ОТБЕЛЯЗВАМЕ 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р ТОНКА ТОНЕВА
Д-р Тонка Тонева е родена на 22 юни 1897 г. в гр. Харманли. Основно образование завършва в Търново Сеймен /сега гр. Марица/. След това учи във Варна в девическа гимназия. Мечтае да стане лекар, но възможностите на майка ѝ не достигат за висше учебно заведение и се налага да работи. Започва работа като учителка. Но с помощта на вуйчо си, който поема половината от издръжката, започва да учи медицина.
През 1917 г. заминава за Германия, гр. Мюнхен и така сбъдва мечтата си. Там се среща с много български студенти, но остава за кратко, поради факта, че в тяхната среда не може да научи бързо немски език. Премества се в гр. Вюрсбург и там завършва медицински факултет и получава диплома на 4 юли 1922 г.
През декември същата година е назначена за училищен лекар в гр. София, а после в с. Раковски /сега гр. Димитровград/ като участъкова лекарка. С удоволствие и младежки ентусиазъм приема работата, защото иска да работи по-близо до родния си край.
След време се освобождава място за лекар в гр. Кърджали и от 11 декември 1924 г. д-р Тонка Тонева поема грижите за здравето на Кърджалийски регион.
Тя е първата жена лекар в този изостанал край, ръководител на окръжна здравна служба. Пътят се оказва труден и дълъг, продължава 4-5 часа от Димитровград до Кърджали с лека кола - разказва самата тя в спомена си, предаден в Държавен архив (ДА) - Кърджали /ЛС 139/. Настанява се в близко семейство на Славчо Добружалиев - местните власти не осигуряват храна и квартира. Тогава в Кърджали има малко български семейства. След време си намира квартира в едно турско семейство, при условие, че няма да приема мъже за преглед в квартирата.
Околийската лаборатория се намира близо до джамията и разполага с две малки стаи с под измазан с пръст. Такива са условията тогава. С малко практика и много желание и при много лоши хигиенни условия започва работа д-р Тонева.
Наричат я „къз доктор“/момиче лекар/. По това време жените раждат по домовете си с помощта на стари баби, защото няма родилни домове и търсят помощ от лекар само в краен случай, когато се касае за спасяване на живота на майката. В амбулаторията преглежда всеки, който дойде. Разказва, че жените туркини никога не идват сами за преглед, винаги ги водят мъжете им. Викат я и по домовете за прегледи.
Цялата история на д-р Тонка Тонева можете да прочетете тук.
Източник: Quo vadis 
