ДЪЛГОВЕТЕ НА БОЛНИЦИТЕ БАВНО,НО СИГУРНО СЕ УВЕЛИЧАВАТ.НА МНОГО МЕСТА ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ СА ПРИНУДЕНИ ДА НАМАЛЯВАТ ЗАПЛАТИ

2 август 2010 г., 9:39 ч.

Янина Здравкова

Дълговете на болниците растат почти навсякъде, а половината здравни заведения у нас работят на загуба. Това показват финансовите отчети на около 40 университетски и областни болници и национални центрове. Данните са за периода от началото на 2009 г. до края на март 2010 г. Основната причина за влошаването на финансовото състояние е задържането на плащания от здравната каса.
Най-задлъжнялата болница отново е университетската "Св. Георги" в Пловдив, която е и най-голямото лечебно заведение у нас. В края на 2009 г. задълженията й са близо 39 млн. лв., като от тях 13 млн. лв. са просрочени. Основните задължения, както и при всички останали болници, са към доставчици на лекарства и медицински консумативи - 28 млн. лв. Част от просрочията се дължат на факта, че в края на годината болницата още не е получила парите си за ноември и декември 2009 г. от здравната каса и МЗ. Решението на вицепремиера Симеон Дянков да задържи тези пари, за да приключи годината с по-малък бюджетен дефицит, влияе на финансовото състояние на всички болници, личи от отчетите им. Освен към доставчиците скачат и дълговете им към персонала за заплати, включително и за осигуровки.

С просрочени борчове са и болниците в Благоевград, Габрово, Смолян, Сливен, Шумен, Плевен, като някои от лечебниците са нямали такива дългове през 2009 г. Почти няма болница, която да не е отчела по-голяма задлъжнялост макар и текуща. Само към доставчици благоевградската болница например има над 3.4 млн. лв. задължения към края на март, от които 1.3 млн. са просрочени. В Сливен дълговете са за около 6 млн. лв., като увеличението е с над 26% през 2009 спрямо 2008 г. В Шумен задълженията към доставчици са над 2 млн. лв. и растат. Над 9 млн. лв. задължения има университетската болница в Плевен.
Въпреки че отчитат добри приходи, сред столичните болници също има задлъжнели. В Александровска например дълговете са 4 млн. лв., от които близо 2 млн. лв. просрочени, което е почти двоен скок спрямо 2008 г. От болницата отбелязват, че ако здравната каса им беше платила навреме, борчът щеше да е на нивото на 2008 г. Задължения има и "Св. Анна".
Тежко наследство отчита и областната болница в Перник. През октомври 2009 г. новото ръководство заварва 1.7 млн. лв. дългове. Към края на март дълговете вече възлизат на 2.3 млн. лв., от които 525 хил. лв. просрочени. "Това се дължи на нередовното и частичното финансиране", отбелязват от болницата по адрес на здравната каса.
Отличници са болниците във Видин и Разград, които са на печалба. Печалба отчитат и "Св. Екатерина" и "Св. Иван Рилски" в София, университетската болница в Плевен, Националната кардиологична болница, "Св. Марина" във Варна и областната болница в Кюстендил.
В част от големите държавни болници има тенденция и към намаление на заплатите. Към 31 март по-ниски заплати отчитат Александровска болница, "Св. Анна" и "Св. Иван Рилски" в София и областните лечебници в Благоевград, Кюстендил, Шумен. Най-сериозен удар понасят работещите в Александровска болница, където възнагражденията започват да намаляват още от миналата година. Тогава лекарите получават средно по 1167 лв., сестрите 694 лв. Средната заплата в болницата е 776 лв., с близо 2 на сто по-малко от 2008 г. Заради икономическата криза в средата на м. г. са спрени някои плащания за персонала "поради липсата на яснота за начина на изплащане на извършените от болницата медицински услуги по клинични пътеки по месеци", обясняват от Александровска. Намалението продължава и т.г. Към 31 март лекарите вече получават 974 лв., сестрите 602 лв, а средно в лечебното заведение - 666 лв. Обяснението е, че заради кризата се намаляват разходи, в това число и за възнаграждения.
В Благоевград за 2009 г. средната брутна работна заплата е била в размер на 614 лв. Лекарите са получавали по 1094 лв. средно, а сестрите - 593 лв. За първото тримесечие на 2010 г. средното възнаграждение е същото, но при лекарите леко пада на 1077 лв., а при сестрите на 586 лв. "Това създава недоволство и води до кадрови дефицит в много отделения", отбелязват от болницата.
След неколкогодишен ръст на заплатите през 2010 г. болницата в Шумен бележи спад от 10%. Болницата в Кюстендил през 2009 г. е плащала средно 697 лв., а през първо тримесечие на 2010 г. - 650 лв. В университетската "Св. Иван Рилски" в столицата през 2009 г. са получавали средно 1200 лв. За първите 3 месеца на тази година средното възнаграждение е вече 1108 лв.
Без намаление и дори с ръст обаче са доста болници, сред тях е и задлъжнялата пловдивска "Св. Георги".