Д-Р ВАЛЕРИ ВЕСЕЛИНОВ: НАЙ-СПЕШНО В МОМЕНТА Е ПОДПИСВАНЕ НА АНЕКС КЪМ НРД

По повод Световния ден на здравето разговаряме с д-р Валери Веселинов. Д-р  Веселинов е избран за зам.-председателна БЛСна 28.09.2024 г., по време на 77-ият редовен отчетно-изборен събор на Български лекарски съюз. Преди това е член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и зам.-председател на Регионалната лекарска колегия в Добрич. Д-р Веселинов е завършил Медицински университет – Варна. Притежава специалност по „Хирургия“ и Магистратура по Здравен мениджмънт. Управител е на ДКЦ в гр. Добрич.

-Д-р Веселинов, как Българският лекарски съюз оценява проблема с недостатъчното финансиране на клиничните пътеки и какви решения предлага?

Този въпрос е изключително наболял и стои много остро на дневен ред, особено в контекста на събитията от последните седмици. На практика сме изправени пред сериозна инфлация – както при цените на горивата, така и при нарастването на общите разходи.

В момента лечебните заведения се намират в много трудна, бих казала дори тежка финансова ситуация. Проблемът с недостатъчното финансиране не се изчерпва само с клиничните пътеки – той засяга цялата система: както първичната, така и специализираната извънболнична помощ. Разходите на лечебните заведения рязко се увеличават – за консумативи, медикаменти, издръжка.

Освен това от началото на годината беше повишена минималната работна заплата. На този фон обаче ние продължаваме да работим по цени от 2024 година. Това води до сериозен дисбаланс между увеличените разходи за работни заплати и общите разходи, от една страна, и приходите на лечебните заведения, от друга, които остават на нивата от миналата година. В резултат системата е поставена в изключително трудни условия.

Що се отнася до решенията или поне посоката за решение, това до голяма степен зависи от волята на държавата и на управляващите. Виждаме, че бяха предприети определени мерки за компенсиране или ограничаване на ефектите от кризата в други сектори – като намаляване на ТОЛ такси, подкрепа за бизнеса, компенсации за електроенергия и т.н.

Според мен обаче съществува един много важен резерв, който трябва да бъде коментиран. Става дума за увеличените приходи от здравни вноски, които постъпват в бюджета на държавата вследствие на ръста на МРЗ и доходите от началото на годината.

Българският лекарски съюз вижда именно в тези средства възможност за решение, като основа за междинни преговори преди приемането на новия държавен бюджет. В рамките на такива преговори може да се уточни точният размер на наличните средства и на тази база да се подпише анекс за  повишаване на цените на всички медицински дейности. Като цяло, чисто финансовото състояние на лечебните заведения в момента е силно притеснително.

–Как смятате, че се справя Здравното министерство с тази криза?

Според мен в тази криза Здравното министерство трябва да прояви малко повече инициатива, особено по отношение на комуникацията с Финансовото министерство. Това, което казах преди малко, е добре известно и на самото Здравно министерство, затова очакванията ни са то да бъде по-активно в тази посока.

С общи усилия между институциите може да се търси и намери вариант за поне частично подпомагане на финансирането на лечебните заведения. Това би било една много добра стъпка, още повече че, както вече споменах, реално съществува ресурс за това. Смятам, че в рамките на една добра колаборация между Здравното министерство, като посредник между БЛС и НЗОК и носещ отговорност за съществуването и стабилността на системата, да предприеме спешни  действия за незабавно подписване на Анекс към Националния рамков договор с цел актуализация на цените на всички медицински дейности.

Подчертавам – това няма да реши всички проблеми на лечебните заведения, но със сигурност би ги облекчило и би създало малко по-нормални условия за функциониране.

-Защо се получава така, че в крайна сметка пациентите често се налага да доплащат за медицинска помощ и може ли това да се промени по някакъв начин?

Отговорът на този въпрос всъщност се съдържа в това, което вече коментирахме – основният проблем е, че системата е недофинансирана.

Българският лекарски съюз възложи социологическо проучване, чиито резултати са доста показателни в тази посока. Те ясно показват, че значителна част от гражданите в страната възприемат разходите си за здравеопазване като сериозна тежест за семейния бюджет. Около 40% ги определят като умерена тежест, а приблизително 16% – като тежка.

Основните разходи, които формират тази тежест, са за лекарства, прегледи, медицински консумативи и болнично лечение. Именно тези пера очертават най-уязвимите места в системата, където недофинансирането е най-осезаемо.

В същото проучване мнозинството от анкетираните посочват, че пакетът от услуги, финансиран от НЗОК, не отговаря на реалните нужди на пациентите. А причината за това отново се свежда до същия основен проблем – недофинансирането на системата.

-Какви са стъпките, които предстоят по отношение на бюджета в здравеопазването?

Освен спешното подписване на Анекс, това, което стои на дневен ред, е да договорим и да обсъдим параметрите на бюджета за здравеопазване за тази година.

Поради усложнената външнополитическа обстановка, която води до сериозни разходи, както и предвид вътрешнополитическата ситуация – предстоящите избори и евентуалното сформиране на парламент и правителство – е напълно възможно да има известно забавяне, преди да се стигне до реални разговори за новия бюджет.

В краткосрочен план обаче, веднага щом има работещ парламент и правителство, преговорите за бюджета трябва да започнат и той да бъде приет като бюджет за 2026 година. При това положение е абсолютно задължително да се отчетат както инфлацията за предходната година, така и увеличението на разходите за работна заплата.

Само увеличението на фонда „Работна заплата“ води до ръст на разходите с около 13%, а официалната инфлация за 2025 година е около 5%. Тоест, дори без да включваме допълнителни фактори като поскъпването на горивата, електроенергията и доставките, говорим за общо нарастване в рамките на 17-20%. Това следва да бъде отправната точка за минимално увеличение на бюджета за медицински дейности.

Такова увеличение е необходимо, за да могат лечебните заведения да функционират нормално. А в крайна сметка най-важното е, че всичко това, което обсъждаме, рефлектира пряко върху пациентите. Когато лечебните заведения имат нормални условия за работа, това означава по-добро ниво и по-високо качество на медицинската помощ, която получават хората. Именно това е и смисълът на съществуването на цялата система.

–Освен недофинансирането на здравната система, другият голям проблем е недостигът на кадри. Какво прави БЛС, за да мотивира лекарите да работят в България? Кои са най-големите трудности, с които се сблъскват младите лекари?

Най-големите трудности, с които се сблъскват младите лекари, са свързани с недостатъчно добре организираната и подредена нормативна база – както по отношение на специализацията, така и по отношение на цялостното им кариерно развитие.

До голяма степен проблемите в системата, които вече коментирахме, неминуемо влияят и върху младите лекари, както и върху всички останали. Въпреки това бих казал, че възможностите за специализация и развитие в момента са значително по-добри. Много лечебни заведения предлагат добри условия, а младите колеги имат възможност да избират между различни места за специализация.

Разбира се, в началото винаги е трудно. Има специалности, които са по-търсени и по-привлекателни, но това не е характерно само за нашата система – това е нормално явление навсякъде. В обобщение може да се каже, че възможностите за специализация и развитие не са малко, а с определени корекции в нормативната база, които да улеснят процеса, нещата могат да се развият в изключително правилна посока.

Младите лекари, които тепърва навлизат в професията и изграждат своята кариера, са бъдещето на системата. Това са хората, върху които ще се гради здравеопазването и които ще се грижат за здравето на българските пациенти.

С една дума – Българският лекарски съюз изцяло подкрепя усилията на младите колеги да намерят добра среда за развитие и вече има определени положителни резултати в тази посока. Ако се погледне професионално и обективно, ситуацията не е толкова неблагоприятна. С разумни усилия, активен диалог с институциите и оптимизиране на нормативната база, перспективите за развитие са добри.

–Другият голям проблем, с който се сблъскваме ежедневно, е насилието срещу лекарите. Какви мерки взимате в тази посока?

Това е изключително неприятен проблем. За съжаление, напълно съм съгласен с тази констатация. Все по-често се сблъскваме с подобни случаи, което наистина не ми се иска да казвам, но е факт.

По мое мнение това е по-скоро болест на обществото като цяло, а не проблем, ограничен само до здравната система. Насилието не е насочено единствено към лекарите. То е част от по-широк проблем, свързан с отношенията и напрежението в обществото.

Причините вероятно са много. В конкретната посока, за която ме питате, Българският лекарски съюз вече е предприел определени стъпки. Организирахме поредица от форуми, кампаии, обучения.

Имаме меморандум за действия с прокуратурата и с органите, които противодействат на подобен тип прояви. Въпреки това смятам, че коренът на проблема е в обтегнатите обществени отношения и в натрупаното напрежение в обществото като цяло.

–Мислите ли, че има недоверие срещу лекарите от страна на пациентите?

Не бих казал, че като цяло има недоверие към лекарите. Проучването, което цитирах по-рано, показва по-скоро добри резултати в тази посока. Данните показват, че най-високо е доверието към личните лекари и лекари специалисти, като общият процент на отговорилите, че имат голямо доверие и че по-скоро имат доверие достига 80%. На обратния полюс е мнението по отношение на институциите в системата. Затова не смятам, че недоверието е основната причина за подобен тип прояви.

Истината е, че лекарите работят в изключително сложна и често тежка среда. От една страна, решенията трябва да се вземат почти светкавично, а от друга – те не могат да си позволят да бъдат грешни. Това създава огромно напрежение и отговорност.

Понякога за хора, които не са запознати с естеството на нашата работа, това води до неразбиране или до неоснователни съмнения относно действията на медицинските екипи. В стремежа си да помогнат и водени от тревога, пациентите или техните близки понякога реагират емоционално и дори неволно пречат на лекарите да окажат бърза, компетентна и навременна помощ.

Смятам, че с добрата работа и професионализма на колегите този проблем може постепенно да бъде ограничен. И пак подчертавам – не мисля, че българските пациенти като цяло не вярват на своите лекари.

–Какво предстои за България на Пролетната среща на Постоянния комитет на европейските лекари догодина?

Постоянният комитет на европейските лекари (CPME) представлява над милион и половина лекари, включително и Българския лекарски съюз.

На последната проведена сесия беше взето решение през март 2027 г. Българският лекарски съюз, съответно и България, да бъде домакин на пролетната среща на организацията. Това е изключително висока чест както за нас като съсловна организация, така и за страната ни като цяло.

По време на тези срещи всяка държава домакин има възможност в първия ден да насочи дискусиите към тема, която е специфично предизвикателство за нея. Разбира се, част от проблемите са общи за всички страни, но други са строго специфични.

Например, когато Ирландия беше домакин, във фокуса на обсъжданията бяха поставени теми като онлайн хазарта и порнографията. Това показва, че макар да има споделени предизвикателства, всяка страна има и свои особености.

Като цяло системите в Европа са изправени пред сходни трудности – натиск от финансирането и от регулаторните изисквания, което понякога затруднява практикуването на медицина, базирана на доказателства и на етика. Именно затова подобни професионални форуми са изключително полезни – те дават възможност за обмен на добри практики и търсене на решения.

Домакинството на Българския лекарски съюз през 2027 г. ще постави страната ни във фокуса на медицинския диалог в Европа и ще създаде много добри предпоставки за по-активно участие в процесите, които формират здравните политики на европейско ниво.

Смятам, че това е голяма чест за БЛС и за България и безспорно е едно много добро постижение.

-Тъй като споменахте хазартната зависимост, Здравното министерство иска да се създаде фонд за дейности в подкрепа на хора с хазартна зависимост. Какво мислите за тази стъпка, тъй като това е голям проблем за страната ни?

Смятам, че сте напълно права, защото ежедневието ясно показва, че това действително е така. Хазартната зависимост, във всичките ѝ форми, присъства почти ежедневно в новините и в повечето медии. Това е изключително тревожен факт.

Вероятно причините трябва да се търсят в по-дълбоките пластове на обществото, но така или иначе проблемът съществува и не може да бъде пренебрегван. В тази връзка смятам, че инициативата на Здравното министерство – макар в момента да не съм детайлно запознат с нея – е по-скоро положителна и трябва да получи подкрепа от различни обществени организации.

Важно е българското общество като цяло да осъзнае, че това е негов собствен проблем и че трябва активно да участва в неговото ограничаване.

–Една от добре известните инициативи на Столичната колегия на БЛС е „Детско здраве“, която подпомага профилактиката. Планирате ли още такива дейности?

Това, което обсъждаме в момента, е свързано с една наистина добра инициатива на Столичната колегия. Тя е чудесно начало и много положително начинание.

Ако обаче искаме да постигнем по-сериозни резултати и по-широк обхват, така че ползите да достигнат до повече хора, подобни инициативи трябва да прераснат в национални програми за профилактика. Именно в тази посока Българският лекарски съюз отдавна работи и предлага различни модели. В момента дори се обсъждат варианти за национални скринингови програми, насочени към социално значими заболявания, включително онкологични.

Профилактиката е ключов елемент и трябва да бъде постоянен приоритет. Доказано е, че инвестициите в профилактични прегледи и скрининг водят до значително по-добри резултати. Ранното откриване на заболяванията дава много по-голям шанс за успешно лечение, а в много случаи – и за пълно излекуване.

От друга страна, това води и до намаляване на разходите за здравната система, тъй като лечението на напреднали заболявания е значително по-скъпо и по-трудно. При късно диагностициране, особено при онкологични заболявания, се наблюдава и по-висока смъртност, което допълнително подчертава значението на добрата профилактика.

В този смисъл – да, инициативата е отлична, но тя трябва да бъде надградена. Позицията на Българския лекарски съюз е, че подобни дейности трябва да се реализират на национално ниво, така че да обхванат възможно най-голяма част от населението и да осигурят по-добра профилактика на здравето като цяло.

– Обобщете с няколко думи кои са най-спешните промени, които трябва да се направят в здравеопазването.

Най-спешно в момента е да се направи ясна оценка на финансирането на здравеопазването. По една или друга причина, заради всички обстоятелства, които вече коментирахме, лечебните заведения изпаднаха в сериозно затруднение именно поради недостиг на финансиране.

Причините за това са много и вече ги обсъдихме.

Първата стъпка, която може да бъде предприета най-бързо, е знезабавно подписване на Анекс към Националния рамков договор с цел спешна актуализация на цените на всички медицински дейности.

Това би позволило поне частично да се стабилизира системата и да се почувстваме поне малко стабилни.

-Какво е Вашето послание към лекарите и пациентите в Световния ден на здравето?

Посланието ми към всички е, на първо място – да бъдат здрави. Това е най-важното и всички го желаем от сърце. Нека пациентите ни бъдат по-здрави и малко по-усмихнати.

Нека и колегите да бъдат здрави и да продължат да правят това чудо, което всъщност извършват ежедневно, макар и понякога в наистина нелесни условия.

И може би най-важното – да бъдем малко по-толерантни един към друг.