Д-р Винсент Селкински е роден през 2003 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Завършва средното си образование на 16-годишна възраст с отличен успех, след което на 17 години избира да продължи образованието си по медицина в Медицински университет – Пловдив. През 2026 г., на 23-годишна възраст, завършва медицина с отличен успех на всички държавни изпити. От ноември 2025 г. е част от екипа на Отделението по детски болести на УМБАЛ „Пълмед“ в Пловдив, където продължава професионалното си развитие през 2026 г. като специализант в областта на педиатрията. Участва и в научноизследователски проект на Медицински университет – Пловдив, посветен на приложението на съвременната геномна диагностика при деца с неясни фебрилни състояния.

На 19 октомври, по време на тържествената церемония по случай 125-годишнината на Българския лекарски съюз, бе отличен на национално ниво в категорията „Ти си нашето бъдеще“ в рамките на годишните награди „Лекар на годината“ – признание за млади лекари с потенциал и принос към бъдещето на българската медицина.

Д-р Селкински, честито отличие „Ти си нашето бъдеще“! Какво означава за вас тази признателност от Българския лекарски съюз в този етап от кариерата Ви и как я посрещнаха колегите Ви в Отделението по детски болести на УМБАЛ „Пълмед“?

За мен това отличие е огромна чест и признание, особено в самото начало на професионалния ми път. Приемам го с искрена благодарност, но и с чувство за отговорност, защото вярвам, че подобни награди не са просто оценка за постигнатото, а преди всичко стимул да продължаваш да се развиваш и да оправдаваш гласуваното доверие.

Колегите ми в Отделението по детски болести на УМБАЛ „Пълмед“ ме подкрепиха и се зарадваха заедно с мен. За това съм им изключително благодарен. Имам щастието да работя сред хора, от които ежедневно научавам нещо ново и които ми показват колко важни са екипната работа, взаимното уважение и човешкото отношение в медицината. За мен тази награда е и признание за средата, в която имам възможността да се развивам.

Кога и защо решихте да се посветите именно на здравето на най-малките пациенти?

Интересът ми към педиатрията се затвърди по време на следването, когато започнах да имам по-близък контакт с малките пациенти. Това, което ме привлече, беше съчетанието между медицинското предизвикателство и чисто човешката страна на специалността.

Децата не са просто малки възрастни. Те имат своя физиология, своите особености и изискват много внимателен и индивидуален подход. Освен това, в педиатрията лекуваш не само детето, но в известен смисъл се грижиш и за спокойствието на цялото семейство. Може би най-хубавото е, че децата са изключително искрени. Когато успееш да спечелиш доверието им и видиш как едно болно дете отново започва да се усмихва и да играе, разбираш колко смислена е тази професия.

Кой или какво най-много вдъхнови избора Ви да станете лекар – имаше ли конкретен момент, личен пример или мечта, която Ви постави на този път?

Не бих казал, че имаше един конкретен момент, в който реших да стана лекар. По-скоро това беше интерес, който постепенно се превърна в осъзнат избор.

Още от ранна възраст ме привличаха природните науки и начинът, по който функционира човешкият организъм. С времето обаче осъзнах, че медицината е много повече от наука. Тя ти дава възможност да използваш знанията си, за да бъдеш полезен на друг човек в момент, в който той има най-голяма нужда от помощ. Израснах в Германия, но на 17 години взех решението да следвам медицина в България. Това беше голяма крачка за мен, която ме научи на самостоятелност и отговорност.

Днес, поглеждайки назад, осъзнавам, че медицината не само ми даде професия, но и до голяма степен ме изгради като личност.

През последните години сме свидетели на протести и силно недоволство сред специализанти и млади лекари относно възнагражденията, условията на труд и местата за специализация. Как гледате на техните искания и какво според Вас трябва спешно да се промени, за да останат повече Ваши колеги в страната?

Смятам, че исканията на младите лекари са напълно основателни и заслужават да бъдат чути. Говорим за хора, които са инвестирали години в образованието си и поемат огромна отговорност още от първия си работен ден. Разбира се, достойното възнаграждение е важно, но според мен проблемът не се изчерпва само със заплащането. Също толкова съществени са условията на труд, достъпът до специализация, възможностите за професионално развитие и усещането, че трудът ти е оценен.

Аз лично избрах да остана в България, защото вярвам, че тук има много добри специалисти и реални възможности за развитие. Но също така осъзнавам, че не всеки млад лекар има късмета да попадне в подкрепяща професионална среда. Според мен, целта трябва да бъде младите лекари да остават в България не защото нямат друга възможност, а защото виждат бъдещето си тук. За това са необходими не само обещания, а конкретни и устойчиви промени.

Доколко подкрепата на менторите и добрата среда в болницата компенсират системните трудности, пред които са изправени младите лекари у нас?

Подкрепата на добрите ментори е безценна, особено в началото, когато осъзнаваш колко голяма е разликата между знанията от учебниците и отговорността пред реалния пациент. Аз имам щастието да работя с колеги, които не само споделят знанията и опита си, но и ми дават увереност постепенно да изграждам собствената си клинична преценка. За мен това е изключително важно, защото добрият лекар не се изгражда сам.

В същото време, дори най-добрата работна среда не може напълно да компенсира системните проблеми. Не бива всичко да зависи от личната отдаденост на отделни специалисти или от късмета на младия лекар да попадне на правилното място. Вярвам, че доброто наставничество трябва да бъде естествена част от медицинското обучение и специализацията, а не изключение.

Какъв е Вашият съвет към колегите Ви, които се колебаят дали да потърсят реализация в чужбина, или да потърсят своята среда за развитие тук, както направихте Вие?

Не бих си позволил да давам категоричен съвет на някого дали да остане, или да замине, защото това е много лично решение и всеки има своите професионални и житейски приоритети. Аз самият израснах в Германия и имах възможността да се запозная с различна образователна и здравна среда. Въпреки това, съзнателно избрах да уча и да продължа професионалното си развитие в България. Това е решение, за което не съжалявам.

Смятам, че опитът в чужбина е изключително ценен – той ни позволява да се запознаем с различни подходи, технологии и начини на организация. Но не мисля, че развитието в чужбина и реализацията в България трябва непременно да се изключват взаимно. Бих насърчил младите си колеги да бъдат любознателни, да търсят възможности и да не се страхуват да излизат извън зоната си на комфорт. Най-важното е да намерят среда, в която могат да се развиват и да бъдат полезни. А ако успеем да приложим наученото по света и тук, в България, това би било истинска крачка напред за нашето здравеопазване.

Детското здравеопазване в България е тема с много предизвикателства. Коя е най-голямата промяна, която искате да видите в грижата за децата през следващите години?

Ако трябва да посоча една основна промяна, това би било осигуряването на по-равен и навременен достъп до качествена педиатрична помощ за всяко дете, независимо къде живее. В България имаме изключително добри педиатри, но все още съществуват значителни различия във възможностите за диагностика и лечение между отделните региони.

Бих искал да виждам повече инвестиции в профилактиката, ранната диагностика, съвременната апаратура и обучението на младите специалисти. Особено важни според мен са и възможностите за развитие на детските специализирани грижи и прилагането на новите достижения на медицината.

Като млад лекар, който има интерес и към научната дейност, вярвам, че бъдещето е в съчетаването на клиничния опит със съвременните диагностични методи и персонализирания подход към пациента. Но независимо колко напредва медицината технологично, не трябва да забравяме, че в центъра ѝ винаги стои човекът. А когато говорим за педиатрия, това е едно дете, което разчита на нас, и едно семейство, което ни се доверява.