Д-Р ЦВ.РАЙЧИНОВ: НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ ЛЕКАРИ И ПАЦИЕНТИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКРАТИ
Интервю с д-р Цветан Райчинов и д-р Пламен Цеков
БНР, “Нещо повече”
Водещ: Горещата тема в днешното издание на “Нещо повече” – качеството на здравеопазването. Пациентските организации имат много мотиви напоследък да нападат лекарите. Гръмки заглавния като „Лекари отрязаха ръката на мъж, боляло го сърцето” заливат обществото. Защо е така? войната между лекари и пациенти. Пациентските организации настъпват непрекъснато и търсят слабите места на лекарите. БЛС брани професионализма. И наистина къде е истината за това причината, следствието, наш събеседник е председателя на БЛС Цветан Райчинов. В студиото е и Надежда Цекулова. Здравейте, г-н Райчинов.
Цветан Райчинов: Здравейте, и вие и вашите слушатели, разбира се.
Водещ: Въпреки жегата навън като че ли страстите между пациенти и лекари не утихват. Защо се чуват напоследък такива остри нападки срещу лекарите, от къде идват? Само лекарските грешки се гледат, като че ли не и постиженията на лекарите. Вашия коментар?
Цветан Райчинов: Вие сте абсолютно прав, че това е точно така. набляга се на грешки, и то отделни. Ако все пак някой си направи труда да провери колко като брой са направени такива манипулации и се окаже, че усложненията са изключение или рядкост, макар и такива тежки, все пак може би малко жестоко да звучи, но по-добре 1000 спасени от инфаркт, от колкото един случай с усложнение. И това, което мен ме притеснява е, че хората ще се наплашат от тези процедури и ще зачестят смъртните случаи от инфаркт поради страх да се отиде и да се извърши процедурата, която е животоспасяваща. Изобщо аз не бих казал, че има война...
Водещ: Защо не осъдите някоя пациентска организация за това?
Цветан Райчинов: Защото за мен лично това е безсмислено. Да съдим пациентска организация – това са много хора, обединени от различни интереси, с различни виждания. Не би било основателно да съдим някаква маса, неидентифицирана, от хора. Разбира се, случая като с г-н Таушанов, който каза, че лекарите продавали трупове – това вече е друго.
Репортер: Д-р Райчинов, добър ден и от мен. Аз искам да започна с един кратък цитат, който днес беше цитиран във в. Сега. Той е от форума на вестника. Читател на вестника пише следното – „Когато има виновни, те не трябва да бъдат защитавани от криворазбрана съсловна солидарност, а изобличавани от самото съсловие. Тогава то ще има авторитет, ще има авторитет и БЛС”. Не смятате ли, че точно в това се крие разковничето – че като че ли обществото остава с усещането за нещо недоизказано. Че винаги има съмнения за лекарска грешка или за небрежност или за някакъв инцидент станал, но така или иначе никога няма категоричност по въпроса.
Цветан Райчинов: Да, разбирам въпроса ви и това е най-лошото. Когато се очаква бързо решение, един медицински случай изисква подробен анализ, задълбочено проучване, до колко и каква, ако въобще я има, е допусната грешка. Не може да се каже само въз основа на това – пациента се оплакал или лекаря е казал или някой от близките казал и веднага да се заключи – да, има грешка, има вина. Вижте, ако отворите който и да е медицински учебник, което и да е заболяване, ще видите 100% гаранция за успех няма в нито едно, дори и най-лекото. Риска от усложнения, от грешки понякога е абсолютно непредвидим. Това е професия, която няма как да бъде изчислено 1+1=2. Никога не е 2.
Репортер: Така е. Именно в този ред на мисли е в интерес и на самите лекари да могат да бъдат разграничени точно тези случаи на неудачи, които са абсолютно характерни за медицината от случаите, в които някой е проявил наистина лошо отношение, да кажем, към професионализма.
Цветан Райчинов: Така е. И за това ние решихме да изградим такава система за оповестяване, за предотвратяване на такива грешки. Знаете, пак бяхме оплюти – че медицински доносници щели сме да правим и не знам какво. Общо взето малко трудно е да угодиш на всички и на всеки.
Репортер: Вие донякъде изпреварихте въпроса ми, аз това щях да ви попитам. На една кръгла маса на 7 април, да припомня на нашите слушатели, бяха взети тези, айде да не ги наричаме решения, но консенсусни теми, по които да се работи за това да се създаде регистър на медицинските грешки и да се даде нормативно определяне на това понятие. Какво стана след това?
Цветан Райчинов: По този въпрос се работи. Но той никак не е лесен и бърз. Освен това наистина на кръгла маса няма как да се вземат решения, те бяха взети на последния събор, където беше решено да се създадат комисии, тяхното създаване е в ход, една национална плюс регионални 6 или 9, в зависимост от административното деление на страната, където да се включат най-добрите специалисти. И те да определят и да направят този регистър, въз основа на данни, подавани от лечебните заведения. Пак ще кажа, анонимно. Не е с цел да се ...
Репортер: Кога ще се случи това?
Цветан Райчинов: Надявам се до края на годината да е факт. Но пак нека хората да не остават с някакви очаквания, че това едва ли не ще реши всички проблеми в здравеопазването.
Водещ: Д-р Райчинов, един въпрос. Не смятате ли, че голямата война или пък последната битка е за да се закрие в сегашния си вид БЛС? На някой не пречите ли? Какво е вашето отношение към ..
Цветан Райчинов: Това не мога да кажа, аз лично нямам такова чувство. Но ако това се стреми, това ще покаже, че сме твърде далеч от Европа. Няма страна в Европа, в която да не съществува същата организация, макар и под различно име и да има същите правомощия, задължения, дори много по-големи от БЛС. Така че това...
Водещ: Наш събеседник е и д-р Пламен Цеков, депутат от ГЕРБ, член на Здравната комисия. Здравейте, г-н Цеков.
Пламен Цеков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Говорим за най-големия проблем като че ли напоследък – качеството на лекарските услуги. Има много, казах преди малко, много оплаквания на обикновени граждани, има дори смъртни случаи. Защо като че ли тези неща напоследък излязоха наяве? До сега като че ли по-малко се говореше за лекарски грешки. Кой е виновен и борбата между пациенти и лекари не се ли разраства прекалено много?
Пламен Цеков: Аз мисля, че тоя проблем е съществувал винаги, просто през последните години достъпа до информация се разшири значително и даде възможност хората по-свободно да изразяват своето мнение. Друг е въпроса, че аз не приемам термина лекарска грешка, защото за да кажем, че има лекарска грешка това означава да кажем, че лекарите са некомпетентни. Може би има и такива моменти, но според мен в болшинството от случаите става въпрос за медицинска грешка. И за това трябва да има компетентни органи, които да се произнасят преди да кажем тежката си дума или присъда – да, лекарска грешка. И това беше добра инициатива на БЛС да бъдат изградени такива комитети, които от реномирани специалисти, доказани специалисти, авторитети в медицината, които да отсеят предварително дадения казус и тогава след тяхното заключение да може да кажем – да, има лекарска грешка или не, няма лекарска грешка.
Репортер: Д-р Цеков, вие като представител на законодателя – имате ли информация дали се работи по промени в нормативната уредба, които по някакъв начин да регулират този въпрос? На същата тази кръгла маса, за която говорихме с д-р Райчинов бяха дадени идеи за включване да кажем на понятието допустим риск в наказателния кодекс, по тоя начин да се защитят по някакъв начин и лекарите от абсолютно оправдания риск на тяхната професия, от промени в закона и за здравето, които по някакъв начин да регламентират това понятие – медицинска грешка или лекарска грешка. Работи ли се по този въпрос?
Пламен Цеков: На тази кръгла маса присъствах и аз и тогава срещнахме категоричната подкрепа и на прокуратурата, дори тяхно беше становището, че трябва да има такава формулировка – допустим риск. Тоест до там, до където ние можем да се намесваме или случаите, в които може да се намесим, имаме уверението, че с изработването на новия наказателен кодекс ще постъпят такива предложения, добре формулирани и обмислени от компетентни юристи, така че да може да залегнат в новия наказателен кодекс и да може да престанем за всяко едно неблагополучие в лечението да обвиняваме лекаря.
Водещ: Темата за .. аз искам да допълня Надежда, темата за даването на рушвети, на пари на ръка на лекарите. Не смятате ли, че има и пропуски в статута на българския лекар, той в много случаи, особено в провинцията, не може да се похвали с добро заплащане, непрекъснатите проблеми и това да води до лошата работа?
Пламен Цеков: Наистина това е един проблем, който намери пазарно отражения, ако мога да се изразя по тоя начин, в България. липсата на достатъчно средства за фонд Работна заплата в определени лечебни заведения доведе до изкривяване на взаимоотношенията между лекар и пациент. Ние нееднократно сме сигнализирали и най-вече това става въпрос за сферата на медицинските консумативи и за това парламентарната група на ГЕРБ в лицето на Здравната комисия и МЗ приехме няколко текста в закона за лекарства в хуманната медицина, които да регламентират движението на тоя вид консумативи и по-прозрачен начин на тяхното заплащане, а по тоя начин да може и да прекратим една порочна практика, която в момента съществува в ...
Водещ: От догодина вече няма да има пътеки. Това означава ли, че ще бъдат вдигнати заплатите на лекарите? Сега те взимат допълнителни финансови средства чрез усвояването на тези пътеки.
Пламен Цеков: Това е ново за мен, че догодина няма да има пътеки. Не съм го чул, чувам го от вас. Аз смятам, че клиничните пътеки за момента нямат сериозна алтернатива, преди да бъдат въведени диагностично-свързаните групи. Всичко останало ще означава крачка назад.
Репортер: На мен ми се иска да върна в разговора д-р Цветан Райчинов, който е всъщност председател на институцията, основно ангажирана с етиката в медицината и в оказването на здравни услуги. Д-р Райчинов, вие сам казахте, че нещата се случват бавно. Тоест не можем да очакваме решаване на проблема днес или утре. Така или иначе обаче темата за лекарските грешки се нагнетява с всеки изминал месец, непрекъснато се афишират нови и нови случаи. Как да се държим адекватно в такава ситуация? Искам съвет за нас, като медия. Как да се държим адекватно, за да не нагнетяваме?
Цветан Райчинов: За съжаление наистина се нагнетява едно напрежение. За мен също е малко учудващо защо и кой печели от това. Появяват се някакви идеи, които даже не искам да давам определение. Като например лекарите да се застраховали, а това да се събирало във фонд за пациенти. Нали разбирате, че такъв солидарен фонд не може да има. Може ли да накараме производителите на хранителни стоки да се застраховат, защото биха могли да ни предоставят нещо некачествено. Или всеки в България трябва да се застрахова в някакъв солидарен фонд, за да не навреди по някакъв начин.
Репортер: До колкото ми е известно медиците и в момента имат застраховки.
Цветан Райчинов: Имат, но те са индивидуални, не могат да бъдат солидарни и да се носи солидарна отговорност за това, че някой лекар би могъл да направи грешка. Трябва да се мисли за тия неща. И за това неслучайно казвам, че още сме твърде далеч от Европа. Това да се насажда такова напрежение между лекари и пациенти, да се руши доверието на българите в техните лекари, защото ние сме техни лекари, ние не сме на някой друг, не мисля, че е добре за когото и да било. България в това отношение има традиции. Уважението към лекаря е традиционно. И когато то липсва и лекаря се отнася не както трябва с пациента, а пък пациента е злонамерен, естествено, че резултата няма да бъде добър за никой от двамата. И това просто трябва да се прекрати. Не може да се напада всеки ден някое съсловие. Било лекари, на другия ден полицаи и така вървим по ред.
Водещ: Качеството на обслужване в частни клиники, в държавни клиники, в общински болници - като че ли там става дисбаланс и там възникват и големите проблеми. Не смятате ли?
Цветан Райчинов: Не са едно и две нещата. Вижте, един прост пример. Свалиха се цените на инвазивната кардиология, там където беше най-фрапантен случая напоследък на половина и естествено започнаха злоупотребите. Най-вероятно се ползват катетри не еднократно, а се стерилизират и се ползват повторно и това води до неблагоприятен изход за пациента. Но е невъзможно пък иначе да се осигури консуматив. И за това примерно се случва в частните клиники, докато примерно в държавната надали биха посмели да го направят. Така че много са нещата, които не зависят от лекарите.
Репортер: Прав сте, че са много нещата. Но нормално ли е да има болница, която да е имала 167 пациенти общо, от които 160 да са им правени коронарографии?
Цветан Райчинов: Ами не мога да ви отговоря така изведнъж. Нали ме разбирате, трябва да знам коя е болницата, колко души ...
Репортер: Извинявайте, не исках да коментираме конкретни случаи, но ми се вижда, че все пак и вътре в самата общност би трябвало да има някакви корекции и някакви стандарти в крайна сметка.
Цветан Райчинов: Стандартите най-малко се задават от БЛС, за съжаление, въпреки нашето огромно желание да участват експерти от съюза в тази дейност. За сега не сме допуснати да участваме в това и съответно няма и как да носим отговорност. А вече не знаем какъв трябва да е стандарта. Но че трябва да има стандарти – това е просто задължително и тяхното прилагане също е задължително.
Водещ: Д-р Цеков, като че ли във вас е топката, законодателно, да се направят стандарти.
Пламен Цеков: Ами стандартите са задължение на МЗ, по сега действащия закон и те ги изработват. Пуснахме първите стандарти миналата година, там БЛС взе участие. Те наистина, до колкото аз знам, се подготвя промяна в някои от стандартите. Хубаво е, че се правят стандарти, защото стандартите са правила, а правилата означават, че е постигната някаква схема и по този начин се стремим да избегнем и т.нар. лекарска грешка, защото когато се прилагат правилата, базирани на световния опит, тогава възможността да бъдат допуснати грешки се свежда до минимум. Но ние трябва да знаем, че въпреки правилата, не винаги нещата се случват така, както са написани. Някой път прилагаме правилата леге артис както се казва, без пропуск, и въпреки това изхода за пациента е фатален. В други случаи ние се отклоняваме от правилата най-вече в хирургичните специалности и там пък има благоприятни случаи. Но все пак стандартите са нещо, което са задължително за една регулирана професия, каквато е лекарската професия и БЛС смятам, че трябва да взема активно участие и да не остава встрани от изработването на тези стандарти.
Водещ: Благодаря ви за този разговор в Нещо повече за качеството на лекарските услуги. Наши събеседници бяха председателя на БЛС Цветан Райчинов и д-р Пламен Цеков, депутат от ГЕРБ. В студиото беше и Надежда Цекулова.
