Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: МИЛИОНИ БЕЗ ЯСНА МЕТОДИКА ЗА ЗАПЛАТИТЕ НЯМА ДА РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
- Д-р Маджаров, какво очаквате от методиката за формиране на заплатите, която здравният министър Кирил Ананиев ще представи през май? Тя ще обхваща и лекарите.
- Ние категорично настояваме да обхваща и лекарите. Самата методика цели да премахне някои несправедливости, открити от министъра в отделни лечебни заведения. Аз лично знам, че няма болница, в която да няма приети от мениджмънта правила за разпределение на фонд работна заплата, но има съмнения за места, където заплатите се разпределят неравномерно и се дава повече на едни и по-малко на други. Надявам се методиката, която ще предложи министър Ананиев, да даде една унифицираност и справедливост при разпределянето на финансовите средства и да изчисти подобни съмнения. Но трябва да кажа, че методика може да се прилага само когато има приходи, иначе не би помогнала.
- Как трябва да се формират заплатите на медиците според вас?
- И сега има ясно разписани правила как се формира заплащането и на лекарите, и на медицинските сестри. При всички положения има един минимален осигурителен праг, под който не могат да бъдат назначени. За лекарите той е 980 лв., а за сестрите - 709 лв. Оттам нататък в зависимост какъв принос има съответното отделение към общия бюджет на болницата, се получава допълнително материално стимулиране (ДМС), което е с цел сестрите и лекарите да бъдат заинтересовани да работят внимателно и добре. На някои места има въведени и коефициенти дали лекарят е с една или две специалности, дали е началник на отделение. Но основната част от заплатата в момента се формира от това какъв е приносът на всеки отделен лекар или на даденото отделение към приходите на болницата.
При наличието на една твърда компонента, каквато е минималният осигурителен доход, увеличаването на тази твърда част и придаването на съвсем малка тежест на променливата, каквато е ДМС, ние се връщаме към онези времена, в които всички получавахме една заплата, независимо колко работа се извършваше. Това беше времето, в което пациентите имаха труден достъп до лечебно заведение, защото се сблъскваха много често с откази, че не са за болнично лечение, или се препращаха да се лекуват в болница в техния район. Не бива да забравяме постиженията на съвременната система на здравеопазване, колкото и недостатъци да има тя. Те са свързани с това, че всеки може да избере да се лекува, където реши. Въвеждането на единни или щатни таблици на заплащане ще доведе до райониране. Ще се окаже и че на места някои колеги работят къртовски за заплати, съизмерими с тези на други лекари, които работят помалко.
- БЛС изготви методика за остойностяване на лекарския труд още преди 3 г., която е внесена в здравното министерство, но така и не се стигна до разговори по нея. Защо не се коментира в сегашната ситуация?
- Методиката е изключително подробна и не е само за формиране на заплата на лекарите. Тя отчита с коефициенти тежестта на дейността, която се извършва - операция, преглед, манипулация, и е свързана с много повече средства. Според мен това е причината да не се обръща внимание, макар че ние сме я внесли и в МЗ, и в Министерството на финансите. Винаги сме искали тази методика да бъде приета, въпросът е, че тя няма да реши порблемите на тези лечебни заведения, които в момента са най-засегнати, защото отчита наистина дали се върши работа и колко.
- В сряда правителството отпусна 50 млн. лв. допълнително за здравеопазване. Голяма част от тях ще са за болниците в отдалечени райони, както и да се постигне минимално заплащане от 950 лв. за медсестрите. Ще успокои ли това системата, предвид, че вече бяха отпуснати други 30 млн. лв. преди това?
- Не мисля, че с целево финансиране за заплати сега може да се успокои системата. Смятам, че тази стъпка не е изпълнима по начина, по който се тиражира. За мен натрупаните и незаплатени средства на лечебните заведения през годините доведоха до сегашната ситуация. 7-8 години нямаше никакви или бяха съвсем минимални увеличенията на цените на клиничните пътеки (КП), които са основният приход на болниците. Размерът на незаплатената надлимитна дейност вече е 153 млн. лв. Когато болницата не си получава парите за свършена работа, не може и да изплаща дори минималните възнаграждения.
- Изплащане на надлимитната дейност или поскоро договаряне на цени на КП, в които да се изчисли реално трудът на медиците, би било по-доброто решение?
- Да, в цените на клиничните пътеки е редно да бъде посочен и факторът работна заплата на персонала. Ако държавата целево ще изплаща заплати на определени места, на останалите как точно ще се формира заплатата? За да не се получават такива недоразумения, нека да продължим да работим по модела на здравноосигурителната система. Все пак заплащането за извършена дейност е поправилно. На общопрактикувашите лекари например вече няколко години се отказва завишение на заплащането, включително на дейността на капитация, т. нар. плащане на записан пациент, а се дават пари за свършена дейност.
- В края на април трябва да започнат преговорите за новия рамков договор. За какво ще настоява този път БЛС както за съсловието, така и за пациентите?
- На първо място, е много добре, че ще имаме време да направим изчисления, преди да е готов все още бюджетът на здравната каса. Най-много този път ще настояваме наистина за повишаване на цените на клиничните пътеки, особено за тези, които са изключително недофинансирани. Ще направим усилие да променим и алгоритмите на самите пътеки, за да ги изчистим от някои недоразумения. Имаме идеи и как да се насочват средства към регионите, в които населението е застаряващо, а в същото време има нужда от медицинска помощ, която обаче е специфична. Тя е за този профил население възрастно, често боледуващо, с хронични заболявания. Трябва да намерим начин да осигурим лечението и обслужването им, без да се налага колегите там да правят еквилибристики, да си измислят начини да приемат пациенти, за да получат финансиране срещу това.
След 10 дни ще представим конкретните предложения.
- А кои са най-недофинансираните пътеки?
- Всички пътеки в педиатрията са изключително недофинансирани. Там, както и в някои други специалности се случи така, че самите цени на пътеките доведоха до отлив на специалисти с такова направление. В една клинична пътека трябва да отчитаме каква част отива за заплати и това отговаря ли на съвременните потребности на обществото. Не можем с лека ръка да наблюдаваме как се оголваме от цели групи специалности, без да бъдат взети мерки.
Източник:
