Диагноза: Мъгляви права и недоизказани задължения

11 септември 2009 г., 13:19 ч.

Или още нещо за жертвите на лекарски грешки и на... пациентски тормоз

Аида Паникян
Човек, колкото и добре да живее, някой ден се разболява и... става пациент с всички произтичащи от това права и задължения. Но дали знаем правата и задълженията си, когато постъпваме в болница или отиваме на лекар? Знаем, че плащаме здравни осигуровки, но каква част от получената медицинска помощ покриват те? Знаем, че докторът е длъжен да лекува диабета или високото ни кръвно, но даваме ли си сметка, че и ние трябва да спазваме определен режим, за да не усложняваме състоянието си и да помагаме на лечението, да не го оскъпяваме? Знаем ли, че освен задължението на доктора да ни лекува, имаме задължение да ходим 1 път в годината на профилактичен проглед? А знаем ли, че ако не идем на прегледа, трябва да платим 100 лв. глоба (при повторно нарушение - 200 лв.)? А някой да е чувал за глобен пациент? Имаме ли право да превземаме нощите и почивните дни на лекаря, щом не сме изпълнили своята част от обществения договор? А как са уредени взаимоотношенията между пациент и лечител? Кой има право да се титулува лечител и какво точно означава понятието народен лечител? Чия е отговорността, ако здравето ни бъде увредено от "народен лечител"? Ами фалшивите лекарства?
От друга страна, знаем, че имаме право на информация за болестта си и метода на лечение, на избор на лекар, на болница. Ако трябва да ви проведат лечение, в документа за информирано съгласие трябва да се обяснява какви са възможните усложнения от него - в сега действащия Закон за здравето изрично е записано, че информираното съгласие трябва да показва какви методи за диагностика и лечение могат да бъдат прилагани. Но на практика в листа, който би трябвало да представлява документът за информирано съгласие, това го няма... Отивате в болница Х, защото сте чули добри неща за лекарите, но тя е изразходвала лимитите си. Ето ви право на избор: или си плащате, въпреки че сте здравно осигурен, или отивате в друга болница, която не е изчерпала лимитите си и не плащате. Или друго право на избор: отивате в болница У, приемат ви за операция и казват: "Оперират два екипа - на д-р Иванов и на д-р Петров. Кого избирате?" Не познавате нито Иванов, нито Петров. Отговаряте: "Ами-и-и... все едно ми е". "Добре, Д-р Петров оперира в... часа, пишем ви при него". И на излизане от болницата разбирате, че сте направили "избор на екип", за което плащате. Иди доказвай, че...
И това би преглътнал нашенецът! Но как да преглътне, ако вместо ляв крак са му оперирали десен? И кому да се оплаче? Търсите адвокат, търсите лекари независими експерти, плащате хонорарите на едните и на другите, пишете до здравната каса, пишете до етичната комисия на лекарския съюз. За последното има малко уточнение - Централната комисия няма правомощия да решава споровете между пациенти и лекари, а само регионалните комисии. Но кой доктор ще наказва колегата си? Според статистиката през последните няколко години са наложени по-малко от 900 санкции - повечето от порицание до глоба, и някои - лишаване от лекарски права за определено време, има и няколко предложения за заличаване от регистъра на лекари. Все пак, ако тръгнете да съдите лекар, болница или дори МЗ, трябва да се въоръжите с години търпение. А ако вземете, че спечелите, разбирате, че у нас цената на човешкия живот е не повече от 150 хил. лв. Ако лекарската грешка се докаже в съда, докторът "плаща" за угризенията си с 5 г. условна присъда. Към момента са заведени няколко десетки дела за нарушаване правата на пациентите от лекари, болници и самото министерство. Пациентските организации искат гаранционен фонд за обезщетение на увредени, заразени и др. пациенти.
България има една от най-недружелюбните за потребителите системи на здравеопазване в Европа, сочат резултатите от проучването Health Consumer Index (Индекс на здравния потребител) за 2007 г. Данните бяха представени в Брюксел. Индексът на здравния потребител за 2007-а класира родната система на здравеопазване на 28-о място от 29.
Хем има, хем няма
Излиза, че правата на пациентите у нас не са защитени. А права има. Освен в чл. 57 на конституцията, те са регламентирани в още пет закона - за здравето, за здравното осигуряване, за лекарствените продукти в хуманната медицина, за трансплантация на органи, тъкани и клетки и за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, както и в Националния рамков договор. Също и в 4 наредби на МЗ - за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, № 38 за определяне списъка на заболяванията, за които НЗОК заплаща, № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Очевидно това не е достатъчно. Нужен е специален закон. Но кой гарантира, че и той ще бъде спазен? Или просто трябва да изпълним поредната директива на ЕС и да се тупаме по гърдите, че имаме закон като другите държави на Стария континент? До момента
четири законопроекта отлежават
от минали парламенти. Има и отпреди 6-7 години. Очевидно е, че никой от тях не решава проблемите на пациентите. Впечатляващо е, че във всеки се говори предимно за правата и почти нищо за задълженията. В последния проект, представен от Антония Първанова, по настояване на представителите на лекарския съюз са включени и задължения. Подготвя се пети законопроект, който трябва да вземе най-читавото от предишните, да уреди в някаква степен взаимоотношенията между лекар и пациент. В момента те са почти вражески.
Имат ли европейците такъв закон
Правата на пациентите са отражение на правата на човека. Европейският регион ги припознава през последните 20-ина години. Пионери са финландците, които приемат закон за правата и задълженията на пациентите през 1992-а, последвани 2 години по-късно от холандците и през 1996 г. от Литва. През 1997 г. такива закони приемат Латвия, Унгария (там са конкретизирани задълженията на пациентите и на изпълнителите на медицинска помощ) и Гърция, а на следващата година - Дания, последвана през 1999-а от Норвегия. Грузия е първа в новото хилядолетие - 2000 г. През 2002 г. френските (Франция има харта за правата на пациентите от 1974 г., изменена и допълнена през 1995-а), естонските и белгийските пациенти се сдобиват с нарочен закон, а през следващата година - швейцарците и румънците. Кипър приема закон за защита на пациентите през 2005 г. Хърватска също се подготвя за приеме закон. Германия няма такъв, но има харта за правата на пациента, обновявана неколкократно. Великобритания, Испания, Чехия, Полша, Австрия, Италия (там например има наблюдаващи прокурори, които се занимават с лекарските грешки), Словакия, Португалия имат харта за правата на пациента, освен европейската. България заедно с Германия, Чешката република, Полша, Малта, Ирландия, Швеция, Словения, Великобритания е в графата на държавите без специален закон, но с разписани права на пациентите в няколко други закони.
Грешката, за която не сме склонни да простим
Има стотици анекдоти за лекарската немарливост и грешка, на които се смеем от сърце. Според Американския институт по медицина годишно 1,5 млн. души в САЩ са жертва на лекарски грешки, което струва 3,5 млрд. щ.д. на държавата, като в тази сума не са включени загубите на работни часове от жертвите. Чехите например се сещат за белодробния рак на Вацлав Хавел, открит късно, защото докторите не сметнали за нужно да му направят скенер. Те смятат, че лекарите им са добре подготвени, но проблемите им идват от заплащането, когато то е под 1000 евро. През 2007 г. във Великобритания са регистрирани общо 1136 грешки на хората в бели престилки, в т.ч. 16 операции, направени от... погрешната страна. Британски хирурзи са сменяли колянна става на грешния крак, слагали са кохлеарен имплантант в чуващото ухо, 14 мозъчно-черепни операции са направили от обратната страна, сочи доклад на националния консултант по медицина на Обединеното кралство сър Лиам Доналдсън. Във Великобритания се извършват средно около 7,9 млн. операции годишно, от тях 20 хил. са с фатален край, а средно 2 хил. пациенти умират поради лекарска немарливост или незнание.
Твърди се, че броят на немските пациенти, станали жертва на лекарски грешки, е 40 хил. Според някои източници 10% от болните са жертва на белите престилки в Германия, всяка година в съдилища на страната се разглеждат над 10 хил. иска на пациенти, които смятат, че са им оказани лоши медицински услуги.
В България нямаме такава статистика. Още по-малко се знае какъв е броят на хората, станали жертва на псевдонародни лечители, екстрасенси и пр. Това понятие дори не е регламентирано както трябва. Сърдити на официалната медицина или на ценовата лекарствена политика, мнозина търсят лек в "чудодейните" уж народни рецепти, без да си дадат сметка, че те може да са последните в живота им. Но всички отлично знаем, че поне 90% от народните лечители нямат медицинско образование.
И още нещо: установено е, че всяка година гражданите на Европа харчат около 40 млрд. евро за фалшиви лекарства. Според българската Изпълнителна агенция по лекарствата търговията с нередовни препарати у нас не е повече от 7-8%. Експерти пресметнаха преди време, че нашенецът дава около 80 до 100 млн. лв. годишно за опасни лекарства, които не само че не лекуват, но могат и сериозно да навредят...
В края на миналата година ЕК оповести, че планира да опрости процедурата за подаване на жалби срещу некомпетентни медицински специалисти, защото според статистиката всеки 10-и пациент на Стария континент става жертва на лекарска грешка. За обща здравна политика в Европа се заговори едва преди няколко години. Тогава Европейският съд постанови за двама пациенти, независимо един от друг, ползвали медицински услуги извън държавите, в които се осигуряват, че имат право да получат разходите за това от своите здравни каси.