BLEEDING DOCTORS: BULGARIA'S MEDICAL CRISIS
style="text-align: justify;">
"Every year the country loses about 500 physicians to emigration because of low salaries and few perks. style="text-align: justify;">Gloria Petrova speaks proudly of her father, a prominent cardiologist in Bulgaria, who started from humble beginnings, worked hard to become a doctor, and is able to finance her medical education and help kick-start her career. Petrova is a fifth-year medical student, but even with her father's contacts and helping hand, she is considering heading abroad to finish her studies and start work as a physician..." style="text-align: justify;"> ЗАРАДИ НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ И НЕДОСТАТЪЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, БОЛНИЦИТЕ В МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ СТРАДАТ ОТ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА ЛИПСА НА ЛЕКАРИ, КАЗА ПРЕД АЛ ДЖАЗИРА ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЛС Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ. style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;"> Вижте превода на цялата статия style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;">Текучеството на доктори: големият проблем в българското здравеопазване. style="text-align: justify;">
Всяка година страната губи по 500 медици, които емигрират заради ниското възнаграждения и липсата на допълнителни стимули.
Мария Петкова
Глория Петрова говори с гордост за своя баща, изтъкнат в България кардиолог. Той е започнал кариерата си скромно, работил е усилено, за да стане лекар и сега е в състояние да финансира нейното медицинско образование, осигурявайки й добър кариерен старт. Петрова е пета година студент по медицина, но въпреки контактите и неотлъчната подкрепа на баща й, тя е решена да търси реализацията си като лекар в чужбина.
„Искам да напусна България, да се остановя и да се развивам другаде просто защото не виждам моята страна да ми предоставя добри възможности за това”, казва тя. „Много са нечестните и непочтени неща тук и подобно положение не ми се нрави. Искам да живея на място, на което има действащи правила.” Петрова обяснява, че липсата на регулация и отговорност, не само в сферата на здравеопазването, но и в останалите аспекти от живота в България, я кара да се мисли за кариера в чужбина. Трима от най-близките й приятели в университета също обмислят възможността за напускане на родината. Ивелина Стоянова се е насочила към Германия. В момента учи немски и се надява да последва приятеля си, който има намерение да замине съвсем скоро. „Какво да правя тук с месечна заплата от 300лв. (200 евро)? Не мога да създадам семейство. Родителите ми трябва да ме подпомагат финансово – мен, съпруга ми, детето ми”, казва тя относно сумата, която повечето от най-младите лекари в България получават за петте години специализация след тяхното завършване.
Някои доктори успяват да се доберат до спонсорирани от държавата позиции, където заплащането е двойно, но те са по-скоро малцина.
Стоянова е била на няколко изложения, на които фирми, наети от болници в Германия, рекламират вакантни позиции. Там е разбрала, че млади лекари, които специализират в Герамания, получават от 2.500 ($3 400) до 3000 евро ($4.100) на месец. Другите две момичета, следващи медицина, Мартина Вълчева и Ивелина Димитрова, също пресмятат възможностите за кариера в чужбина. Вълчева се е ориентирала към Франция, а Димитрова – към САЩ и Великобритания.
Изтичане на медицински мозъци
Всяка година България напускат от 500 до 600 лекари, казва д-р Цветан Райчинов, председател на Български лекарски съюз. Общият брой на випускниците, дипломиращи се в медицинските университе в цялата страна, е 600 души годишно.
Според проучване, направено през 2011 г., България е на последно място сред страните от ЕС по отношение възнагражденията на лекари, което за тази година е 307 евро ($470). За сравнение, възнаглаждението във Великобритания е 2,180 евро ($3,000$) , в Германия - 3842 евро ($5,230) в Германия и във Франция - 4569 евро ($6.200).
Анестезиолог, пожелал анонимност, защото не е оторизиран да говори с медии, казва че откакто България се е присъединила към ЕС през 2007 г., петима от нейните колеги в една от най-големите държавни болници в София са заминали за Франция, а един е емигрирал в Германия. Тя сопделя още, че броят на анестезиолозите е намаляла наполовина за последните пет години и болницата, в която тя работи, не може да намери специалисти, с които да запълни вакантните места.
Въпреки че финансовата част е сериозна мотивация за младите лекари да потърсят реализация в чужбина, Петрова и нейните колеги разказват още истории за корупция, връзкарство, не добро функциониране на здравнатасистема и липса на възможности. Една от големите причини младите лекари да не искат да остават в България е свързана с трудностите, които срещат, опитвайки се да получат специалност. Въпреки че в страната има силен недостиг на специалисти в някои медицински области и над 70 процента от работещите в здравеопазцването са над 46 годишна възраст, току що завършилите медицина младежи изпитват трудности да получат квалификация - по-старите лекари препречват пътя им, опасявайки се от конкуренция, казва за Ал Джазира един от интервюираните.
„Наблюдава се тотална монополизация от страна на професори и академици, които държат здраво своите позиции и се опитват да не позволят на младите лекари да стигнат до достатъчно висока квалификация, опасявайки се, че те ще „откраднат” от тях пациентите”, обяснява Димитрова.
Не го разбирам (монополизирането). Ние трябва да обучим младите доктори, защото те са онези, които ще един ден ще лекуват нас. Населението застарява, все повече са болните хора, така че достатъчно работа има за всички. Да криеш „опита си” от другите не е хубаво”, казва д-р Георги николов от държавната болница в Плевен.
Заради ниските заплати и малкото възможности за професионално развитие, болниците в малките градове страдат от още по-голяма липса на лекари. Д-р Райчинов оляснява, че това принуждава малките държавни болници да затварят врати. Между 2009 г. и 2013 г. най-малко 9 болници в цьяла България са били принудени да затворят – основно в малки български градчета. Местните жители на тези градчета сега трябва да пътуват, понякога с часове, за да получат медицинска помощ в най-близкия голям град.
„Може да се стигне дотам, че да няма кой да лекува моето поколение”, казва доктор, пожелал анонимност.
Политическото решение?
Миграцията на лекарски персонал е глобален феномен. Лекарите в западните страни като Великобритания, Франция и Германия, които стават най-чести домакини на мигрирали доктори, също напускат пределите на своите държави. Те се насочват към други държави, в които възнаграждението и условията са още по-добри като скандинавските страни, САЩ и Канада. За разлика от тях обаче, бедните страни като България, която страда от все по-задълбочаващ се демографски проблем, нява откъде да запълни овакантените докторски места. В същото време, всяка година България приема хиляди чуждестранни студенти, които избират страната, заради поносимата цена на медицинското обучение там.
Индиците Шейра Охри, Шефали Рати и Шамшер Сигх Ман са завършили медицинския университет в Плевен през 2010 г. Решили са да останат в България, за да специализират. Никой от тях обаче няма намерение да остава в страната, за да практикува там.
„Не е лошо да си доктор в България, по-спокойно е и животът е по-добър, но пък заплатите са ужасни. Мъчно ми е за моите колеги”, казва Охри. В Индия, в град, подобен на Плевен, основната заплата за доктор е около 1 000 евро, а тук колегите са много, много щастливи, ако вземат 400 евро на месец.
Рати и Ман казват, че освен по-добрата заплата, индийските доктори получават доста допълнителни привилегии като отстъпки при покриване на сметките, субсидирани жилища и семейна застраховка. За да останат чужденците в България и да практикуват там, трябва да им бъдат осигурени позиции с по-голяма възнаграждение и повече удобства, казват те.
Спиране на текучеството
Николов, който през 2013 г. е бил награден от БЛС за „особени заслуги в издигане на престижа на докторската професия”, казва че чуждестранните лекари не са решение на кризата в България. Мнението му е, че страната разполага с достатъчно току що завършили медици, които да запълнят образувалата се пропаст в здравната система.
„Минимумът, който млад доктор трябва да полбучава като възнаграждение е 2000 лв.” Тази сума ще предостави на младежа шанс да се развива”, казва Николов. Той смята, че откакто е започнал специализацията си през 1997 г. има подобрение в сферата на медицината. През 1997 г. България е страдала от сериозна икономическа криза с ограмна инфлация. Стартовата заплата на Николов е била около 10 долара на месец тогава.
Осезаема промяна може да се постигне ако има стратегия за здравеопазването, която не се променя с промяната на всяко правителство и която се фокусира върху превенцията, казва още той.
„Дискусии с МЗ се свикват непрестанно, но, по мое мнение, в повечето случаи тези дискусии не са плодотворни, независимо кое правителство е на власт” – казва Райчинов, обяснявайки че има недостиг да политическа воля да се промени статуквото.
По отношение на проблема с напускането на бладите лекари, БЛС е предложил регулационни промени за улесняване на специализацията, както и адекватни заплати за наскоро завършили студенти. Съюзът също така иска да се създаде екип от експерти, който да промени модела на здравната система , но по политически причини, предложенията не са били прилагани на практика, казва Райчинов .
Докато политиците продължават да не поематполитическа отговорност за така необходимата реформа в здравеопазването на България, кризата в областта на медицината се задълбочава и все повече млади лекари се отказват от реализация в родината си.
Само ден след церемонията по случай дипломирането на студентите от Медицинския университет в София, шест от възпитаниците на учебното заведение са взели сертификати от Българския лекарски съюз, за да заминат и потърсят реалзация в чужбина. Общо 23-ма са младежите, които са взели сертификати от началото на 2014 година досега.
Изборът да напусне не е лесен и нито Петрова, нито нейните приятели искат да го правят. Бъдещото им професионално развитие в България обаче, поне на този етап, на този етап е мрачно.
"Не е честно, че за да работят или учат, младите трябва да напуснат семейства си", казва Петрова със сълзи на очи.
