Д-р Димо Димов е сред наградените млади лекари от БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“, отличени в Деня на българския лекар. Той е завършил МУ-Варна и работи като специализант по обща хирургия в МБАЛ „Рахила Ангелова“ Перник. Разговаряме за работата там, за трудностите с намирането на място за специализация и други теми. Интервюто е за Medicalnews.

Д-р Димов, защо избрахте медицината за своя професия?


Интересът към медицината при мен не е „наследствен“, никой в нашето семейство не е лекар. Може би голяма роля има сестра ми, която е няколко години по-голяма от мен. Една вечер разгледах учебниците й, които ми станаха особено интересни. След това реших да се насоча към медицината, а родителите ми ме подкрепиха. Завършил съм Медицинския университет във Варна, като още по време на обучението си се насочих към хирургията като избор на специалност.

Днес обаче работите в Перник. Как се насочихте натам?

В това отношение нещата при мен се стекоха доста интересно. Завърших медицина през 2019 г., когато се очакваше да има доста места за специализация, след това избухна пандемията и започнаха проблемите с конкурсите. На места те бяха обявявани буквално в последния момент, на други бяха за „наши хора“, на трети се казваше „Ти си външен човек, ще ни заразиш“. Впоследствие, чрез колеги разбрах, че в болницата в Перник има място за специализант по хирургия и реших да опитам. Вече години наред работя и живея в Перник, тук срещнах и настоящата съпруга и бих казал, че градът се оказа едно много приятно място за живеене.

Обикновено новозавършилите лекари се насочват към големите градове с университетски болници, Вие обаче сте пример за точно обратния избор…

Когато завърших медицина, направих това, което правят всички млади лекари – огледах се за място за специализация в града, в който съм учил и живял шест години. Започнах да доброволствам в УМБАЛ „Св. Марина“, но след това нещата не се развиха според очакванията ми и аз започнах буквално да се лутам. Бих споделил, че дори преминах през вътрешни трудности, защото бях в ситуация, че искам и имам огромно желание да работя, но ми предлагат място като санитар. Това беше абсолютно неприемливо, защото по време на специализация се очаква да работиш медицина, да се научиш да обгрижиш пациент, а не да стоиш като наказан в ъгъла. Тогава се появи възможността за Перник и взех решението да замина доста спонтанно.

Как се разви след това специализацията Ви?

В по-малкия град никой не те спира, имам свободата да поема пациент, да се погрижа за него.  В пернишката болница не съм получил отказ от това да получа съвет от по-опитен колега, да обсъдим определен случай, докато на много места в университетските болници минава доста време, докато изобщо имаш достъп до болен, нерядко на младите колеги се казва „Това е твой случай, оправяй се“. Когато започвах работа, шеф на хирургично отделение беше д-р Станков, а директор на болницата – д-р Митов. Те ме приеха изключително добре. Обсъждали сме редица случаи, изисквали са от мен, насочвали са ме. В момента завеждащ отделението е д-р Асенов, с когото също имаме големи дискусии, независимо за какво става въпрос. Мога да кажа, че тук съм намерил семейство.

Това означава ли, че болниците в по-малките общини дават също добри кариерни възможности за младите лекари?

Не мога да отговоря за болниците във всички по-малки общини. Мога да коментирам пернишката болница, в която освен колеги, които да ме подкрепят, получавам добра възможност за развитие. Новото ръководство на болницата в лицето на д-р Дренски работи и за възможности за допълнителни курсове за младите колеги, което е изключително важно за всеки млад лекар.

Как стоят нещата с пациентите – имате ли много случаи, които да ви позволяват и трупането на по-голям опит?

Заради близостта до София, често се случва пациентите, които са потърсили помощ в Спешно приемно отделение, да предпочетат да не останат тук, а да се насочат към столицата. Факт е, че тя е на 40 минути и хората са убедени, че там ще получат по-добро обслужване и грижи. Може би сред населението цари страх, че няма да бъдат добре обгрижени – мога да споделя, че тук нищо не се пести от гледна точка на консумативи, апаратурата се използва максимално за консултации, за изследвания. Прави се всичко необходимо. Колеги, които са идвали тук, са ми споделяли, че при нас нещата се случват изключително бързо – в рамките на два часа приемаме пациента, назначаваме нужните изследвания и нерядко се започва и терапията. За съжаление, сме имали случаи на пациенти, които са тръгнали към София, но се връщат след няколко часа обикаляне в различни болници и понякога заради това забавяне нещата при тях не се развиват добре.

Каква е ситуацията в момента в МБАЛ „Рахила Ангелова“ след преживените големи трудности и закриване на няколко структури?

Факт е, че болницата премина през големи трудности, но в последната година имаше значителни промени. В момента мога да кажа, че работим на пълни обороти и се въвеждат нови методи на лечение за град Перник. В травматологията започнаха да се правят артроскопии, в неврологията вече няколко години се извършва фибринолиза, която предотвратява образуването на кръвни съсиреци и помага за намаляване на тежките последици от инсулт. В урологично отделение също се акцентира на миниинвазивната дейност. За педиатрията не мога да не споделя, че благодарение на общопрактикуващи лекари от града, тя бе стабилизирана. Сега има нови специализанти, които започнаха работа, върнаха се и лекари, които бяха напуснали. Трудностите са в АГ отделението, където има лекари, но остава проблемът с малкото акушерки. Кадрови проблем има и реанимацията и колегите там работят под голямо напрежение. Като цяло в последната година болницата работи изключително много, в доста по-голям обем в сравнение с периода, когато аз постъпих на работа.

Съпругата Ви също е лекар, специализант в Германия. Замисляте ли се да работите там?

Обсъждали сме тази тема – всички виждаме, че в България нещата не са цветущи нито от заплащане, нито често от отношение. От друга страна, ситуацията там също не е така перфектна, както мнозина си мислят. Очакванията например на моята съпруга за „бялата, подредена държава“ не бяха реализирани, в момента тя е в майчинство, но след това смята да прекрати работата си в Германия и да се върне окончателно тук. Едно от нещата, които например са коренно различни е, че лекарите често извършват сестринска работа. Самата организация на работа също е много различна. Единственото примамливо е по-голямото заплащане.

Това означава ли, че все пак обмисляте в даден момент да се насочите там?

На този етап, ако не се променят нещата в „МБАЛ „Рахила Ангелова“, не мисля да сменям работното си място. Освен че ме подкрепят, както в ежедневната работа, така и с възможности за кариерно развитие, с очите си видях, че всичките шеги и легенди по отношение на перничани са много преиначени. Перничани са изключително добри хора – това е може би най-големия плюс за мен от живота ми тук.

Какво е за Вас отличието на БЛС?

Признавам, че когато разбрах, че съм номиниран, не знаех как да реагирам. Благодарен съм за това, че колегите са оценили моята работа. Много съм щастлив, че трудът ми е оценен. Бих искал, ако мога, от тук-нататък да се развивам все повече и да не разочаровам колегите си за тази оценка.