ДКЦ V В ПЛОВДИВ Е ПРЕД ФАЛИТ. ОБЩИНСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ЗАГИВА.

ДКЦ V В ПЛОВДИВ Е ПРЕД ФАЛИТ. ОБЩИНСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ЗАГИВА.

Общинските здравни заведения са в изключително тежко финансово състояние. Това обяви заместник-кметът по икономика в Пловдив Александър Константинов. На 28 февруари ще излязат всички резултати, на базата на които общината ще подготви цялостен анализ за икономическото състояние на здравните заведения в града. Анализът ще бъде изпратен до Министерство на здравеопазването и всички пловдивски депутати. Според заместник-кмета, всички ДКЦ се съдят със Здравната каса, заради броя на направленията за миналата година. Пето ДКЦ в Пловдив е надхвърлило лимитите на Здравната каса за направления, като борчът, наследен от новия управител е 600 000 лева. Ако Здравната каса реши да си събира парите, лечебното заведение ще фалира, защото това е дохода им за 1 година. Продължава тенденцията ДКЦ да научават постфактум колко пари и направления ще получат от касата, тоест в края на всяко тримесечие поликлиниките разбират с колко са надхвърлили лимита си за направления. Пловдив е особен случай – в никоя друга община няма толкова много общински здравни заведения - 22, което натоварва бюджета, каза Александър Константинов. От месец март, управителят на кожния диспансер Елена Дякова няма да може да плаща заплати на служителите си. Тя е искала от общината 600 000 лева издръжка, защото след като намалили леглата от 30 на 10, нямала пари за възнаграждения. 2 милиона лева по-малко ще са парите за дейността на Онкодиспансера, обяви още заместник-кметът по икономика. Вместо досегашните 23 млн. лева ще получат 21 млн.лева, което е 10 на сто по-малко. Хората, които си вземат лекарства от Онкодиспансера, не могат да занесат рецептите в Здравната каса, защото тя няма подписан договор с лечебното заведение.Това са хормонални препарати, които задължително трябва да се вземат всеки ден и са животоспасяващи. По новата методика на изчисляване, парите за Психодиспансера са с 10 на сто по-малко, посочи Константинов. И трите пловдивски болници са в незавидно икономическо положение. Миналата година само на държавните болници са платени 100% от разходите. По думите му, при финансирането на болници държавата провежда селектиране в зависимост от вида собственост. Белодробна болница, където положението е най-тежко, е направила официално искане до общината за 800 000 лева безлихвен заем, който обаче администрацията няма откъде да вземе. След като Туберкулозен диспансер в Смолян спря работа, всички болни оттам се пренасочват към нашето здравно заведение, поясни още Константинов. Същевременно, срещу диспансера се водят дела от доставчиците на лекарства. Те искат около 2 милиона лева и това поставя болницата в ситуация на кръгова отбрана. Плащането на по-голямата част от тези 2 милиона лева не могат да се отсрочат във времето, защото вече са настъпили падежите им. Останалите болници също имат задължения, обяви още заместник-кметът. Към 1 юни 2010 г. задълженията на „Свети Пантелеймон” са били 1 700 000 лева, а на „Свети Мина” - 1 400 000 лева. От една страна болниците нямат право да гонят пациенти, защото всеки един от тях може да ги осъди. От друга страна, делегираният бюджет слага таван на разходите им и те не стигат за всички пациенти. Това е омагьосан кръг, параграф 22, изтъкна Константинов. Повече от 50 на сто от болните, които минават в пловдивските лечебните заведения са от други общини. В Туберкулозния диспансер и Онкодиспансера пловдивските болни са само 30 на сто, а в общините Марица и Родопи няма болница. Според Константинов, Пловдив прелива от собствения си бюджет в хазните на други общини. Той обаче искрено се разсмя на журналистическия въпрос защо не се договорят с тях да плащат част от разходите. Община Родопи ни дължи 450 000 лева за боклука, складиран на Цалапица.
А и това не е работа на общините, обяви Константинов и допълни, че държавата пресира здравеопазването.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)