style=“text-align: justify;“>
– Работата ни е много динамична, дори сега излизам от операционната зала. Затова още не съм отсял сериозните идеи за здравеопазването от голите предизборни обещания. Чърчил е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Радващото е, че основните политически сили са единодушни за приемането на национална здравна карта. Трябва да се започне от въпросите, по които има единомислие.
Не е тайна, че парите за болниците са малко над милиард лева, а всяка седмица се отварят нови частни лечебни заведения. Има ли изход от тази ситуация?
– Дилемата е дали пазарът да определя търсенето и предлагането на здравни услуги,или държавата до известна степен е необходимо да го контролира. Чистият пазар в здравеопазването и в икономиката като цяло вече не дава толкова добри резултати. Затова в сектора задължително трябва да има регулатор. Иначе стигаме до парадокса, че сега в България съществуват над 400 болници. Абсурд на абсурдите, такова чудо по света няма. Икономистът Дейвид Спиноза твърди, че най-доброто качество на парите е тяхното количество.
След като те са ограничени, огромният брой болници ще доведе ли до по-добро лечение?
-Ни най-малко, даже вървим назад.В София, Пловдив, Варна и Бургас частните клиники никнат като гъби. Само в столицата те са над осемдесет и пет. Това е неефективно използване на националния капитал, на кадрите и апаратурата. В същото време региони като Девин остават без покритие. Новите болници „пазаруват“ специалисти главно от университетските болници, като предлагат много по-добри заплати. Лекарите ни наистина ги заслужават, но така те обезкръвяват нас. Да, частниците имат добра организация на работа, финансирани и оборудвани са. Но те правят сравнителен подбор на пациентите. Най-тежките случаи и здравно неосигурените се прехвърлят към държавните болници.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ – ТУК:
