Д-Р МАДЖАРОВ: "ДА ТЪРСИШ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА ИЛИ ДА ПРЕДИЗВИКВАШ ЛОВ НА ВЕЩИЦИ В ЦЯЛОТО СЪСЛОВИЕ НЕ Е ПРОДУКТИВНО ЗА НИКОГО"
Водещ: Д-р Маджаров каква е Вашата позиция по отстраняването на директорите на Педиатрията, на „Пирогов” и на „Лозенец” във връзка с починалото тригодишно дете?
д-р Иван Маджаров:За съжаление се изговориха твърде много неща в последните десетина дни и нито едно от тези дебати не беше насочено към решаване на проблемите в бъдеще. Защото, според мен основната задача след всеки такъв нещастен случай трябва да бъде да извлечем поуките, да намерим причините, за да се избягва в бъдеще. Да търсиш изкупителна жертва или да предизвикваш лов на вещици в цялото съсловие не е продуктивно за никого. Аз затова призовавам малко повече смирение във всички нас. Всички сме пациенти, или сме били с близки, които са пациенти и сме гледали с надежда в очите на лекаря, за да очакваме, че той ще помогне на нашия близък или на самите нас. В крайна сметка науката не е всесилна, все още продължават да загиват и да умират хора по света. Твърденията, че в 21 век не може да се случи да почине някой от пневмония, за съжаление не са верни. Бихме искали всички ние лекарите нашите пациенти да оздравяват, но това е съвместен процес, процес на доверие между лекаря и пациента и само тогава може да разчитаме на успех. Така бих коментирал цялата тази сага с разговори, интервюта, временни уволнения и т.н.
Водещ: Наистина е редно да се изчака първо края на проверката и второ, съм абсолютно съгласен, че особено в такава ситуация когато става дума за тригодишно детенце трябва да има повече смирение. Но, в същото време, ако има нещо в системата, а то има и то не е едно и не са две нещата в тази система, които пречат и на лекарите и на пациентите, тоест пречат на лекарите да се грижат адекватно за пациентите, а на пациентите причиняват допълнителни неудобства, не е ли редно да се говори за тях, д-р Маджаров?
д-р Иван Маджаров:Разбира се, че е редно. Ние не отричаме това, не отричаме, че има...
Водещ: Тези прословути клинични пътеки не е ли време БЛС да вземе категорична позиция за тяхното премахване, защото за това се говори от години, но в крайна сметка те до известна степен извращават и начина, по който болниците третират своите пациенти? Не говоря за този конкретен случай, а по принцип.
д-р Иван Маджаров:Моля ви, клиничните пътеки се демонизираха през годините, а всъщност са създадени като алгоритъм, който да гарантира един път на лечение, диагностичен и лечебен на пациента, когато е влязъл в болница. Демонизира се за това, защото населението, изобщо обществото смята, че заплащането през клинични пътеки е порочно. Всъщност, клиничната пътека, затова се нарича пътека, е един алгоритъм, който трябва да бъде спазен, когато пациентът попадне в болница. Друг е въпросът как точно се следи, не бяха въведени механизми за следене на качеството, не бяха въведени механизми за контрол, изобщо на входа и на изхода... и това доведе до опорочаване на идеята, всъщност на пациента да е гарантирано съобразно доказателствата, медицински и научни доказателства минимума, който трябва да бъде извършен, за да е ясно, че той е лекуван добре. Така че, клиничните пътеки като алгоритми дали ще се наричат клинични пътеки, или ще се наричат по друг начин няма значение. Въпросът е как ще продължим да контролираме системата, да я управляваме и да гарантираме, че нещата се случват адекватно, съобразно медицинската наука. Заплащането е друг фактор...
Водещ: Добре де, д-р Маджаров, не е ли порочна система, която предразполага болниците да приемат повече пациенти, за да могат да се финансират. Хайде, столичните болници и болниците в големите градове иди дойди, там пациенти сигурно не липсват, но общинските болници, малките болници в малките, по-малките градове, тези болници... Сестри има, които разказват как там се приемат болни буквално за щяло и нещяло, само за да може болницата да върже месечния си бюджет за заплати?
д-р Иван Маджаров:Аз съм съгласен, че тези болници са създадени във време, в което самата структура на населението на държавата е била съвсем друга. Те не могат и не бива да съществуват в този си вид, в който са създадени тогава. Една огромна част от населението в България е живеела преди 50-60 години в тези населени места, сега ги няма. Затова изпитват трудности, когато трябва да съществуват като такива, каквито са създадени тогава. Аз обаче искам да напомня за онези времена, в които се заплащаше не за свършена работа, а само за това, че съществуваш като структура. Не бива да забравяме, че тогава самото качество на здравеопазване също не беше на високо ниво, макар да имаме носталгични спомени за него. Сега се прилагат доста по-съвременни методи на лечение. И пак повтарям, недъзите и неблагополучието се дължат на това, че не сме въвели достатъчно ефективен механизъм за контрол. Контрол на качество, контрол на входа на пациента и това какво получава по време на лечението в болницата и като напусне. Сега в момента се заплаща дори само когато е приет, това е почти достатъчно, защото остава да пролежи един минимален престой, да изпълни няколко процедури, а лечебното заведение получава заплащането си.
Водещ: Добре де, сега...сигурно и вие, да, имате доста аргументи в тази посока, но на този фон вие искате увеличението на по-високи цени на повече от 200 клинични пътеки. Защо се налага това, д-р Маджаров?
д-р Иван Маджаров:Защото не са били повишавани в продължение на 7-8 години, за тези 7-8 години нито една от услугите в България не е останала на същата цена, да не говорим за минималната и средната работна заплата. При това положение разбира се, че ще наблюдаваме фалиращи болници и болници, които да оцелеят изобщо на пазара трябва да се стремят да приемат повече и повече. Не бива да смятаме, че може толкова дълго време някой да съществува с цени още 8-9 години и да очакваме качествено здравеопазване и добри резултати. Затова казвам, че от тук нататък няма никакви условия за повишаване на броя на хоспитализациите, няма повишение на броя на населението, няма нови болници, няма изобщо нови участници в системата на здравеопазване, за да налагаме все повече и повече приети пациенти. Напротив, трябва да се опитаме да насочим средствата, накъдето е необходимо, защото в крайна сметка всяка година има увеличение на бюджета на НЗОК. Това увеличение, когато отива само за бройки, всъщност не допринася за качеството. Затова настояваме цените на клиничните пътеки да бъдат повишени значително, за да могат да съществуват и колегите лекари и специалистите по здравни грижи, както и самите лечебни заведения.
Водещ: В каква посока, какви ще бъдат клиничните пътеки най-общо казано? Естествено, че 200 не може да изброите, но в кои направления смятате, че трябва да има увеличение на клиничните пътеки?
д-р Иван Маджаров:Най-общо принципът тази година е да се опитаме да започнем, ядно е, че за една година не може да се направи, да започнем да възстановяваме справедливостта в съотношението на отделните специалности, отделните диагнози. Защото не е тайна за никого, че в годините се получи едно изкривяване, лекари от една специалност значително са по-добре платени, защото техните клинични пътеки са по-добре платени в сравнение с лекари от други специалности. Вие знаете за кои става въпрос, това са предимно кардиологията, педиатрия, инфекциозни болести, пулмология....
Водещ: Някои казват, че това се дължи на лобизъм, д-р Маджаров, има ли нещо вярно?
д-р Иван Маджаров:В годините категорично. Откакто съществува НЗОК, откакто са създадени изобщо начина на заплащане през здравноосигурителната система, откакто е влязла в сила и за първи път създадоха клиничните пътеки, някои дейности са високо, не високо, бих казал добре справедливо оценени, а други с години продължават да бъдат с ниски цени. Затова ние се опитваме тази година да поставим началото на края на лобизма и дано да успеем, защото лобизмът води само до противопоставяне вътре в съсловието между отделните колеги и пречи да бъдем едно цяло, 5като система на здравеопазване. Защото всяка болница, всеки медицински център е едно малко звено от останалите, от цялата система на здравеопазване, и ако ние имаме противоречия вътре в болницата и ако имаме противоречия, тя после се отразява и в противоречия между отделните звена в системата на здравеопазване.
Цялото участие на д-р Иван Маджаров в "Неделя 150" по БНРможе да чуетеТУК
