ПРОФ. НИКОЛАЙ ГАБРОВСКИ: "ЛЕКАРИ ТРУПАТ ОПИТ В ЧУЖБИНА, НО СЕ ЗАВРЪЩАТ"
- Проф. Габровски, на 19 октомври отбелязваме Деня на българския лекар. В навечерието на празника какви според вас са най-големите предизвикателства пред съсловието?
- Много неща могат да бъдат споменати като предизвикателства: имаше опити да се създаде противопоставяне в самото съсловие, в самите екипи по места.
За мен обаче в глобален план, основният проблем е нарушеното доверие между лекар и пациент.
Натрупаният гняв, натрупаният негативизъм, натрупаното напрежение, водят до липса на доверие. А то е много важно, защото е в основата на лечебния процес.
- Говорейки за напрежение, здравният министър заяви, че в бюджета на НЗОК за следващата година ще бъдат заложени 200 млн. лева повече за здравеопазване. Това ще снеме ли част от напрежението и какво всъщност ще се промени с тези допълнителни средства?
- Всяка година има отделяне на малко по-големи суми в сравнение с предишната. В случая сумата от 200 милиона лева е осезаема. Много по-важното обаче е новата философия, по която тези пари ще се разпределят. Според мен тя е пробив, за който бих искал да подчертая ролята на Българския лекарски съюз в преговорите. За да разберем какво ще се промени, трябва да обясним как е било досега. Аименно-през изминалите години когато имаше допълнителни средства, те се даваха за по-голям обем лечение. Това означава колкото повече пациенти преминат през болницата като брой, толкова повече средства получава лечебното заведение. Ефектът от това не винаги беше повишено ниво на здравните услуги до такава степен, каквато ни се иска на нас като лекари.
-А сега?
- Сега тези допълнителни средства ще бъдат вложени в повишаване на цената на клиничните пътеки. Разликата е много голяма.
/Осезаемото увеличение в заплащането на клиничните пътеки, ще даде възможност за същия брой лекувани пациенти, болниците да получават повече пари.
Което от своя страна ще се отрази, както в повишаване качеството на лечение, така и в увеличение на заплатите на хората, които се грижат за здравето им. По този начин административното, дори физическото натоварване ще бъде бъде по-малко. От друга страна ще има повече средства за лечебните заведения, което респективно означава по-големи приходи за работещите.
- Неотдавна съобщихте, че София ще бъде Европейска столица на неврохирургията през 2022 г. Значимо ли е това признание?
- Да, това е една много важна стъпка за българската неврохирургия. След оспорвано, продължило близо година състезание, Европейската асоциация на неврохирургичните дружества, избра именно София да бъде мястото, на което през 2022 г. да проведе Европейския си конгрес. Това е един от най-големите световни форуми в областта на неврохирургията и очакваме на него да се съберат светила от цял свят. Така че това е едно голямо доверие към нас, към възможностите ни да организираме събитие от подобен мащаб и една чудесна възможност да покажем страната ни и в частност столицата в една хубава светлина.
- В този контекст, къде според вас се намира българската медицина на фона на останалите развити, европейски страни?
- Някои хора казват, че разсъждавам оптимистично. Аз обаче базирам мнението си на факти, цифри и абсолютно обективни доводи. Мога да твърдя, че през последните 10-15 години българската медицина преодоля една цяла епоха на технологично изоставане.
Към днешна дата, ние догонихме европейските страни и като оборудване, и като апаратура.
Колегите ни традиционно са били с много високо ниво на подготовка, но през последните години се увеличиха и възможностите за специализации и форуми в чужбина. Именно това води до момента, в който Европа идва в София, връщайки се към Конгреса по неврохирургия. Изключително се увеличиха връзките, комуникацията, което води до по-лесен обмен на опит и идеи. Така че за мен ние сме на много добро европейско и световно ниво. Разбира се, безспорно имаме и проблеми за решаване. Например, твърде големият брой лечебни заведения създава условия за нелоялна конкуренция, за разпръсване на екипите и липсата на цялостна, интегрална помощ на места. Всичко това е известно и върху него трябва да се работи, но аз смятам, че българската медицина се развива добре и наистина съм оптимист за бъдещето.
- Споменахте специализациите в чужбина. Въпреки напредъка, много млади лекари продължават да заминават зад граница...
- Свободата за придвижване е най-голямото богатство, което имаме и най-голямата придобивка на демокрацията. Това дава възможност на всеки, който иска да отиде в чужбина, сам да види и да прецени. В същото време цифрите показват, че намалява броят на хората, които са с нагласата да заминат на всяка цена в чужбина. Факт е, че има и тенденция част от колегите и то добили опит, да се завръщат в страната. Условията ни на работа постепенно започват да се изравняват, макар и да не можем икономически да се сравняваме с големите страни, към които колегите се ориентират. В началото на миналия век повечето лекари са заминавали, учили са в чужбина, след това не малка част от тях са се връщали и са поставяли основите на съвременната българска медицина. Надявам се това да се случи и сега. Да заминават, да създават контакти, да трупат опит и след това обогатени да се завърнат, за да предложат най-доброто, което са научили тук.
- Кои според вас са факторите, които влияят на решението за това завръщане?
- Ето тук се връщаме към първия въпрос. Според мен една от причините хората да търсят реализация на Запад не е толкова разликата в технологичното оборудване, битовите условия или дори в заплащането, а разликата в нивото на напрежение. Навсякъде в Западна Европа подобно напрежение в лекарската професия не съществува. Напротив - осигурени са максимално комфортни условия и в психологически аспект.
Към професията там има респект, уважение и доверие.
Затова казвам, че според мен тук се корени основното предизвикателство, пред което сме изправени. Да променим отношението.
- Вие самият защо останахте тук?
- Аз съм специализирал в чужбина, не веднъж съм имал възможност да работя в други държави, но моето лично убеждение е, че камъкът си тежи на мястото. Второто нещо, което винаги ме е водело е, че в България се случват толкова неща, много от тях предстоят да се наваксват, променят, развиват. За мен да се пропусне житейският шанс да бъдеш част от подобни процеси, не е оправдано. То е интересно, вълнуващо и си струва усилията.
- Като контрапункт обаче стои темата за агресията над медици, която непрестанно присъства в медийното и обществено пространство...
- Да, това е част от цялостния климат, в който работим. Не може през седмица или две да има нападнати лекари и то при изпълнение на служебния им дълг и човек да се чувства спокойно и комфортно. Това е голям проблем, който е обществен, не само на лекарите и отново пряко се отразява на доверието и връзката между лекар и пациент.
Според мен агресията като цяло в обществото е на неприемливо високи нива, а в частност агресията срещу лекари е отвъд всякакво разбиране.
Защото да нападнеш човек, който се опитва да ти помогне, не може да бъде вкарано в никакви рамки на нормално и разумно поведение. Тъжно е, че имаме такива случаи, тъжно е, че те не намаляват, но ние не преставаме да се борим.
- В тази връзка БЛС има и инициатива, на какъв етап е "Добрата дума лекува"?
- Точно така, отражението на нашата съпротива и негативна реакция към тези случаи на агресия е Националната кампания срещу насилието на медици "Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание", която стартира преди две години. Кампанията беше рестартирана тази година с инициативата "Добрата дума лекува", както се разбира и от името - тази година решихме да дадем път на доброто и да покажем на лекарите, а и на цялото общество, че благодарните пациенти ги има. В рамките на инициативата до БЛС бяха изпратени стотици снимки на пациенти с техните лекари, а до края на месеца престои да бъде направена изложба с част от тях. Определено "Добрата дума лекува" създаде една по-различна, затрогваща картина на здравеопазването у нас, която се надявам да достигне и да докосне колкото е възможно повече хора. Истината обаче е, че борбата с агресията е много дълъг процес, за успеха, на който е необходима все по-голяма подкрепа и в обществото. Просто трябва да бъдем непримирими към агресията под всякаква форма и в частност спрямо лекарите.
- Само след ден предстои официалната церемония по връчване на наградите Лекар на годината. Какво можете да ни кажете за номинациите?
Освен отличията в традиционните категории: "Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност"; "Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники"; "Ти си нашето бъдеще" - награда за младите медицински надежди на България; "Принос за развитие и утвърждаване авторитета на съсловната организация" и "Лекар на годината 2019", тази година БЛС реши да връчи три специални награди.
Едната, някак си логично, я посветихме на кампанията "Добрата дума лекува", защото сред стотиците изпратени до БЛС писма, редица бяха за д-р Здравко Пенков акушер-гинеколог от Сливен. Управителния съвет на съсловната организация единодушно реши, че две от отличията тази година ще отидат при двама лекари, чиито доблест, смелост, бърза и адекватна реакция спасиха човешки животи и получиха широк отзвук в публичното пространство. Това са Д-р Илиян Красимиров Траянов от Пазарджик (спасил родилка в кома и бебето й, авт.бел) и д-р Елиас Мансур Хаддад от Горна Оряховица (оперирал пациент на светлина от фенер, след като токът в болницата спря заради авария, авт. бел).
- Какво бихте пожелали на колегите си по повод предстоящия празник?
- Като лекар, на първо място пожелавам здраве на всички колеги. И тъй като продуктът на нашата работа също е здраве, им пожелавам успех. Защото успехът в нашата професия е успех и за пациентите.
- А какво бихте искали да кажете на бъдещите лекари?
- Медицината е изключителна професия! Тя е призвание, което ти дава на първо място възможността да помагаш на другите. Бих искал да им кажа, че въпреки проблемите, напрежението, агресията, нашата професия продължава да бъде уважавана и е достойна. А подобряването на условията, в които работим е показателно, че има смисъл да вървим по този труден път.
Чувал съм от по-възрастни колеги и с течение на времето сам го осъзнах - в медицината няма кратки пътища.
Единственият начин да станеш добър лекар, е чрез много работа. Но дългият път до това, си струва да бъде извървян.
- И за финал, ако има послание, което можете да отправите и да достигне до всеки човек и пациент, какво ще е то?
- Не смятам, че има универсално послание, но усещам, че в обществото ни има сериозен дефицит на вяра. В себе си, в това, че можем, в хората около нас. И да бъдем по-добри. През последните години извървяхме огромен път, минахме през огромни трудности и това са неща, с които трябва да се гордеем. Така че имаме основание да гледаме напред с оптимизъм. Проблеми винаги ще има, просто трябва да ги преодоляваме... с вяра в себе си.
Източник:
