В позицията се казва,че „Текстът вменява задължение на управителя на НЗОК да проучва удовлетвореността на пациентите от оказаната медицинска помощ, от лекарствените продукти, даже и от медицинските изделия. По нататък – в чл.59, с императивна разпоредба, се задължава директорът на съответната РЗОК да санкционира лечебно заведение, което е „прегрешило“, според субективното мнение на няколко пациенти, и това прегрешение се е превърнало в „ системна неудовлетвореност“ – и то по методика, която към момента не е известна и се предвижда да бъде приета с подзаконов нормативен акт.“
Неудовлетвореността, като субективна категория, не може да се използва като нормативна база за санкция. Напълно е възможно тя да бъде и преднамерена, повлияна или стимулирана от различни външни фактори – напр. от конкуренцията. Освен, че пациентите не са страна по договорите на ИМП с НЗОК/РЗОК и е възможната злоупотреба с правото им на жалба, е недопустимо субективната неудовлетвореност на пациентите да се определя като единствен критерий и метод за оценка качеството и изпълнението на медицинската дейност. – се казва още в становището на БЛС.