Лекарите и пациентите не са престъпници, за да се регистрират в болниците с пръстов отпечатък.
Болниците не могат да отказват да лекуват – пациентът има право да получи медицинска помощ, където пожелае. Не приемаме, ако не се регистрира с пръстов отпечатък, НЗОК да отказва да плати лечението и разходите да останат за сметка на болничното заведение. Така се трупат дългове.
Ако болницата все пак откаже прием, със сигурност ще зачестят случаите на „юмручното право” и съдебните дела срещу лекари и лечебни заведения.
Още по-сериозни проблеми ще настъпят при въвеждането на идентификатора в доболничната помощ. Първите са финансови – всеки общопрактикуващ лекар или специалист ще трябва да закупи скъпия четец (за ДКЦ-тата ще са нужни по няколко), а след това да убеждава пациентите си, че задължително трябва да се чекират. Ако те не са съгласни, какъв избор имат медиците – да откажат преглед или да работят без заплащане? Всичко това ще създаде напрежение в сектора, което ще рефлектира върху работата на лекарите. Затова БЛС е категорично против повсеместното въвеждане на пръстовия идентификатор.
Отново твърдим, че „Електронната автентификация“ или „процедурата по снемане на пръстов отпечатък при приемане на пациенти в лечебните заведения” е незаконосъобразна и ограничаваща правата на гражданите. Противоречието е налице както с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за българските лични документи, чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, § 1, т. 22 от ДР на Закона за електронното управление, но и с принципни постановки от общностното право, съдържащи се в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА и ДИРЕКТИВА 2011/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Това ни становище е отстоявано пред всички органи и институции в Република България и, както добре си спомняте, бе един от аргументите за неподписване на НРД за медицинските дейности за текущия период.
