КРИЗАТА С ЛЕКАРИТЕ У НАС ДОБИВА ЗАСТРАШИТЕЛНИ РАЗМЕРИ
style="text-align: justify;" />__
bTV Новините 19.00 часа
Кризата с лекарите у нас добива застрашителни размери. В цели области липсват някои от най-важните специалисти. Къде ситуацията е най-тревожна и какво прави държавата, за да намали броя на лекарите емигранти. Въпрос към Марина Евгениева, която е във ВМА. Добър вечер, Марина.
Репортер: Добър вечер. Според анализ на БЛС до 10 години ситуацията с броя на лекарите в България ще бъде драматична. Дотогава половината от лекарите ще бъдат в пенсия, а голяма част от младите ще напуснат страната, за да работят в чужбина. Данните в момента сочат, че под критичния минимум е броят на патоанатомите, съдебните лекари, анестезиолозите, педиатрите, микробиолозите и хирурзите. Това сочи анализ на Българската стопанска камара. Най-засегнатите областите в страната са Габрово, Смолян, Монтана, Враца и Кюстендил. В Смолян например, където има 5 болници и живеят над 120 000 души, имат само трима ендокринолози, един пулмолог и един неонатолог. Още за проблема в следващия репортаж:
66-годишната Пепа Василева от Монтана е прекарала инсулт през 2009 г. Има и няколко придружаващи заболявания. С една шепа хапчета на ден и чести прегледи при лекар, засега се справя. Ако обаче й се наложи да търси помощ от специалист извън областта, няма да може да си го позволи.
Пепа Василева: Нямам пари, нямам с какво да отида. Нито мога да се кача в автобус, нито мога да се кача по влакове, нито нищо.
Репортер: Същото е положението за много хора в Смолянско. В областта има само трима ендокринолози. Един от тях е д-р Емилия Апостолова, която работи и в болницата, и в извънболничната помощ.
Д-р Емилия Апостолова: В една голяма част от случаите пациентите в нашия регион, особено живеещите в трудно достъпните села, са лишени от адекватна специализирана медицинска помощ.
Репортер: Липсата на специалисти се усеща и в големите болници. Понякога се налагат компромиси заради кадровата криза.
Николай Петров - председател на дружеството на анестезиолозите: Доста често с цел да не се пречи, защото ние така като сме малко се чувстваме виновни, че пречим един вид на достатъчно извършване обем работа от страна на хирургичните екипи. И понякога пренебрегваме стандартите, че трябва да има на един болен в операционна зала, един анестезиолог. Ние работим понякога на две зали.
Репортер: В интензивните отделения денонощно трябва да има специалист по анестезиология. На много места стандартът е покрит само на документи.
Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС: Вече и в хирургия се чувства недостиг и едно постоянно текучество от малки населени места към по-големи, от по-големите към трите основни града - София, Пловдив, Варна. И от цялата страна към чужбина.
Репортер: Годишно България се разделя с 500 медици, които отиват да работят в чужбина. Ясно е, че финансовият въпрос е сред най-важните за това човек да вземе решение дали да емигрира или да остане в България. За младите лекари обаче са важни възможностите за реализация. Като мярка на Министерството на здравеопазването да задържи младите специалисти в България е промяна в наредбата за специализациите, която трябва да облекчи достъпа на младите медици до обучение и развитие в кариерата.
*Репортажът е изготвен с инициативата на Пресцентър на БЛС__*
Репортажът на видео можете да видите ТУК:
__Млади лекари-специализанти не успяват да се възползват от европейски пари
bTV Новините в 12.00 часа
Въпреки ниското им заплащане, млади лекари-специализанти не успяват да се възползват от европейски пари. Година и половина от началото на проекта "Нови възможности за лекарите в България" е усвоена само една десета от предвидените средства.
Целта на проекта е специализантите да бъдат подпомогнати да се реализират у нас с две минимални работни заплати и покриване на образователните такси. „Шейново” е едно от лечебните заведения, в които лекарите се обучават, за да придобият специалност. Постоянно тук работят около 10 специализанти. Един от тях е д-р Иван Вецев. Доскоро той не можеше да се възползва от европейския проект, защото трябваше да представи трудов договор. Почти всички специализанти обаче имат само договори за обучение. Това условие отпадна и образователната му такса се поема от евросредствата.
Д-р Иван Вецев: Допълнителното възнаграждение, което е като стипендия по програмата в размер на две минимални работни заплати отново не се получава от по-голяма част от специализантите и причината затова е изискване по договора, според което специализантът трябва да се откаже от възнаграждението си като специализант.
От Министерството на здравеопазването обясняват, че изискването е европейско и не може да отпадне.
Катя Ивкова: За един и същи човек и за една и съща дейност не трябва да се заплаща два пъти. Затова ние спазваме тези правила, защото в крайна сметка, ако не ги спазваме, после ще трябва да връщаме парите.
След крайния срок на проекта през декември вероятно ще започне нов.
Д-р Иван Вецев:__ Надявам се, обаче, мерките, които ще се вземат, за подобряването на условията наистина да доведат до реални ползи, а не да се разчита всеки един от нас да има индивидуално късмет.
