Д-р Иван Маджаров е зам.-председател на Управителния съвет (УС) на Българския лекарски съюз (БЛС), избран на 28.09.2024 г., по време на 77-ият редовен отчетно-изборен събор на съсловната организация. Два последователни мандата преди това, в продължение на 6 години, беше председател на УС на БЛС (юни 2018-септември 2024 г.). Преди да оглави БЛС, е бил управител на МБАЛ „Пълмед” в Пловдив, какъвто е и в момента, и председател на УС на Българска болнична асоциация. От 2013 до 2014 г. е бил директор на РЗОК – Пловдив. От 2008 г. до 2013 г. е заемал длъжността управител на МБАЛ „Първомай” ЕООД. От 1994 г. до 2008 г. е бил ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ „Пловдив” в града под тепетата.

Д-р Иван Маджаров е завършил Медицински университет – Пловдив. Притежава специалност по „Ушни, носни, гърлени болести“ и Магистратура по Здравен мениджмънт.

Специално за „Марица.бг“ д-р Маджаров даде интервю по повод ключовите приоритети, около които се обединиха участниците по време на VII-ия Национален конгрес на БЛС с международно участие „Политики в здравеопазването“, който се проведе в края на миналата седмица.

Пазарният принцип твърде много надделя над социалния


Заплащането на болниците трябва да зависи и от оценката на пациента за лечението

-Д-р Маджаров, около какво се обединявате в настоящия момент като лекарска гилдия, кои са най-належащите проблеми в нашата здравна система?

– След всеки конгрес ние излизаме с ключови за системата приоритети, защото БЛС трябва не само да посочва проблемите, но и да предлага варианти за тяхното разрешаване. Участниците в конгреса се обединихме, начинът, по който разходват средствата в системата на здравеопазване, би трябвало да продължи да следва принципа за заплащане за извършена дейност, но в същото време е нужно това да бъде надградено с оценка на качеството и резултатите от лечението на пациентите.

Оценяваме, че за тези 25 години, откакто започна да функционира настоящата здравна система, недостатъците са, че пазарният принцип твърде много надделя над социалния. Затова смятаме, че е нужно да се въведат механизми за оценка на качеството и на резултатите от лечение при формирането на заплащането на труда на лекарите и работата на лечебните заведения. Категорично сме против да се върне старата система, при която се плащаха почти еднакви заплати, независимо от натовареността, типа лечебно заведения и в коя част на страната работят лекарите.

Другият приоритет, който очертахме и е свързан с финансирането  в повишаването на превантивния контрол. Т.е. всичко, което се отчита към НЗОК като извършена дейност, трябва да бъде предварително контролирано, включително чрез участието на пациента. А не както е сега – с последващ контрол след месец, два или три, който се оказа неефективен. И едва тогава, разбира се, трябва да се отправи поглед и към нивата на здравноосигурителните вноски.

Знаете, че в ЕС ние сме на последно място по размер на здравната вноска, която внася всеки здравноосигурен у нас. Това, разбира се, трябва да бъде обвързано с промени и оптимизация на здравната система, при която работим.

Системата ни, трябва да признаем, има сериозен проблем, който е крайно време да бъде решен и  той е свързан с долекуването на пациентите. Това е огромен проблем за българското общество и касае получаването на последващи грижи за пациентите след проведено лечение. Сегашната ни система не предлага такава възможност. Крайно време е да направим промени в тази посока и да предложим на българските пациенти и долекуване, което е различно от физиотерапия и рехабилитация. Говорим за случаите, в които пациентът все още не е възстановен и има нужда от квалифицирани грижи.

– Какви ще бъдат критериите за качество на извършената лечебна дейност?

– Ние имаме предвид да се извърши оценка на удовлетвореността на отделния пациент от лечението му и това да се вземе като коефициент. В същото време може да се прилагат и допълнителни проценти като коефициент, които лечебните заведения да получават, когато отговарят на европейските стандарти за отчитане на тежки случаи и рехоспитализация, използваемост на наличните легла, смъртност, и др.

Сега у нас се наблюдава нехарактерното явление в почти всички болници огромният процент от пациентите да е с тежки диагнози, което сравнено със световни и европейски стандарти говори за изкривяване на статистиката. Нашето виждане е, че би трябвало да се прилагат статистически критерии за оценка на дейността на лечебните заведения.

– За какъв период от време би трябвало да се оценява качеството на дейността на отделен лекар или здравно заведение?

– Всичко, което досега сме правили като опити винаги е давало най-добър резултат, когато подобно проследяване е минимум за 3, а най-добре за 6 месеца и разбира се на годишна база. Тогава може да се проследи тенденция и да се види какво се случва в дадено лечебно заведение. Твърде краткият период носи само напрежение и няма да даде достоверна информация за целите, които би трябвало да си поставим.   

– Оценката за удовлетвореността на пациента предполага ли, че той ще попълва някакъв документ?

– Обратната връзка от пациента би трябвало да бъде през система за удовлетвореност и да се включи в коефициента, който дадено лечебно заведение ще получи като обща оценка. Също така тя ще се взема предвид и при заплащането на труда на лекарите не само в болниците, а и във всички лечебни заведения в България.

Имаме разбиране от обществото, Министерство на здравеопазването и НЗОК по тази тема. Друг е въпросът, че в последните години ние постоянно живеем в някакъв напрегнат водовъртеж, в който има несигурност, а тя не е подходящо, плодородно поле за реформи, оптимизация и промени.

Ако трябва да бъда честен за нас е учудващо какво притеснява ръководството на НЗОК и на държавата да подходи по-смело в тази посока, тъй като все пак се изразходват обществени финансови средства, които трябва да се харчат по предназначение и разумно.

– Въвеждането на електронната система в здравеопазването намали ли източването на средства от НЗОК?

– Със сигурност, още преди въвеждането на сегашната НЗИС – Национална здравно-информационна система, когато преди 10 г. бяха въведени ежедневните отчети на болниците, това значително подобри контрола при изразходването на средствата. Сега с въвеждането на последната дигитализация и приложението Е-здраве, нещата още повече се подобриха.

Тук е моментът да призова здравноосигурените българи да се интересуват повече, да инсталират приложението на телефона си, защото практически веднага ще могат да се видят и проследят, когато е отчетена някаква манипулация или здравна услуга на тяхно име. Колкото повече хора ползват това приложение, толкова повече контролът върху парите ще бъде в ръцете на обществото.

– С колко е добре да се увеличи здравната вноска у нас, според БЛС?

– Ние изхождаме от това, че преди 25 г., когато се прие Законът за здравното осигуряване и се въведе настоящата система, беше заложено вноската за всеки човек да бъде 6% и да расте последователно на 8-10-12%.  Като след като достигне 10%, следващите проценти на увеличение да бъдат от доброволни здравноосигурителни фондове или допълнителни лични вноски.

За съжаление, през годините размерът на здравната вноска спря на 8%, но НЗОК продължи да бъде товарена с нови дейности, лекарства, медицински изделия и др., които трябва да плаща. Оттогава досега се въведоха стотици нови медикаменти, прилага се роботизирана хирургия и нови методологии на лечение, ендоскопска хирургия, но нищо не се е променило по отношение на здравната вноска. Дори не се въведе поне 2% доброволно допълнително здравно осигуряване.

– Да разбирам ли, че според гилдията е приемливо решението да се въведе на този етап допълнително здравно осигуряване в размер на  2% от вноската за всеки, който желае да го направи?

– Ако това се възприеме като по-мек вариант, би било добре да се признае пред обществото, че не можем да издържим да включваме в пакета на НЗОК нови и нови скъпи услуги при сегашната здравна вноска. Тогава това би могло да бъде първата стъпка – въвеждане на допълнителни 2% здравна вноска като доброволно здравно осигуряване или през застрахователни компании. Но задължително законодателно е необходимо да се утвърди, че единствено при това положение хората ще могат да ползват нови лекарства и дейности по НЗОК, да речем за период от 2 години. Това ще даде стимул от една страна на хората да си направят допълнително здравно осигуряване, а от друга – застрахователните компании да сключват повече лични полици. Знаете, че в момента този допълнителен стълб за здравно осигуряване се прилага основно в корпоративните среди.

По света също има различни нива на осигуряване и на застраховане, според които пациентите получават медицинска помощ. Иска се в известна степен откровеност и ясно заявяване на актуалната ситуация във финансирането на здравната система. Аз мисля, че в тази област, свързана с финансирането на системата, ножът толкова е опрял до кокала, че рано или късно, ще трябва да си признаем накъде вървим.

Разбира се, екшън планът за финансиране на здравната система включваше и приватизация на неефективните лечебни заведения. Спирането ѝ доведе до дублиране на системата, защото се направиха нови болници. Ако първоначалният план, за който говорих в началото беше изпълнен, сега щяхме да имаме една по-стегната болнична система, включваща частни, държавни и общински лечебни заведения.

– Какъв е оптималният брой лечебни заведения за нашата страна?

– Ние сме с малко над средния брой легла като стандарт за Европа, но лошото е, че в голямата си част те не са оборудвани като в съвременни болници. Искрено вярвам, че при по-добър превантивен контрол и прилагане на съвременна система за дигитални и други методи за проследяване на финансовите потоци, една голяма част от този болничен пазар ще се самопреструктурира. А практически към настоящия момент продължава да съществува, защото има тази възможност – контролът не е ефективен. Той е последващ и по предоставени документи. Имаме изкривена болнична система, а не толкова свръхраздута. Голяма част от лечебните заведения биха вършили чудесна работа като клиники за долекуване на пациенти.

– А защо не искат да вършат тази работа в момента?

– Защото не се финансира добре от НЗОК. Трябва НЗОК да вземе решение, да се въведе достатъчно финансиране за долекуване и според моето лично мнение, тази дейност да не се разрешава на болници, които имат сключен договор за активно лечение. Т.е. ръководството на всяка болница да избере каква ще бъде. В противен случай болниците за активно лечение също ще разкрият легла за долекуване.

По-скоро би трябвало, която лечебна структура иска да работи само с пациенти за долекуване, да извършва тази дейност при облекчени условия, с осигурено финансиране на ден. Така пациентът ще получи квалифицирана, високотехнологична и съвременна помощ в болница за активно лечение, след което, ако се нуждае от долекуване, ще може да бъде преместен в такова здравно заведение.

Това ще бъде изключително полезно и за хората. Но, докато се увеличават средствата само по клинични пътеки за активно лечение, ще бъде така. Няма как административно някои лечебни заведения да се преструктурират и да липсва финансиране.  

– Напоследък замлъкна дебатът за увеличение на потребителската такса. Вие на какво мнение сте относно нейния размер?

– Преди 25 години тази такса беше въведена като инструмент за контрол и регулиране на ненужното ползване на медицински услуги – постоянно минаване на някои пациенти през кабинета на личния лекар, за да им измери кръвното или просто, за да споделят или да се оплачат от нещо. През годините тази такса отдавна изгуби своята функция. Голяма част от населението е освободено от нея.

Да не говорим, че в някои страни тази потребителска такса играе ролята на контролен механизъм. Т.е. фондът не заплаща извършената дейност, ако лечебното заведение не предостави документ за плащане на таксата от пациента. Така се доказва, че той наистина е бил там и е ползвал тази услуга.

Наистина, голям проблем е, че в България здравноосигурителният модел беше изкривен – не се приложиха всички механизми, които да направят така, че той да функционира сравнително добре. Не се приложиха някои механизми за контрол и оптимизация, част от тях бяха премахнати.

Това е ролята на потребителската такса и аз бих я надградил с дейността лекарите и лечебното заведение да я отчитат към НЗОК, за да докажат, че наистина е извършена дадена услуга и тя трябва да им я плати.

Беше заложено потребителската такса да е 1% от минималната работна заплата. Но тя остана на това ниско ниво поради популистки решения през годините. Според мен, потребителската такса би трябвало да си върне функцията, с която е въведена преди 25 години, когато бе стартирана сегашната здравна система у нас.

– На последния конгрес на БЛС като приоритет беше изведена превенцията и профилактиката с цел преодоляване на дисбаланса в полза на разходи за активно лечение и лекарства. Каква е позицията на БЛС по този въпрос?

– Истината е, че имаме много добре разписана Наредба №8 за профилактиката. Тя се провежда предимно от личните лекари. Министерството на здравеопазването периодично стартира различни скринингови кампании. В скоро време предстои да започнат две такива програми – за превенция на рака на дебелото черво и на маточната шийка при жените.

Друг е въпросът, че като че ли у нас последиците от това, че някой не си е направил профилактичния преглед, не се явява редовно на изследвания, които са за съответната възраст, липсват. Има една формално разписана санкция, която не се прилага и не води до последствия за това как се ползва здравната система, ако възникне заболяване. Т.е. отново имаме лека безотговорност от страна на хората.

Има много да се работи в популяризирането на смисъла от профилактиката в млада, активна възраст. Ако говорим за хора над 60 г., по-скоро става дума за ранно откриване на заболявания, а не толкова за профилактиката им. Истинската профилактика е тази, която човек трябва да прави в активната си възраст, когато се чувства най-здрав. А всъщност точно в тази възраст се случват всички опасни промени – натрупват се атеросклеротични плаки, напълняваме, развиваме диабет и други хронични заболявания. Така че има да се работи в тази насока.