Д-Р ЦВ.РАЙЧИНОВ,ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС:САМО ДЕСЕТ БОЛНИЦИ В СТРАНАТА СА БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1 юли 2010 г., 10:15 ч.

01.07.2010 г., с.14

Лекарите са единни в желанието си да се борят с проблемите в здравеопазването

Соня Стамболийска

Д-р Райчинов, вчера се проведе протест на пациентите. Кои техни искания подкрепяте?
Няма искания, които не подкрепяме. Това са исканията, които имат и лекарите – да работим нормално, да имаме достатъчно средства, да си вършим работата и да гарантираме качество на медицинските услуги. За протеста, който планираме след септември, имаме и по-специфични искания, които касаят лекарите - като здравната карта, изискванията към болниците и отделните лекари. В момента няма как да работим при тези условия, в които могат само да нарастват хоспитализациите.
Защо оставихте националния лекарски протест за след септември?
За мен този период също е малко късен, но така предпочетоха колегите, а лекарският съюз е колективен орган. Така гласуваха колегите на Националната конференция на лекарския съюз, която се проведе във вторник. През септември ще имаме Национален събор на съюза и тогава ще преценим и ако е необходимо, ще направим протести. Това е все пак един достатъчен срок, за да се изгладят нещата, да мине актуализацията на бюджета и да видим какво ще се случи след това. Много пъти съм казвал, че последното място, на което искат да бъдат лекарите, е улиците. Затова, ако се решат въпросите, без да пристъпват към тази крачка, ще бъде най-доброто. Формата, под която ще протестираме, все още не е решена. Най-вероятно ще спрем работа, но това, естествено, няма да навреди на пациента. Защото ще направим така, че изцяло да се гарантира спешната помощ. Смятам, че в момента лекарите са обединени като никога да се борят с проблемите в здравеопазването и са на едно становище, че нещата не са добре и трябва да се предприемат мерки.
Смятате ли, че формулата, която даде шефът на здравната каса д-р Нели Нешева за работата на болниците „100% пациенти в 80% бюджет“, може да се осъществи?
Може, ако се разреши на лекарите и на болниците всичко да си плащат на 80%, включително като пазаруват в магазина, тока, водата, за 80% от кредите от банки... Тогава сигурно ще може, няма да има проблем.
Казахте, че намаляването на бюджетите на болниците с 80% ще намали лекарските заплати с 20%. Същевременно от НЗОК заявиха, че това ще става по преценка на мениджърите на болниците.
Няма на какво друго да се отрази това намаление. Можем ли да намалим на сестрите заплатите, които и без това са 400 лева? Накъде да им ги намалим повече? В момента, ако кажем, че се заплащат 100% за дейностите на лечебните заведения, от тях 45% отиват за заплати на персонала. Останалото е издръжка на болниците. Няма как да се намали от ток, парно, вода, а там цените, както виждаме, растат. Единствено подвижна е лекарската заплата.
Може ли да се стигне до съкращение на лекари?
Не, как да има съкращения на лекари, като в същото време се въвеждат нива на компетентност и изисквания за брой медицински специалисти. Получава се така, че болницата, от една страна, не може да им плаща, а от друга - от нея се изисква да има определен брой лекари. Това как да стане?
Въвеждането на делегирани бюджети може ли да доведе до фалити на болници?
Естествено. Аз казвам, че ако наистина Търговският закон действаше с пълната си сила към лечебните заведения като към търговски дружества, в момента в България трябваше да останат към десетина болници, това са, общо взето, тези, които са без задължения.
На последната ви среща Нели Нешева отново заяви, че законът трябва да се спазва и затова делегираните бюджети ще бъдат въведени.
Тя за себе си е права. Тя не може да каже, че ще нарушим закона, но когато той не работи, не е ефективен, това означава, че трябва да се смени законът. Ние не се сърдим на касата, тя разполага с толкова пари, колкото са й дадени, нито може да разполага с парите, с които по принцип би трябвало да разполага, но те са взети и са насочени другаде. Други хора разполагат с тези пари и те трябва да решат проблема. Той е отговорност на правителството и на парламента.
Казахте, че ще сезирате прокуратурата и европейските институции за изчезването на 455 млн. лева от бюджета на НЗОК за 2009 г. Къде всъщност са отишли тези пари?
Това са тези пари, които в края на миналата година изчезнаха от касата, бяха взети и отидоха незнайно къде. За оперативния резерв на касата, който е от 240 млн. лева, също не се знае къде е. Смятаме да сезираме институциите веднага щом получим документация, която да има доказателствен характер. Това обеща д-р Евгени Душков от КТ „Подкрепа“, който е бивш председател на УС на НЗОК. Той каза, че има такава документация и ще я предостави на съюза. Надявам се това да стане в близките дни. Ние имаме интерес проблемът да се реши по-бързо и парите да се възстановят.
Какви са предложенията ви относно изготвянето на националната здравна карта?
Предложенията са в посока на това тази карта да не трябва да има задължителен и краен характер, тъй като тя ще фиксира едно статукво, което после да не може да се промени. Освен това параметрите, които отчитат нивата на компетентност на лекарите, трябва да са плаващи. Трябва да има регламент за разкриване на нови дейности и на нови заведения, както и регламент за публично-частно партньорство - неща, които са в интерес на гражданите. Няма как сегашните болници да вложат 10 или 20 млн. лева в нова техника, нова апаратура, нови дейности, трябва да ги вложи някой друг. Ние разговаряхме със здравния министър проф. Анна-Мария Борисова и тя реагира много положително на тези наши предложения, включително и за това в комисията, която ще изработва здравната карта, да има наши експерти. Така че на този етап мисля, че най-добре вървят разговорите с министерството. По отношение на сроковете здравната карта трябва да бъде готова след публикуване на закона за лечебните заведения, трябва да бъдат сформирани комисиите съобразно този закон и когато те приключат работата си, да бъде изработена здравната карта.
Как ще коментирате цифрите, които представи министър Борисова, че в Европа се плаща 27% за болнична помощ, а у нас – 47%?
Това е доста относително. Когато има една много добре развита извънболнична мрежа и тя поема голяма част от случаите, това е нормално, но у нас не е така. При нас извънболничната помощ е крайно ограничена, тя не може да изпълнява тези функции, които би трябвало да изпълнява – да поема основната част, превенцията, профилактиката, лечението на по-началните стадии на заболявания. Това у нас го няма. Едно джипи не може да прати хората на изследвания, защото още в първия месец си изразходва талоните за тримесечието и ако даде повече, след това ще трябва да плати от джоба си.
Докъде стигна остойностяването на клиничните пътеки и лекарският съюз участва ли в него?
Досега можехме да участваме във формиране на цените на клиничните пътеки, но тази година поради кризата или поради други причини не сме договаряли различни цени и те са същите както и миналата година. Към момента няма резултати от остойностяване на клиничните пътеки, както и няма никакви сигнали, че нещо се работи или е подготвяно, макар да има посочени няколко срока.
Стана ясно, че болницата в Дулово е със запорирани сметки заради задължения. Имате ли други такива сигнали?
Не, засега още не са постъпили. Мъчат се хората да се справят по места и те не съобщават проблемите си първо на нас. Те се обръщат за съдействие първо към местните власти.