Д-P ЦB.РАЙЧИНОВ: ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ ЗДРАВНАТА КАСА СЕ ПРЕВЪРНА В СИВА КАСИЧКА – ПОСТОЯННО НЯКАКВИ ПАРИ СЕ ГУБЯТ
style="text-align: justify;">
Интервю с Пламен Цеков и Цветан Райчинов
Нова телевизия, „Здравей, България”
Водеща: Къде изчезнаха милионите на Здравната каса? За какво ще стигнат парите за здраве догодина? Тази сутрин събеседници шефът на касата Пламен Цеков срещу председателя на лекарския съюз Цветан Райчинов. Добро утро и на двамата.
Д-р Цветан Райчинов: Добро утро.
Д-р Пламен Цеков: Добро утро.
Водещ: здравейте. В началото за спорните милиони в бюджета на Здравната каса. Намалени ли са парите тази година спрямо миналата? И на какво се дължи разминаването в мненията Ви?
Д-р Пламен Цеков: Не. Значи, бюджетът за следващата година е по-добър от бюджета тази година със 77 млн. лева. Въпрос на поглед е как се изчислява бюджетът, на каква база се оформя приходната част. Аз смятам, че тя е направена коректно за следващата година и министерството на финансите е подходило прагматично към нашия бюджет. Сега д-р Райчинов може би ще каже неговите съображения къде вижда разликата. Но аз смятам, че в крайна сметка парламентът е тоя, който трябва да се произнесе за окончателния бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Водеща: Да де, защото тук става една, така, малка полемика – уж има повече пари за здраве, а пък те всъщност не са повече за здравето и никой не знае къде са и дефакто българите ще могат ли да бъдат адекватно лекувани и през 2013 г.
Д-р Цветан Райчинов: Разликата в бюджета е очевидна, че е намален, тъй като дейностите, които се прехвърлят от министерство към каса, заобикаляйки закона и решението на Конституционния съд, фактически са много по-големи от предвидените. Така че няма как средствата да нарастват, въпреки допълнителните 70 млн.
ВИДЕОТО МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК:
Водещ: Дали е въпрос на гледна точка само?
Д-р Цветан Райчинов: Не. Това си е въпрос на директно заобикаляне на закона. По същия начин седи въпросът и с приходната част на бюджета, с вноските за деца и други категории граждани, които трябваше да донесат още около 400 млн.
Водеща: Тоест, може ли българинът да се надява, че следващата година ще разчита на по-добро здравеопазване или тъкмо обратното, имайки предвид, че средствата ще са повече?
Д-р Цветан Райчинов: Може да разчита на същото, да кажем, донякъде. Донякъде на същото, но нищо повече…
Водеща: Не звучите много оптимистично, да Ви кажа.
Д-р Цветан Райчинов: Ами, няма какво да се подобри в здравеопазването при така разчетените средства, след като не са повече, дори са по-малко. Как нещо да се подобри?
Д-р Пламен Цеков: Не, не. Нека да бъдем точни. Стоте милиона, които касата трансферираше към министерството на здравеопазването за определени дейности, са разчетени в бюджета на касата и следващата година, с тая разлика, че следващата година ние ще заплащаме тези дейности, които е заплащало министерството, т. е. бюджетът на касата не е намален.
Д-р Цветан Райчинов: Е, след забрана на Конституционния съд, това си е чисто заобикаляне на решението на съда.
Д-р Пламен Цеков: Те фигурират и... Чисто технологично, чисто технологично нещата стоят по тоя начин. Дейностите, които са разплащани от министерството на здравеопазването, са ни предоставени със съответните разчети. Ние смятаме, че в рамките на тия 100 млн. Ние може да се включим. Да, може би има неизвестни, защото по традиция, както казва д-р Райчинов, всяка дейност, която е дошла от министерството към Касата, е показала ръст с тая разлика, че в момента тия дейности, които идват, години наред показват една устойчива величина, която не очакваме да има съществена разлика от това, което се е случило тази година, защото това са лимитирани величини. Имунизационният календар на България – това са задължителните ваксини на децата, които от 45 млн. преди години сега са паднали до 35 поради намаляване на раждаемостта...
Водещ: На раждаемостта.
Д-р Пламен Цеков: ... на децата. Имаме 15 млн. За програмата „Инвитро”, която от години е тази. Дори смятаме, че при нас тя ще се управлява още по-добре, защото ние имаме достатъчно ефективни механизми за контрол на разходната част. Така че не очакваме от тези 100 млн. да дойде проблемът. Да, наистина, ако има повече пари в бюджета на Касата, е още по-добре.
Водеща: А очаквате ли...
Д-р Цветан Райчинов: Не, не, не знам как се тълкува да се очаква, че неизпълнение на решение на съда не е проблем в правова държава, европейска?
Водещ: А всъщност, съдът не взе ли решение само по повод на трансфера на пари...
Д-р Цветан Райчинов: Но вижте, всичко това, за което говорим са програми, които държавата трябва да изпълнява задължително чрез министерството на здравето или свой орган, а не чрез Национална здравна каса. Тя затова е национална, защото не е държавна. Не че в България не е държавна. Тя е одържавена отдавна. И аз наистина не завиждам на д-р Цеков, защото той в момента е поставен в една позиция на примерно, образно да се изразя, банкер, който няма право да събира вземанията си, т. е. това, което банката трябва да прибира и трябва да гарантира всички разходи с малкото пари, които има. Не му е лесно сигурно, но това е държавата България.
Водеща: Като изключим финансовата част на въпроса, като че ли клиничните пътеки са един от големия проблем на българите. Ще има ли някаква, можем ли да се надяваме да има някаква по-голяма гъвкавост и да не се чудят лекарите, ако ни изтече клиничната пътека за едно, какво друго да ни надпишат, за да може да ни доизлекуват? И въобще, ще може ли българинът да излезе здрав, дори и да му е изтекла клиничната пътека и времето, което да бъде лекуван в болницата? Сега сме свидетели на много фрапиращи такива случаи, каквито в "Здравей, България." сме показвали неведнъж.
Д-р Пламен Цеков: От 1,7 млн., а тази година се очертават и 1,8 млн. българи, преминали в лечебните заведения, може би някъде, някъде има пропуск в системата. Клиничните пътеки не са най-доброто. И ако преди десет години те са били нещо ново за България и що годе положително, сега вече те изчерпват своите възможности и затова в министерството на здравеопазването се работи по т. нар. диагностично свързани групи, които, надявам се, след около година и половина да може да влязат в действие.
Водеща: Тоест, да можем клиничните пътеки да ги оставим в миналото?
Д-р Пламен Цеков: Всички тия моменти на несигурност, които пораждат клиничните пътеки, ако ги има такива, ще бъдат избегнати с DRG групите.
Водещ: Д-р Райчинов, сериозни проблеми в изпълнението на реда на предписване и получаване на животоподдържащи и важни лекарства, като тези за онкоболните например, установи Сметната палата, между 2006 и 2009 г. Продължава ли да е такава ситуацията със забавянията и доставките? И проблемът решен ли е всъщност?
Д-р Цветан Райчинов: Мисля, че този въпрос е по-скоро към министерството отколкото към Лекарския съюз, тъй като лекарствата не се...
Водещ: Вие се срещате с пациентите.
Водеща: Да, но е факт, че онкоболни пациенти винаги се оплакват. Това е постоянно.
Д-р Цветан Райчинов: Винаги се оплакват. Лекарствата няма как да са достатъчни. Но факт е, че започна да се нормализира ситуацията, да са редовни доставките и все пак тази категория болни да могат да получават своите лекарства. Но те са типичният пример за неправилен разчет на средствата, защото миналата година разчетените средства тази година се оказва, че трябват два пъти повече, за да се изпълняват задълженията на Касата. Това ще се случи тази година, която идва, с примерно интензивното лечение. След като влизат големи играчи, които досега не са получавали пари – Военна болница, „Токуда” – няма как тези средства да не са двойно повече необходими от досегашните. И затова казвам. Вижте, Здравната каса не знам защо имам чувството, че се превърна в една сива касичка, в която постоянно едни пари се губят. Така е, д-р Цеков. 9 млн. – 2011-та. Никой не знае къде са тези пари.
Д-р Пламен Цеков: ... д-р Райчинов... Това звучи несериозно от ефира на национална телевизия да казвате, че Касата е сива касичка. Моля Ви се.
Д-р Цветан Райчинов: Напротив, много сериозно звучи. Много сериозно звучи. 50 млн. тази година никой не знае къде са и за какво ще отидат.
Водещ: Има ли отчетност в Касата?
Д-р Пламен Цеков: Знае се къде са. Разбира се. Перфектна отчетност има.
Д-р Цветан Райчинов: 340 млн., от които 70 млн. също се губят.
Д-р Пламен Цеков: И всичко, което законът ни е регламентирал, всичко, което законът е регламентирал, като задължения на Касата, се спазва.
Водещ: Ама ето, лекарите твърдят, че няма прозрачност и отчетност.
Д-р Пламен Цеков: Ами, те трябва да докажат тези твърдения. В крайна сметка парите, които тая година останаха от трансфера към министерството на здравеопазването, се знае къде са. Те в момента са по сметки на Националната здравноосигурителна каса и всеки месец се кумулират. Защото те не са една сума, да речем 50 млн., която в началото на полугодието да бъде депозирана. Тя се събира от вноски на гражданите. В момента е някъде към 32 млн., може би. Тя е по сметки на Касата. Стои там и ние не може да я пипнем, защото тя не е разчетена в разходната част на Националната каса.
Д-р Цветан Райчинов: И какво ще се случи с нея? Аз Ви питам. Това са 50 млн. От здравноосигурителни вноски. И къде те ще отидат? Кажете ми най-после. Някой в тая страна да каже...
Д-р Пламен Цеков: Аз не мога да кажа какво ще се случи. В крайна сметка парламентът е този, който може да актуализира бюджета.
Д-р Цветан Райчинов: Някой ще каже ли какво се случи с 340 млн., които бяха прехвърлени? Ние имаме отчет за 270. 70 се губят
Д-р Пламен Цеков: Вие говорите за период 2009 г. – 2010 г. бяха 340 млн. Тая година сме трансферирали на Касата ... 51 млн. Лева.
Водещ: А къде са тези 70 млн., за които говори д-р Райчинов?
Д-р Пламен Цеков: Моля.
Водещ: Къде са тези 70 млн.?
Д-р Пламен Цеков: Кои 70 млн.? В момента са, в момента имаме остатък от трансфера, който е към министерството на здравеопазването. Той е по сметките на Националната здравноосигурителна каса. Но пак казвам, ние не може да я пипаме, защото тя не е разчетена в нашата разходна част – дейностите, които заплаща Касата.
Д-р Цветан Райчинов: Неслучайно Ви казах да –сте директор на банка и да нямаш право да питаш откъде, какво става с твоите приходи. Надали е много лесно.
Д-р Пламен Цеков: Напротив, имам представа. Попитал съм, имаме представа и ги виждаме. Но ние нямаме право да ги харчим тия пари.
Д-р Цветан Райчинов: И понеже питахте и за лечението, за диагностично-свързаните групи...
Д-р Пламен Цеков: Как, искате да нарушавам закона ли, д-р Райчинов?
Д-р Цветан Райчинов: Не. Искам да Ви кажа, д-р Цеков, че когато Вие сами сте решили в края на 2009 г., че децата ще се осигуряват на цяла сума и в края на 2012 решавате, че няма да стане и задрасква един човек с лека ръка приет от този парламент закон, няма как да влязат ДСГ за година и половина. Нека не заблуждаваме хората. И болниците и в момента лекуват всички заболявания, независимо от това, че пациентът е по една пътека – това не значи, че той се лекува само по нея, ако има придружаващи заболявания. Но средствата, които се отделят за това, наистина са крайно малко. Те са за сметка изцяло на лечебното заведение и то трупа дългове.
Водеща: Едни от хората, които не могат да се лекуват и са много потърпевши от това, са случаите на будна кома и техните семейства по-скоро. Много дискутирана тема беше. Излязоха слухове, че следващата година ще има такава клинична пътека. Ще има ли такава клинична пътека? Какви средства се предвиждат? И мисли ли се въобще за тази група хора, които имат нужда от много, много, много стабилна здравословна подкрепа?
Д-р Пламен Цеков: Имаме предложение към Лекарския съюз да има нова клинична пътека „Будна кома”. Сега параметрите за остойностяването са в много широк диапазон. По наши изчисления, някъде между 350 до 500 лева може би ще трябват на месец за такъв пациент. Според специалистите извън Касата, това би било около 3 000 лева достатъчна сума. Надявам се в преговорите с Лекарския съюз да намерим, нали, допирни точки.
Водеща: Вие подкрепяте ли една такава идея, осъществяването й?
Д-р Цветан Райчинов: Разбира се, че подкрепяме, защото около 20-25% от дейностите в здравеопазването в момента не се финансират отникъде – нито от държава, нито от каса, нито от други източници, освен от джоба на хората. Една от тях, от тези състояния, е будната кома. Но 300-500 лева не може да се плати труда на санитарката, която ще обслужва този болен.
Водеща: Да, но в крайна сметка нека да кажем, че в момента не се... хората в будна кома или по-скоро техните близки, които се грижат за тях, не получават такива средства. Получават ли въобще някакви?
Д-р Цветан Райчинов: Никакви.
Д-р Пламен Цеков: Получават средства, но не по линия на Касата.
Водеща: Откъде получават?
Д-р Пламен Цеков: Получават социална помощ от министерството на труда и социалната политика, но тя очевидно е недостатъчна, защото тези болни не са само социален проблем, те са и здравен проблем. Изискват доста грижи и когато има такъв болен, той отнема ресурса на цялото семейство. Затова искаме да направим клинична пътека – да дадем възможност в лечебните заведения да постъпват такива болни и да се обгрижват целогодишно. Тук искам да кажа, че пътеката няма да е, както за заболяване – за определен минимален или максимален престой. Искаме през цялата година да има възможност такъв пациент да се лекува в лечебно заведение.
Водеща: Още повече, че при тях възстановяването е доста бавно, ако въобще може да се говори за някакво трайно възстановяване.
Д-р Пламен Цеков: Да, да.
Водещ: Така. Вчера имахме разговор по повод психиатричната помощ в България, където стана ясно също, че шеф на отделение в психиатрия взема 680 лева, лекар, а с медицинския персонал нещата са още по-зле. За да сменим за малко темата на финала на този разговор, предлагам да видим един кратък материал, в който става дума за това, че все повече лекари и медицински сестри напускат страната в търсене на по-добро заплащане и възможности за реализация. Как се справя една медицинска сестра от Хасково с 400 лева заплата? Да видим.
Репортер: Елена Педалова е медицинска сестра в хирургичното отделение на хасковската болница. Тя е на 32. Има дете и съпруг. Казва, че все още любовта й към работата я задържа в България.
Елена Педалова: Много я харесвам, като професия. Обичам да я работя. И семейството ме задържа. Най-вече удовлетворението от това, че пациентите си тръгват излекувани, чувстват се добре – контактът с пациентите. Доста колежки имам, които отидоха в чужбина. Там са много доволни, с добро заплащане. Но пък средата, нали, там им липсва средата, близките.
Репортер: Всеки месец Елена се разписва на основна заплата от около 400 лева. Заедно с допълнителните средства в най-добрия случай получава 500.
Елена Педалова: Общо взето разчитам на съпруга, той да помага повече. Моята заплата е за някоя и друга сметка да се покрие и дотам. Постепенно, нали, ги покачват заплатите, но не са достатъчни за един нормален стандарт на живот. И с нашето работно време, дежурства, разположение, пациентите изискват много грижи. Особено в отделение, като „Хирургия”, е доста трудно и напрегнато – спешни случаи, бърза обработка, бърза реакция от страна на сестрите, веднага да се реагира. Документация отделно.
Репортер: Работата в хирургичното отделение изисква много жертви, затова и заплащането би трябвало да е доста по-високо, съгласни са и пациентите.
Владо Владов, пациент: Трябва наистина за здравеопазване повече средства.
Изет Юсуф, пациент: За парите – според мен, малко ми се струва. Все пак те се грижат за нашето здраве.
Владо Владов, пациент: Наистина работата им е много. Аз виждам, че непрекъснато са на тук, натам, по задачи.
Репортер: Все пак Елена от време на време се замисля дали да не търси реализация в чужбина, но това може да стане едва след години, когато порасне детето й.. Дотогава категорично остава в България, докато много други нейни колеги от Хасково отдавна са в чужбина. За разлика от Елена десетки лекари и сестри са напуснали страната през последните години. Обикновено причината е търсене на по-високо заплащане. Статистиката сочи, че все по-малко млади медицински специалисти започват работа след като завършат. На обявените конкурси масово се явяват по-възрастни кандидати. За "Здравей, България." от Хасково Димитър Иванов.
Водеща: Пациентите търсят по-качествено обслужване, а пък персоналът търси по-добро заплащане. Ще можем ли да запазим добрите кадри, които изтичат в чужбина, за да лекуват качествено българите?
Д-р Цветан Райчинов: Няма да можем, според мен, със всичко това, което се случва. Докато има един човечец, който, така, с лека ръка задрасква средствата, необходими за здравеопазване и това продължава...
Водещ: За финансовия министър ли говорите?
Д-р Цветан Райчинов: Да, правилно. Точно за него говоря, защото той това прави. Няма как да запазим тези кадри. Няма как да ги запазим не...
Водещ: Ама той финансовият министър иска реформа за парите.
Водеща: Позицията на Здравната каса по тази тема?
Д-р Цветан Райчинов: ... не толкова и заради заплащането. Ние няма да ги запазим заради обучението и заради условията, при които тези хора са принудени да работят – затова.
Д-р Пламен Цеков: Първо, ние трябва да знаем, че в един отворен пазар винаги ще има миграция и движение на такъв тип кадри, и не само на такъв тип кадри. Но наистина ние трябва да положим усилия да задържим тези кадри в България, като им създаваме условия, както за специализация, така за професионална реализация, да им създадем добри условия за работа, защото това също е една от причините, поради която лекари и сестри напускат България. Има какво да се направи в това отношение и...
Водещ: Дано. Така да завършим, да завършим тоя разговор. Благодарим Ви за участието. Хубав ден.
