Д-Р НИГЯР ДЖАФЕР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ В НС: ПРОЦЕДУРНИ ХВАТКИ В НС ПРЕЧАТ НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА

19 март 2014 г., 8:44 ч.

Д-р Нигяр Джафер, председател на комисията по здравеопазване в НС: "Добър знак е, че профилактиката минава като червена нишка през националната стратегия". Важно е, че имаме дългосрочна концепция - път, по който ще се движи българското здравеопазване".
Визитка: родена е на 20 май 1966 г. в град Цар Калоян, специалист по "Вътрешни болести" и "Здравен мениджмънт", депутат от ДПС в 40-ото, 41-ото и 42-ото Народно събрание, председател е на парламентарната здравна комисия

__ alt МАРИАНА ТОДОРОВА__

- Д-р Джафер, защо се стигна до планираната за днес "очна ставка" между директора на НЗОК д-р Румяна Тодорова и здравния министър д-р Таня Андреева? От две седмици се усеща някакво напрежение. Има ли проблем с финансирането на болниците?
- Нека се върнем малко назад във времето и да си припомним, че в края на миналата година бе създадено напрежение относно финансирането на болниците. Тогава то бе мотивирано от заложените в "Бюджет 2013" средства. Всички бяхме наясно, че има огромен дефицит. В началото на тази година се наложи да изплатим на 100% извършените от болниците медицински дейности през октомври, ноември и декември с пари от "Бюджет 2014". Това накара опозицията отново да твърди, че има огромен дефицит на средства, особено що се отнася до финансиране на болниците. Ще се позова на изявлението на президента Росен Плевнелиев в Народното събрание миналия петък. Той заяви от трибуната в пленарната зала, че наливането на много средства в нереформираната здравна система няма да доведе до съществен резултат. Ето това е нещо, в което вярваме и ние, т.е. имаме консенсус. В този смисъл комисията ще изслуша ръководството на НЗОК и Министерството на здравеопазването. След това ще анализираме ситуацията и ще вземем решения, които се надявам да успокоят системата. Много ясно обаче някой трябва да каже какъв е очакваният дефицит и какви стъпки ще бъдат направени за излизане от тази ситуация. Нека не забравяме, че в т. нар. оперативен резерв на НЗОК има 140 млн. лв. Разполагаме и със средства в размер на 94 млн. лв., които трябваше да се преразпределят във връзка с краткосрочните мерки в сектор "Здравеопазване", предприети от правителството. Или иначе казано има поредица от действия, които ние като законодатели ще подкрепим, така че да няма напрежение в системата.

Вие казахте, че в здравеопазването има много проблеми, но ще ги решавате в диалог с НЗОК и министерството. Кои са най-наболелите проблеми и съществува ли наистина добър диалог между изпълнителна и законодателна власт?
Ролята на Комисията по здравеопазване е както да търси този диалог, така и законодателните решения, произтичащи от него. Предложенията за промени обаче трябва да дойдат от изпълнителната власт. Ние дълбоко вярваме в това, че трябва да се проведе един друг качествен диалог в обществото и между всички политически сили и институции. Ако можем да намерим допирните точки и да тръгнем отнякъде, за да променим здравната система, би било добре. Но реакцията на определени субекти в сектора понякога е много странна. Всички говорят, че проблемите са сериозни, че трябват решителни действия, но в същото време се скача срещу всеки опит за промяна, дори тя да е козметична. Оказва се всъщност, че статуквото не иска да бъде променено. Винаги когато се заговори за повече контрол или прозрачност в здравеопазването, някой реагира като попарен. Последният пример е с промените в Закона за здравното осигуряване. Там имаше няколко спорни текста, за които и ние заявихме, че сме готови да търсим преформулиране. Но там имаше и текстове, които се чакаха от дълго време.
Националната здравна стратегия се обсъжда повече от месец, а опозицията настоява за още дебати по нея. Какви са заложените дългосрочни и краткосрочни мерки и какво зависи от вас като парламентарна комисия по здравеопазване?
Да, Националната здравна стратегия се обсъжда в комисията вече няколко седмици наред, а преди това дълго време бе публикувана и на сайта на министерството за обществено обсъждане. Удовлетворена съм от това, че на моменти дебатът бе много задълбочен. Абстрахирайки се от чисто политическите моменти, аз съм обнадеждена и от това, че много колеги от ГЕРБ признаха стратегията за една от най-добрите, предлагани за обсъждане до момента. Има няколко неща, които трябва да се отбележат. За първи път например в тази стратегия черно на бяло е записано, че държавата пристъпва към поетапно внасяне на пълния размер на здравните вноски на групите, които тя осигурява. Нещо, за което много политици и съсловни организации настояват от години. Обнадеждена съм и от това, че профилактиката, скринингът и ранната диагностика минават като червена нишка през националната стратегия. Това безспорно е един добър знак за развитието на здравеопазването през следващите години. Категорично вече е записано, че ще вървим към усъвършенстване на здравно-осигурителния модел, разбира се, ползвайки контрола на единната електронна информационна система. Другият важен момента е задължителният елемент на Националната здравна карта, която не трябва да прави просто една моментна снимка на състоянието на лечебните заведения у нас, а да има задължителен характер. Това е едно решение, заради което си отидоха някои министри.
Има ли шанс въобще тази прословута здравна карта да бъде приета някога?
Надявам се това да се случи в средата на годината. Поне такива уверения имам от екипа в Министерството на здравеопазването. По-важното е обаче тя да заработи и от нея да има положителен ефект. Защото към настоящия момент имаме излишък от лечебни заведения най-вече в столицата и недостиг на такива в други райони.
Казвате, че тя ще има задължителен характер. Това означава ли, че ще се изготвя всяка година?
Това може да бъде фиксирано чрез законови текстове. Първо обаче трябва да се прецени дали е необходим такъв годишен анализ или той може да бъде правен на по-дълъг период от време.
-След влизането в сила на здравната карта НЗОК ще бъде ли задължена да сключва договори с всички болници или това изискване ще отпадне?
Това е един от много спорните въпроси в момента, по които все още тече дискусия. Няколко са етапите, през които трябва да се мине, за да се прецени дали трябва да се разкрие дадено лечебно заведение и дали то трябва задължително да има договор с НЗОК. Има механизми, по които може да се постигне баланс между разкриването на болници и реалната нужда от тях. Неотдавна ми бе зададен въпросът какво ще е решението на държавата, ако дойде голям швейцарски инвеститор и реши да отвори лечебно заведение в София. Нормалният отговор на здравния министър в случая би трябвало да бъде, че проектът трябва да се обсъди още на ниво инвестиционно намерение. Тук идва и ролята на здравната карта, която казва в кои райони какъв дефицит от медицински дейности има. Така на инвеститора се предлага Смолян, Ямбол или друго населено място. Но ако той не иска да отвори болница там, а настоява за София, тогава трябва да му бъде обяснено, че НЗОК не е длъжна да сключи договор с нея. Ако мениджърският екип обаче успее да убеди експертите в касата, че предлаганите от лечебното заведение услуги нямат аналог или са в пъти по-добри от тези на останалите, нормално е то да бъде предпочетено от финансиращия орган при сключването на годишните договори. Нека не забравяме, че при една промяна на структурата на здравно-осигурителния модел обаче лечебните заведения ще имат възможност да работят не само с НЗОК, а и с останалите здравни каси, които ще работят на здравния пазар. Или иначе казано, НЗОК няма да избира болниците, с които да работи, а те ще избират касата.
Да разбирам ли, че обмисляте изцяло нов модел на здравно осигуряване?
Не, става дума по-скоро за усъвършенстване. Няма как фундаментално да променим съществуващия модел. Солидарността ще бъде запазена, но може да се въведе по-голяма конкуренция при финансирането на медицинските услуги. Това може да стане чрез няколко здравни каси или чрез надграждащи фондове. Искам обаче преди Народното събрание да вземе окончателно решение, да постигнем широк консенсус по тази темата. Радва ме фактът, че все повече институции и граждански организации поставят въпроса за демонополизацията на НЗОК. Мисля, че скоро ще узреем за такава промяна.
Има ли риск Националната здравна стратегия, която и опозицията харесва, да остане отново само на хартия?
Риск винаги има, но пак искам да подчертая, че това е първата стратегия, която е обсъждана толкова дълго в общественото пространство и която навярно ще бъде обект на продължителни дебати в пленарната зала. Планът за действие и финансовите разчети към тази стратегия трябва да бъдат работещи документи, ако искаме да постигнем добри резултати. Много е важно, че имаме дългосрочна концепция - път, по който ще се движи българското здравеопазване. Защото това, което ни липсваше досега, е посоката, пътя и целите.
Кога очаквате този документ да влезе в пленарната зала?
Надявам се това да се случи през май, кога обаче ще бъде обсъдена в пленарната зала е въпрос на натовареността откъм законодателна дейност на самото Народно събрание. Всички виждаме, че заради опитите тази дейност да се задръсти, непременно да се формализира работата на парламента, ние губим много ценно време. Говоря за безсмислените вотове на недоверие, за непрекъснато внасяне на вето от страна на президента върху едни или други законови поправки, за процедурните хватки на опозицията и т.н. Всичко това само харчи парите на данъкоплатците и пречи на същинската работа на депутатите. Законодателната дейност като цяло и в частност в областта на здравеопазването, за съжаление е поставена на пауза. А това бави провеждането на реформите.