ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ НА БОЛНИЦИТЕ СПИРАТ РЕФОРМАТА
В четвъртък премиерът Бойко Борисов, здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова, финансовият министър Симеон Дянков, представители на здравната каса дълго дискутираха с д-р Цветан Райчинов и колегите му от Българския лекарски съюз как да се реши проблемът с фиксираните делегирани бюджети на болниците.
Според управляващите чрез тях ще се ограничи прахосничеството, според лекарите това силно ще влоши качеството и достъпа до здравни грижи.
Защо двете страни не успяха да се разберат- гледната точка на д-р Райчинов.
Защо не се разбрахме с правителството?
Нямаше как това да се случи, защото липсваше промяна в позицията на управляващите по болната тема за делегираните бюджети на болниците. По този начин парите на лечебните заведения се орязват между 30 и 50% (такова е намалението през август, без гаранции, че няма да е така и през следващите месеци). Това означава, че болниците ще бъдат затруднени (много от тях вече са) в работата си. Ще трябва да се ограничат в рамките на спешността. В същото време липсва регламент който да казва кой пациент, защо и кога може да бъде отлаган за операция и как се решава кой да бъде сложен в листата на чакащите. Освен това болниците няма да могат да плащат издръжката си, няма да имат достатъчно средства за консумативи, за лекарства, ще трупат дългове. Трудно ще покриват дори минимални заплати на персонала. Затова и позицията на лекарския съюз остава непроменена. На срещата се получи разминаване. Премиерът каза, че след като се извършва дейност, тя трябва да се заплаща, още повече щом е била необходима за пациентите. Аз казах същото. Но от здравната каса отсякоха: плащаме делегирани бюджети, без значение кой какво казва. НЗОК е финансираща институция, тя трябва да събира и да пази парите на здравноосигурените и да плаща дейностите, извършени в тяхна полза. В случая обаче касата нарежда- няма да плащаме за дейности, а ще финансираме, ще бюджетираме структури (т. е. даваме на всяка болница определена сума пари и да се оправя). А това е в противоречие със законите в страната. Най-засегнати ще бъдат големите болници, които имат най-много работа.
Какво искаме от кабинета?
Нищо повече от това, което е било миналата година. Искаме да се запази досегашното положение. Един лев повече не сме поискали. Сега с делегираните бюджети парите на болниците се режат много.
Казано бе, че трябва да се правят икономии, да се свива администрацията. На всички обаче е ясно, че при нужда, ако един чиновник е наистина добре обучен, може да замени трима. Но как един болен може да боледува вместо трима, за да плащаме само за един?
Получава се омагьосан кръг- намаляват средствата в доболничната помощ, където трябва да се изнесат дейности и тя да поеме по-голямата тежест. Това автоматично рефлектира в болничната помощ и се увеличават хоспитализациите, защото не е възможно болният да бъде излекуван от джипито или специалиста в ДКЦ-то. Но пари и в болниците няма...
При бюджет от три-три цяло и няколко процента от БВП, които се заделят за здравеопазването, ясно е, че то не е приоритет. Няма държава в света с под 6%. Само България! Непрекъснато се говори колко много средства се дават за здравеопазване. Цифрите са достатъчно показателни дали това е така.
Източване на системата?
Обвиненията са, че в болниците се прахосват пари. Кой и как го е доказал? Чувам за заплати от 40-50 хил. лв., които вероятно се отнасят до няколко души, и то работещи в частните кардиологични болници на една фармацевтична компания. Най-честите обвинения са за инвазивната кардиология. Тя всъщност пести на държавата средства. Целият разход за м. г. за инвазивна кардиология е около 80 млн. лв. при 1, 7 млрд. лв. общо платени на болниците. Но един болен, лекуван по този метод, бързо възстановява своята работоспособност. Ако е опериран, ще бъде инвалидизиран за дълъг период и ще черпи средства от НОИ, а през това време ще мине доста пъти и през болницата. Така че понякога скъпото излиза значително по-евтино. Иначе средната заплата на лекарите е между 1000 и 1500 лв. По-рядко стига до 2000 лв. Заради ограниченията в някои болници заплатите вече са паднали до 500-700 лв. Има обективни критерии, за да бъдат извършени качествени проверки и ако има нарушения да се санкционират болниците. Не приемаме твърдението и за свръххоспитализации, с които се източвала касата. От няколко години повечето болници имат горе-долу един и същ брой приети болни, няма увеличение. Даже напротив, данните за тази година показват, че болниците-особено по-големите- имат намален прием с около 10%.
Ще има ли протести?
Този въпрос напоследък често се задава. Нямам право еднолично да вземам решение за стачки или протести. Но в сегашния момент и да имах, не бих взел решение за отмяна. Нужно е и друго уточнение. Лекарският съюз не се занимава с политика. Не искаме да сваляме правителството, нито имаме нещо срещу премиера. Напротив! Нищо политическо няма в желанието ни лечебните заведения да работят нормално, качествено да лекуваме хората.
С проф. Борисова имаме почти 70-80% съвпадение на вижданията. Ние сме “за” реформа в здравеопазването. Но ако се провежда по този начин, тя ще загине. Липсата на пари ще снижи качеството на медицинската грижа в болниците, ще се намалят заплатите, ще напускат и лекари, и сестри, лечебните заведения изкуствено ще трябва да ограничат приема на болни и на практика реформата ще се блокира.
Последните, които искат стачки и протести, сме ние. Но ако бъдем принудени, ще го направим, и то не толкова да защитим собствения си интерес, а този на обществото.
