alt Днес, 8 април т.г., Българският лекарски съюз внесе иск срещу държавата в Комисията за защита от дискриминация. Той касае решението на държавата да въведе, за няколко определени групи лица, диференцирано по-ниско заплащане на здравноосигурителната вноска спрямо останалите осигурени граждани. Това е регламентирано с конкретна разпоредба, която постановява, че за осем групи лица осигурителната вноска се внася в размера, определен със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, т.е. върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. В категориите, осигурени наполовина, попадат лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование; студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка; чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет №103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет №228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България; гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи, задържаните под стража или лишените от свобода; лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто и лицата, получаващи обезщетения по чл.230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
„Считаме, че по този начин държавата дискриминира посочените лица по редица от изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗ Дискр. категории на дискриминационното отношение към индивида, като предпоставя занижено здравно обслужване, компенсирано единствено и за сметка на изпълнителите на здравна помощ. Тази политика на държавата предполага натрупването на сериозен дефицит в системата на здравното осигуряване и рефлектира върху качеството на здравната помощ.
Налице е пряка дискриминация по признак „трудово положение” и „социален статус”. Този подход на законодателя е в пълно противоречие с чл.6 от Конституцията на Република България, който предвижда равнопоставеност на всички граждани.” – се казва в исковата молба на БЛС, като се изисква от Комисията да задължи държавата да внася същите осигурителни вноски и за тези категории граждани, каквито внасят всички останали работещи и работодатели.