УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ ДА Е ПРЕЗ КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ

УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ ДА Е ПРЕЗ КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ

Правителството отпусна допълнителни средства по бюджета на МЗ за заплати на медицинския персонал в лечебните заведения. Това се случва след напрежение в сектора и след протести на професионалистите по здравни грижи. Какви са трудностите с които трябва да се справя здравеопазването у нас и какъв изход предлагат от БЛС, отговорите дава д-р Иван Маджаров.

- Правителството отпусна 50 милиона лева за увеличаване на заплатите на медицинския персонал, как ще коментирате това решение?

- Свидетели сме на пълзящо реабилитиране на системата „Семашко". От няколко години парите спряха да следват пациента, въведоха се бюджети на лечебните заведения. Не се повишават цените на клиничните пътеки, които са основният инструмент на финансиране на лечебните заведения от най-малкото до най-голямото. Въвеждат се бюджети, не се изплаща за преминали пациенти, трупа се надлимитна дейност и в един момент стигаме да ситуация, в която Министерски съвет целево отпуска някакви средства. Затова искам да попитам, смяна на системата ли наблюдаваме рязко или нещо друго? Защото ако тези пари бяха достигнали до лечебните заведения, ако пациентите, които избираха къде да се лекуват носеха след себе си парите за болниците, а не само разходите и ако цените на клиничните пътеки в последните 8-9 години бяха регулярно повишавани, сега нямаше да сме в тази ситуация, в която директори и управители на лечебни заведения да нямат финасов ресурс да осигурят достойно заплащане и на медицинските сестри и на лекарите. Защото на нас ни е ясно, че проблем със заплащането има за всички.

- Очаквате ли създаване на напрежение в редиците на медицинския персонал, когато дойде момента за разпределение на увеличението на заплатите?

- Страхувам се, че би довело до напрежение между отделните колеги, до лекари и медицински сестри и лаборанти.Това не бива да се допуска и затова призовавам, ако държавата има достатъчно средства, те да бъдат давани по правилата, по които функционира нашето здравеопазаване. А то е на принципа на здравното осигуряване. Имаме Закон за здравното осигуряване, там е записано много точно как се финансират всички лечебни заведения, от първичната извънболнична помощ до болничната помощ. Не става въпрос само за болнична помощ, и в до болничната работят лекари и сестри, защо тогава да не се осигурят средства и за сестрите на общопрактикуващите лекари? Означава ли това държавата да изпрати целево средства до кабинета на всеки един общопрактикуващ лекар, за да гарантира на сестрата работеща там минимум 950 лева?

- Въпросът ви е резонен и за частните болници, тогава?

- Не, не е, истината е, че пациентите в България имат еднакви права. Тези, които са избрали да се лекуват в частна болница с тези, които са избрали в държавна или в общинска болница. И работещите в тези лечебни заведения имат същите права. И системата не е отменена, затова питам ако някой е тръгнал да отменя системата, нека каже ясно защото тогава ние от БЛС ще припомним нещо друго. Времената, които целево се субсидираха лечебни заведения бяха тези времена, в които имаше най-затруднен достъп на пациент до болница и до кабинет.Това бяха времената, в които ако решиш да посетиш друго лечебно заведение от това, което ти е определено по местоживеене, те връщаха независимо, че си избрал лекарят, който ти трябва. Това бяха времената, в които се носеха чаршафи и лекарства когато отивахме в болница. Няма да се съглася, заради проблеми в здравеопазването да се зачеркват постижения от последните 20 години. А постиженията са много големи. Много добър достъп до медицинска помощ, високо технологична медицина с почти всички съвременни методи на лечение. Проблемите, които има пред специалистите по здравни грижи и пред всички лекари се дължат на това, че не е финансирано адекватно това, което е записано в закона. Не се повишаваха цени на клинични пътеки, не се изплащаше надлимитна дейност и парите не следваха пациента. Има много случаи, когато в последните десет дни от месеца болниците лекуват за своя сметка.

- Фелдшери и физиотерапевти също излязоха на протест с няколко искания, как ще ги коментирате?

- Ще взема отношение само по исканията им за самостоятелни практики. Категорично сме против физиотерапевти и кинезитерапевти да имат право да откриват такива, след като се повдига въпроса за правото на специализантите да дават самостоятелни дежурства.

- Безвремието в българското здравеопазване приключи, това каза министър Кирил Ананиев в поздрава си по случай 7 април, как прочитате тези негови думи?

- Надявам се наистина да е приключило и да не е свързано, обаче с връщане към миналото. За безвремието, в което се лутахме не са виновни българските лекари, а са следствие на недалновидни управленски решения. Системата стартира като задължителна здравноосигурителна с възможност за включване на доброволни фондове. Системата не предвиждаше да има неосигурени. Не предвиждаше да има и толкова много освободени от заплащане на здравни осигуровки. Предвиждаше да има раздържавяване на неефективни държавни лечебни заведения през публично частно партньорство.Тези неща бяха отменени и това доведе до поне 10 години безвремие, в което се нароиха много частни болници. Това е следствие на отмяната на възможността капиталите да се вложат в големите държавни и общински болници, които и тогава съществуваха. Появи се голяма липса на лекари и медицински сестри, но причината за това е финансирането. Макар да изглежда голямо, като цена на медицинска дейност е изключително ниско. Веднага Ви давам пример, един лекарски преглед в момента е 21 лева в специализиран кабинет. Толкова струва, а дори и повече да посетите козметик или фризьор, при положение че от тези 21 лева лекарят получава не повече от 8-9 лева. А когато обществото очаква, че срещу 9 лева да получи медицинска помощ на световно ниво е меко казано наивно.

- Очакваме да видим Методиката за финансиране на лечебните заведения, която ще бъде представена на 10-15 май, смятате ли че здравният министър си е написал добре домашното?

- Методиката може да действа с финансови средства, които постъпват в съответното лечебно заведение. Финансовите средства, които постъпват там имат един единствен път в момента той е през пациентите, които са избрали да се лекуват в съответното лечебно заведение и НЗОК е заплатила. Всякакви други форми на субсидиране в момента са забранени. Не може търговски дружества да бъдат финансирани по този начин, както се прави сега, целево. Целево финансиране може да има само на държавни дейности като спешна помощ, лечението на туберкулоза и психичните заболявания и други. Само това са местата, където министерството може да дава целево пари.

- Отгворяте гореща тема, за тубдиспансерите, които са в критично състояние?

- Да, защото за един пациент, който е диспансеризиран там, те получават 40 лева. Минимумът който трябва да се заделя е 100 и повече лева.

- Д-р Маджаров, министър Ананиев каза, че Методиката ще бъде тествана болница по болница ,как ще се случи това и какъв отговор ще получи от теста здравният министър ?

- Точно защото съм бил управител и на общинска и частна болница Ви казвам, че ако на едно лечебно заведение разходите му за фонд работна заплата са в рамките на 80-90% , на това лечебно заведение не може по никакъв начин да му се помогне с Методика. Може да се помогне там, където разходите за фонд работна заплата са в рамките на нормалното 45-50%, за да се получи едно разумно преразпределение на средства, за да има добро и справедливо заплащане на всички по веригата, от санитар, през сестра до лекар.

- Д-р Маджаров, най-големите проблеми в болничната помощ кои са?

- Кадровият проблем е изключително тежък. Липсата на сестри и лекари в следващите години все по-сериозно ще се усеща. На второ място е ежегодното повишаване на ток, вода и други режийни. На минималната работна заплата също, в момента сме свидетели на това как се опитват да принудят управителите на болниците да гарантират заплата за една част от персонала с цени и с бюджети сравними от преди 3-4 години.

-А в доболничната помощ?

- Професията на общопрактикуващите лекари не е сред привлекателните. Когато това съчетаем с намаления брой лекари в България, нещата не изглеждат добре. Смятам, че този проблем може да се реши със спешно целево финансиране. Тук му е мястото на този вид финансиране. Общините да дават стимули за привличане на лекари. Липсата на лекари е характерна и за други страни в Европа. Ние сме свидетели как там канейки лекари им се осигурява жилище и покриване на режийните разходи. Не е редно да рушим цялата система, за да решим някакъв проблем. Редно е там, където виждаме, че има малко население, че не може да се финансира болницата, там трябва да се заделят средства, с които да се стимулират лекарите и сестрите да отиват да работят по тези места.

- А какво ще кажете за онези семейни лекари, които обслужват по няколко села и все още не са взели специалност обща медицина, те ще останат ли без работа, след изтичането на гратисния период? Има ли риск населението да остане без медицинска помощ там?

- Изискването лекарите да бъдат квалифицирани и да продължават обучението си е в полза на пациента. Не може да се отлагат нещата вечно. Който не е успял да вземе специалност до сега смятам, че трябва да понесе своите последствия. Аз имам информация за млади колеги, които са взели специалност и в момента нямат практики, където да започнат. Искам да направя едно уточнение, че на онези които им предстои взимането само на някои модул ние ще настояваме този лекар да си запази практиката, не бива да сме дребнави за месец или два. Но тези, които не са направили усилие дори да започнат да специализират, това е техен избор и могат да започнат да работят като наети от техен колега специалист. В момента изработваме статистика, къде колко практики ще отпаднат, защото сме загрижени.

- Какво ще иска БЛС по време на преговорите за новото НРД?

- Очаква се около 15 април да бъде приета средносрочната финансова прогноза в Министерски съвет. След като стане тя факт, ще изпратим писмо с покана до НЗОК за стартиране на преговори и изготвяне на график за разговори. Изключително съм доволен от това, че ще можем да осмислим времето си в оставащата част от годината, защото пак повтарям, не може да се водят преговорите в последните два месеца на година, а през другото време да не знаем за какво става дума. Сега е добре, защото ще видим с колко се очаква да се завиши финансирането в здравеопазването и ще можем да поработим предварително по алгоритмите. Категорично тази година БЛС ще преговаря за повишаване на цени. Може да се наложи да се преработят и алгоритмите на някои клинични пътеки, но всичко трябва да бъде направено така, че цените да бъдат повишени. Защото ако не се повишат догодина ще бъде окончателния край на някои лечебни заведения. Догодина се очаква да нарасне минималната работна заплата, което ще фалира болници, които са на ръба. Да не говорим за тези, чиито фонд работна заплата е бил 90%, той ще стане 110% и те направо могат да затварят врати. Възлагам големи надежди на тези преговори и се надявам, чрез тях да решим и много проблеми в регионите, където са малките общински болници с пакети само за тях, за да не бъдат принудени да имат свръх много специалисти, от които реално погледната нямат нужда, а ги поддържат защото само стандарта го изисква и в същото време пътеките по които работят са ниско платени. Така се получава един порочен кръг.

- Какво имате предвид?

- Ще бъдем по-конкретни след разговори с Министерство на здравеопазването и с НЗОК. Имаме идеи да има пътеки, които да отразяват профила на населението, което живее там и търси помощ, за да не се налага болниците да правят еквилибристики и да се чудят как да си осигурят финансиране.

- Какво се случва с медицинските стандарти?

- Работи се по тях. Мисля, че този път те ще бъдат по стегнати, опростени и логични, за да не се стига до тяхното отменяне. И най-важното да не изглеждат лобистки обслужващи само някои клиники.

- Дайте малко детайли?

- Стандартите ще съдържат само основни изисквания, на които трябва да отговоря лечебното заведение и отделението по дадена специалност, без вътре да имат кой знае какви подробности и без да поставят необосновано високи изисквания, които не корелират с качество.

- Специализанти да дават дежурства, тази идея притесни някои пациентски организации, какво ще им кажете д-р Маджаров?

- Само една пациентска организация, няма да коментирам тяхното мнение. Българските лекари се обучават 6 години по хорариум, който е одобрен във всички европейски страни. Всички болници в европейските държави са готови да приемат тези наши лекари. И те веднага почват да им възлагат отговорности. За мен е недопустимо български лекар, който е учил 6 години да му бъде забранено да приеме пациент, да го разпита и да го изпрати за изследване и да му напише първоначална терапия. Категорично младите лекари трябва да дават дежурства. За да стане ясно на всички, никой началник не би оставил млад лекар да дежури сам, ако не му е повярвал достатъчно.

Източник:




Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists