или да бъде намален, както вече се чува. Подобно нещо би било най-краткият път към срив в здравеопазването.
- Защо пациентите избягаха от болниците?
- Това е естествен процес. Ние, лекарите, в началото ги призовавахме да се пазят, да си стоят вкъщи. За съжеление се оказа, че дори нуждаещите се от лечение, което на търпи отлагане, не търсеха медицинска помощ от страх. Имахме немалко сигнали от колеги за хора с влошено състояние на хроничните болести и късно открити ракови образувания. Затова и се обърнахме към тях да не отлагат посещението си при своя лекар, да търсят навреме помощ. Отливът от планово лечение в условията на КОВИД-19 е напълно закономерен. Така е в цял свят. Хората се притесняват от коронавирусната инфекция, не можем да ги виним за това. Аз мисля, че ще се научим да живеем с тази опасност, спазвайки санитарните правила. Постепенно ще се върнем към нормалния ритъм, но това не може да стане изведнъж. Нещо повече, в България мерките не бяха толкова строги, както в някои други държави, например в Гърция. У нас нямаше страховито говорене по отношение на коронавируса, както твърдят някои. Аз не съм съгласен с това. За мен по-голямата грешка е, че на държавно ниво се легитимираха две стратегии, две коренно противоположни мнения – това на доц. Мангъров и това на Националния оперативен щаб. Със сигурност щеше да е по-добре, ако беше избрана едната линия. Неспазването на мерките сега се дължи точно на тази раздвоена позиция на държавата по отношение на КОВИД-19, която беше проявена в началото на пандемията.
- Вдигането на КП с анекса ще компенсира ли намалението на проходите на болниците?
- Нищо няма да компенсира. Това е палеативна мярка, която донякъде дава глътка въздух за лечението на пациентите с КОВИД-19. Тя обаче не е достатъчна, защото има болни, които лежат по цял месец и за тях се харчат много повече пари от предвиденото. Все още сме в период, в който не могат да се направят ясни и точни преценки и разчети. Затова сме принудени да се съгласяваме и на такъв консервативен подход. Има призиви, специално за КОВИД болните, да се искат справки за всички направени разходи и те да се покриват. Това е най-правилно. Само в такъв случай болниците няма да трупат задължения заради тези хоспитализирани. Според мен, рано или късно, ще стигнем до този вариант, независимо дали със средства на НЗОК или надържавата. Разходите не могат постоянно да остават за сметка на някои. Те са за сметка на лечебните заведения, в резултат страдат лекарите и медицинските сестри, чиито заплати не могат да бъдат увеличени. Ясно е, че няма как болниците да не плащат консумативи, лекарства и сметките на енергийни разходи. Фактурите за тях трябва да бъдат издължени в рамките на месец. Затова държавата трябва да направи необходимото, за да бъдат покрити разходите напълно, за да не се трупат те върху гърба на работещите. В противен случай, рано или късно, това ще се стовари като дамоклиев меч върху главите на всички, върху тези болници, които работят най-много с пациенти с Ковид.
- Какви са прогнозите ви за болничния пазар, ако ситуацията с финансирането се запази непроменена?
- Не мисля , че трябва да се фиксираме върху болничния пазар. Според мен, трябва да разглеждаме болничната система като съвкупност, отчитайки регионалните особености на отделните области. Едно е, ако лечебно заведение в София или Пловдив затвори врати, и съвсем друга е тежестта, ако това се случи в отдалечен район. Сега е моментът да се погледне по нов начин на регионите и да се каже, че няма да се взима единно решение за цялата страна, а ще се взимат регионални решения – отчитане на потребностите и особеностите във всеки един от тях, и решаването им. Не бива да се правят опити от типа заради проблем в регион Х да променим цялата здравна система в България. Това е неправилно.
- Кои болници пострадаха най-много – големите, малките, многопрофилните, специализираните, частните, държавните?
- След обявяване на епидемията, имаше внушения, че частните болници не са се включили, което не е вярно. Още в първите шест-седем дни те обявиха готовност да работят с КОВИД-болни и бяха веднага включени в заповедта на министъра на здравеопазването. Всеки, който е слаб финансово и посрещна кризата в слаба кондиция, пострада. Следващите, на които ще се отрази ситуацията са големите болници, които понесоха и понасят най-големия удар за лечението на хора с коронавируса. От тях има лежащо болни дори по цял месец. Дори те да са само десет или петнадесет, това се отразява на лечебното заведение и разходите му значително се увеличават.
- Какъв бюджет ще искате от НЗОК за догодина с оглед и на намалелите приходи от осигуровки?
- Държавата трябва да предвиди финансова инжекция за повишаване на бюджета на НЗОК за 2021-ва. Такава е и политиката, която би трябвало да се следва и в останалите Европейски страни. Само такова решение би показало, че у нас има държавническо-отговорно поведение.
- Ще издържат ли лекарите на пандемията?
- Лекарите, особено в секторите за КОВИД, са на предела на силите си. Там, където има възможност, се правят вътрешни командировки от едно отделение в друго, за да бъдат облекчени екипите. Трудно е, но това е нашият дълг към обществото. За съжаление, имаме не само заразени, но и починали колеги. Трябва да издържим. Това е задължението на нашата професия.
- Очаквате ли бум на заразените след отпускането на мерките?
- Повишаване има. То се вижда от всички. Ако не се спазват противепидемичните мерки, естествено е броят на заразените да се увеличи.
- Говорили ли сте с МЗ за затягане на мерките?
- Никакво затягане на мерките не може да помогне в дадената ситуация. Единственото, на което се надявам е повечето от хората да се убедят, че има смисъл от спазването им. Това е начинът, по който можем да запазим себе си, близките и околните. Не е много трудно човек да си сложи маска, да стои на дистанция и да ползва дезинфектанти, когато няма възможност за измиване на ръцете с вода и сапун. Не е животоопределящо, ако за известно време не ходим на събития, където се струпват много хора. Обществото трябва да свикне да се пази без рестриктивни мерки. Те бяха необходими в началото. Сега вече имаме натрупан опит. Надявам се на отговорността на всички нас.
- Очаквате ли политическата обстановка в момента да повлияе на здравеопазването, как?
- Системата на здравеопазване е много консервативна и инертна. Тя не понася резки промени и удари. Затова не мисля, че ще има пряк рефлекс на това, което се случва на улицата. Да се протестира е право на всеки гражданин. Аз ще се радвам да го наблюдаваме и в бъдеще, защото това показва, че обществото е един жив организъм. Със сигурност ще имаме ръст на новозаразените с КОВИД-19. В резултат здравната система ще бъде по-натоварена. От политическа гледна точка едва ли за половин година рязко ще се смени финансирането и структурирането й. Независимо кой управлява, трябва да се пристъпи към регионален прочит на проблемите и тяхното решаване.
- Как бихте коментирали смяната на здравния министър Кирил Ананиев? Какви са очакванията Ви от новия Костадин Ангелов?
- С проф. Ангелов сме работили добре до този момент. Откликвал е винаги, когато сме се обръщали за подкрепа, помогна ни много при стартирането на инициативата "Добрата дума лекува", част от Националната кампания на БЛС срещу насилието над медици. Той е доказал се професионалист и мисля, че добрият диалог и конструктивната работа ще продължат и занапред.
- БЛС ще подкрепи ли позицията на Постоянния комитет на европейските лекари по отношение финансовия пакет, приет от Съвета на ЕС, че средствата за здравеопазване в ЕС не трябва да бъдат намалявани въпреки, че това беше направено в бюджета за 2021-2027 година?
- Подкрепяме позицията. Неслучайно тя е публикувана и на сайта на БЛС.
Източник:.jpg)
