БЯЛА ПРЕСТИЛКА И ЧЕРНО РАСО
Животът на д-р Слави Тодоров е всичко друго, но не и обикновен. Роденият във Враца лекар завършва профилиранатаПриродо-математическа *гимназия в града. Там той се е занимавал предимно с програмиране. Случайността обаче го отвежда в Медицинския университет в Плевен, а след дипломирането си започва работа в Центъра за спешна медицинска помощ в София. Когато не изпълнява служебните си задължения към ЦСМП, той се отправя към храма. Още през 2008 г*.е ръкоположен в сан иподякон. Оттогава използва всеки момент да бъде полезен на вярата и на хората.
Къде се пресичат медицината и вярата четете в интервюто, което той даде специално за в. “Quo VADIS”.
- Д-р Тодоров, защо избрахте медицината за своя професия?
- Всичко стана много случайно. Тъй като по време на средното си образование се занимавах основно с компютри, реших да кандидатствам за програмист в чужбина. Дори бях приет на няколко елитни места.
Една сутрин обаче, един познат ме помоли да го придружа до Плевен, тъй като искаше да следва медицина там. На път към града се замислих защо да не пробвам и аз. Ходихме на изпити заедно, помагахме си при подготовката. Изкарахме изпитите – явно с достатъчно добър резултат. В деня, в който бях реших да си купя билет за чужбина, разбрах, че съм приет в Медицинския университет в Плевен.
Приех го като някакъв знак от Господ или от съдбата – както искате го наречете, че трябва да си остана в България и явно да се занимавам с това да помагам на хората. В крайна сметка не заминах, завърших и от година и половина съм възпитаник на ЦСМП – София.
- Как попаднахте именно в столичната Спешна помощ?
- Самият аз смятам, че всеки един лекар трябва да може да отреагира, ако нещо се случи пред очите му, да бъде адекватен във всяка една ситуация. Смятам, че Спешна помощ е една невероятна школа, в която човек може да попадне във всякакви ситуации, част от които дори не си е представял. Цялата медицина е събрана тук.
- А Вие в бъдеще с това ли смятате да се занимавате или по-скоро мислите да се развивате в друга област?
- В момента специализирам Образна диагностика и засега мисля да си изкарам специализацията, пък по-нататък времето ще покаже и Господ ще реши какво да се случи.
- Като казахте Господ, знам__,че изпълнявате функциите на иподякон – какво Ви накара Вас да се обърнете към вярата?__
- Тук отново всичко стана доста случайно. През 2008 г. на Богоявление реших да се хвърля за кръста в р. Лева, която минава край Враца. Може би с Божията помощ или поради чист късмет – не знам как, но успях да го извадя.
На същия ден в селото, където се провеждаше ритуалът, местният отец ми предложи ако искам да му помагам по време на неделните литургии. Тъй като бях ученик и нямаше много какво да правя, особено в неделя рано сутрин – ходих няколко пъти.
Харесва ми вътрешното усещане, което имам докато съм в храма – атмосферата, която е там. Това, че всички хора, които отиват в храма, отиват там, за да се отърсят емоционално от всичките си тревоги. След като посетят храма, те си тръгват с много повече вяра, с усмивки, много по-обнадеждени. Това караше и мен да се чувствам по-добре.
- Как се съчетават медицината и вярата?
- Не е много трудно, поне лично за мен, тъй като аз самият съм вярващ и обичам да казвам: „Господ е във всички ни“. Така че каквото Господ е казал, ние не може да се бъркаме в тези работи – ние сме просто хора. Но с каквото можем, по абсолютно всички достъпни начини в медицината, помагаме.
Цялото интервю четете на следния линк.
