БЛС: ОТПАДАНЕТО НА ХАРТИЕНАТА РЕЦЕПТА НАРУШАВА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ И ЛЕКАРИТЕ
До
Проф. Асена Сербезова, в качеството й на Министър на здравеопазването на Република България
Копие
Д-р Антон Тонев, в качеството му на председател на Комисията по здравеопазването към 47-то Народно събрание на Република България
С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти
УВАЖАЕМА МИНИСТЪР СЕРБЕЗОВА,
Във връзка с Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, с период на обществената консултация: 12.04.2022 г. - 26.04.2022 г. (наричана по-долу за краткост „Проекта(ът)“), Български лекарски съюз изразява следното становище, а именно:
С Проекта се предлага от 01.05.2022 г. предписването на лекарствени продукти, което се извършва на рецептурна бланка с бял цвят да се извършва само в електронна форма съобразно функционалностите на Националната здравноинформационна система (наричана по-долу за краткост „НЗИС“).
Български лекарски съюз винаги е защитавал идеята за изграждането и внедряването на НЗИС в Република България, включително и в степен на пълна електронизация, но в същото време е отчитал необходимостта това да се извършва с голяма прецизност откъм всички детайли на обществените отношения в българското здравеопазване.
Български лекарски съюз изразява своята голяма тревога от така предложеното изменение на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и по конкретно - предложението от 01.05.2022 г. предписването на лекарствени продукти, което се извършва на рецептурна бланка с бял цвят да се извършва само в електронна форма съобразно функционалностите на НЗИС.
Медицината (от лат. medicus – „лечител“) е наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания. Тя изучава системите на човешкия организъм, заболяванията и тяхното лечение, което помага за практическото прилагане на това знание и създаването на лекарства и технологии. Всички тези знания се придобиват с години от изучаващите специалността „Медицина“ и техния практически опит след това – лекарите са тези, които знаят как да диагностицират и как да лекуват човешкия организъм.
Професията на лекарите, за разлика от тази на магистър-фармацевтите, е много по-динамична, включително от гледна точка на мястото и продължителността на нейното осъществяване – докато магистър-фармацевтът работи на точно определено място в точно определена част от денонощието, то лекарската професия се отличава с това, че се упражнява денонощно и нерядко извън лечебните заведения. С цел да се осигури право на медицинска помощ на населението, лекарите имат право да осъществяват прегледи и съответно да назначават лечения, независимо от мястото на извършването им – осъществяването на спешна медицинска помощ в дома на пациента, домашни посещения, консултации на обществено място, налагани от състоянието на пациента, консултации в лечебно заведение между операциите, в който е взел участие лекарят и пр. Към настоящия момент в подобни ситуации, които са ежедневни, ако се въведе изцяло електронния ред за предписване на лекарствени продукти, ще настъпи парадокс, при който лекарят ще прегледа пациента, но няма да има възможност да му назначи лечение.
От друга страна, българските пациенти ще изпаднат в ситуация, при която няма да имат право да си закупуват лекарства с хартиена рецепта на територията на Република България, но в същото време, ако отидат в някоя от съседните ни страни, хартиената им рецепта ще бъде изпълнена, което е меко казано лишено от логика. Фактът, че останалите държави в Европейския съюз, а и не само, са възприели хибридната система за издаване на рецепти за лекарствени продукти – хартиени и електронни, е достатъчно показателен, че този процес на дигитализация не следва да бъде извършван лекомислено, а стъпка по стъпка, за да се преодоляват евентуални проблеми и ограничения на права.
Български лекарски съюз и неговите членове също инвестираха значителни материални и човешки ресурси в посока електронното предписване на лекарствени продукти. Български лекарски съюз отново подчертава позицията си за изграждането и внедряването на НЗИС. Съсловната организация на лекарите никога не е била против развитието на здравеопазването в електронна среда, но това не може да се случва само проформа. Всички международни, европейски, национални и пр. програми за електронизация, включително, но не само Националната здравна стратегия 2021-2030 г., Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление 2019 – 2025 г., Приоритети на Европейската комисия в периода 2019-2025 г. за създаване на общо европейско пространство за данни в областта на здравеопазването (common European Health Data Space), имат заложен определен период на изпълнение, продължаващ няколко години, именно, за да може да се гарантира ефективно постигане на поставените цели, а не само формална резултатност.
На следващо място, към настоящия момент в българското законодателство не съществува нормативно регламентиран механизъм, гарантиращ контрол при отпускането на лекарствени продукти, предписани с електронно предписание – по никакъв начин не се гарантира забраната за отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, ако лекарското предписание липсва.
С оглед на горното, Българския лекарски съюз не подкрепя така предложените промени с Проекта, защото по този начин не се гарантират интересите на българските пациенти, а се ограничават правата на лекарите за упражняване на тяхната професия, което от своя страна ще доведе до ограничаване правата на пациентите.
Становището може да намерите и в прикачения файл.
Становище относно Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти
