ПАРИТЕ НЕ ПОКРИВАТ ДАЖЕ И ЗАПЛАТИТЕ НА ПЕРСОНАЛА

12 август 2010 г., 10:26 ч.

Интервю с председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов

БНТ Денят започва

Водещ: Сега ще проведем един разговор, който безспорно е много важен - разговор за ставащото в нашата здравна система. При мен е г-н Цветан Райчинов, председателят на Българския лекарски съюз (БЛС). Добро утро.
Цветан Райчинов: Добро утро.
Водещ: Ето, пред мен е вестник „Сега” с огромно заглавие, водещо „И лекарите започват стачка от септември”. Това го обявихте вчера. Това е топ новината на днешния ден. Наистина ли ще стигнете до там?
Цветан Райчинов: Вероятно да. Това е решението от вчера на Националния съвет на БЛС, в който взеха участие и Мениджърския съвет, т.е. шефове на болници. Вероятно да. Но трябва да кажа, че това е нещо, което ние по всякакъв начин се опитахме да предотвратим. Нямаме желание нито като организация, нито като лекари, като професионалисти да правим протести и стачки, но сме принудени.
Водещ: Принудени сте, защото нека припомним, става дума за тези лимитирани бюджети в момента, които ви отпуска здравната каса, които са с около 30 до 40% по-малки, отколкото през същия период на миналата година, нали така?
Цветан Райчинов: 30, дори на някои болници до 50%. Общо взето това, което се съобщава като делегирани бюджети най-вероятно ще покрие единствено основните заплати на персонала в болниците и за нищо друго.
Водещ: Тук е мястото да кажем, че вече някои от болниците в страната, мисля, че в шуменската болница, положението е много драматично. Отказват планирани операции, планиран прием, само спешните случаи се приемат, нали така? На колко места всъщност е така?
Цветан Райчинов: Това е вече на доста места, предполагам, че ще стане и на всички. В този смисъл един протест и една стачка, които ще се изразят в спиране на работа на медицинския персонал и прием на всички пациенти, нуждаещи се от спешна помощ, безотказен, няма да промени кой знае колко ситуацията, тъй като и без такава стачка, нещата ще бъдат същите.
Водещ: Да, разбирам ви. Добре, в момента наистина ли става така, както пишат вестниците, че на много места се налага пациентите да си плащат режийните, за да могат да бъдат обслужени?
Цветан Райчинов: Това със сигурност ще се случи, тъй като средствата, както казах, са толкова, колкото да покрият явно не и изцяло заплатите на персонала. Но това е едно от последствията, че пациентите ще се налага да си плащат режийните. Спомняте си 1990-1992 г., когато влизайки човек в болницата, трябваше да осигури сам всичко.
Водещ: Е как така стигнахме до 1990-1992 г.?
Цветан Райчинов: Притеснявам се, че ще стигнем до там неминуемо, тъй като просто болниците няма как да разплащат консумативи, лекарства, доставки – разходите, присъщи за една болница. И вероятно ще стигнем до там. По-лошото е, че тези болници в следващата година ще трябва да отговарят на определени критерии – брой специалисти, брой извършени дейности. А сега тези дейности изкуствено се ограничават.
Водещ: Защо казвате изкуствено?
Цветан Райчинов: След като няма средства, няма и как да бъдат работени. Говори се за листи на чакащи, но няма никакъв регламент за тези листи.
Водещ: Ще стигнем и до това, само да кажа тук, че ние поканихме и г-жа Нели Нешева, директорът на Националната здравноосигурителна каса. Тя не можеше да присъства тук, тъй като от нейния екип се извиниха с това, че тя е в отпуск. Просто го казвам, за да са наясно зрителите, че сме потърсили и другата гледна точка да не излезе, че тук пристрастно ние разговаряме само с председателя на БЛС. Добре, ще стигнем до това, че вие мислите, че има изход, ако бъде наложена една наредба от Министерски съвет, която да регламентира много точно, да определи как трябва да бъдат конструирани тези листи на чакащите, но можеше ли да бъде избегнато това лимитиране на бюджетите? Мислите ли, че имаше изобщо ресурс държавата, за да не се стигне до тук?
Цветан Райчинов: Не само, че има, но гарантирано има ресурс, тъй като събираемостта от вноските за здравно осигуряване по всички личи, че не е спаднал. Поне такива са данните от НАП. Т.е. средствата за здравно осигуряване постъпват редовно. Не постъпват тези от държавата и тези, които миналата година без касата да се разплати със заведенията бяха насочени в неизвестна посока и сега касата ще трябва да плаща година от 13 или 14 месеца, а не от 12. И от там идва проблемът. А тези средства са в бюджета и са за здравеопазване. Така че средствата ги има, но те не се отпускат там, където трябва. И не е вярно, че тази година ще бъдат дадени повече пари, отколкото миналата. Това е просто, защото ще се платят 13 или 14 месеца, а парите са по-малко с близо 200 млн., отколкото миналата година. Така че няма как болниците да функционират нормално. В момента това се случва в цялото здравеопазване, тъй като рестрикциите са доста сериозно и в доболничната помощ и доколкото сега чуваме напоследък и тези дейности, които плаща министерството като спешна помощ и други също ще бъдат сериозно орязани.
Водещ: Сега веднага трябва да ви попитам, струва ми се, че вие имате теза за това, къде отиват тези средства, които е трябвало да бъдат отпуснати? Къде отиват тези средства, които е трябвало да бъдат отпуснати?
Цветан Райчинов: Аз не вярвам някой да ги е прибрал в джоба си. Най-вероятно са отишли в резерв или за други нужди. Но това не е законно, просто защото средствата на касата могат да бъдат преразпределени, актуализирани и т.н. единствено и само с решение на парламента. Такова миналата година няма. Така че тези средства по някакъв начин са отишли някъде и все още не знаем къде.
Водещ: Съжалявам, че наистина г-жа Нешева не е тук, за да се получи един диалог между вас.
Цветан Райчинов: Ясно, всеки има право на отпуск.
Водещ: Да, това е така. Но да поговорим за нещо друго. Стана ясно, че в момента от касата указват дори натиск, ако мога меко да се изразя, или поне вашата теза е такава, върху директорите на болници да подпишат тези т.нар. индивидуални анекси. Обяснете го с няколко думи.
Цветан Райчинов: Да, анекс към индивидуалния договор на съответното заведение. Първо искам да кажа, че най-малкото бих желал да съм на мястото на тези директори, тъй като те в момента са между чука и наковалнята. Притиска ги министерство, каса от една страна, а от друга страна са колегите, работещи в тези болници. Директорите, подписвайки тези договори означава, че приемат да бъдат намалени и то сериозно заплатите на персонала. Този персонал няма да е доволен от този директор, а надали и ще остане в това лечебно заведение. Така че просто не им завиждам. Но истината е много простичка. Никъде в Национален рамков договор като повод за прекратяване на договор не фигурира подписване или не подписване на анекс. Така че нямат никаква причина да подписват тези анекси. И това, което се говореше напоследък, че добрите мениджъри щели да се справят и подписали тези договори, точно обратното показва. Един добър мениджър, договор, който го обрича на невъзможност да съществува, не би подписал, а и няма никаква юридическа мотивация за това. Тези анекси, които касата иска, са незаконни.
Водещ: Абсолютно категорично го казвате. Добре, наистина ли се оказва натиск върху директорите в момента да подписват анекса?
Цветан Райчинов: Естествено. Макар че много малко от тях публично ще го съобщят от страх, разбира се. Най-лесно е да бъде уволнен един директор на болница.
Водещ: Това безспорно е така. Нека да видим един репортаж, който ще илюстрира по някакъв начин нещата, за които говорим с г-н Цветан Райчинов, председател на БЛС.
Репортер: Шуменската болница първа алармира, че спира плановия прием и плановите операции, заради драстично намаления бюджет за месец август. Лекарите са се превърнали в счетоводители, защото първата им работа сутрин е да сметнат колко пари им остават, без да знаят какви спешни случаи ще им поднесе денят. Хаосът и несигурността дали лекарите ще определят случаите като спешен или не завладя пациентите.
Пациент: Ако се наложи да ме приемат в болница сега, какво ще правим?
Пациент: Имам направление, но в болница не ме приеха.
Репортер: За кога ви отложиха?
Пациент: Казаха ми – добре си в момента, не си за болница. Но тука ми казаха, че съм за болница.
Репортер: И сега какво ще правите?
Пациент: От един месец все по лекари и само лекарства пия. Това всичко е лекарства.
Пациент: Разбирам накъде отиваме – по-бързо да умираме, точно така е. Щом няма кой да ни лекува.
Пациент: Не трябва да затварят болниците, това е най-необходимото нещо, толкова много болни има. Какво ще правим?
Репортер: Това питат и лекарите, защото статистиките сочат, че българинът все повече боледува, а парите за здраве се намаляват. Ако все пак се намери лекар, макар и срещу допълнително заплащане да ти изпише лек, кой ще предпише лек за здравеопазването и колко може да продължи лечението му.
Водещ: Г-н Райчинов, видяхме този репортаж от Шумен. Не знам дали ще се съгласите, но излиза, че в крайна сметка отново болните и пациенти се оказват потърпевши и пострадали. Какъв е изходът, според вас, как трябва да бъде конструиран този регламент, какво трябва да представлява той за листите на чакащите, за да се поправят нещата?
Цветан Райчинов: Това е нещо, за което министерството трябва да се погрижи. В този смисъл ние вчера изпратихме писмо до министъра на здравеопазването, че трябва да има наредба, която да регламентира по какъв начин и какви критерии се формират в листите на чакащите, в какъв срок, в каква периодика, кое е спешно, кое не е. Такъв регламент в момента няма. Видя се от репортажа, че хората не знаят дали са за болница или не. По преценка на лекарите става, но тази преценка е свързана с отговорност и лекарят не може да я носи субективно. Трябва да има обективни критерии. В този смисъл министерството, след като се въвеждат тези листи, но хората трябва да знаят и друго. Листата, която продължи повече от 6 месеца, съгласно европейските директиви, могат да се лекуват в която и да е европейска страна и да поискат да им бъде платено и възстановен разходът в България. И това ще излезе много по-скъпо на държавата. Така че трябва да се съобразяваме и с това. Изходът е твърде лесен – просто да бъдат осигурени средства така, както беше обещано, така, както в началото на годината при всичките ни срещи беше гарантирано. Средства, не по-малко от тези през 2009 г. Това са необходимите в момента пари, за да може здравеопазването поне да се запази на това ниво. Не говоря за някакво развитие с 3% или вече може би и по-малко от брутен вътрешен продукт, качество и ниво не можем да търсим, но поне гарантиран достъп.
Водещ: Отново ще ви върна към това, което казахте преди малко – има средства, бяха обещани, но са били пренасочени. Може би някакво желание за пестене и пренасочване на финансов ресурс на други места. Излиза, че и здравната каса до някъде може би се явява в този случай, как да кажа, като че ли основните ви противоречия не са с нея, а с Министерството на здравеопазването?
Цветан Райчинов: Не. Не мисля, че Министерството на здравеопазването има кой знае какви инструменти да повлияе. По-скоро Министерство на финансите. Там са средствата, от там се разпределят, от там се разписват ежемесечно. Така че то е това, което може да вземе съответните мерки. И пак ще кажа, както са взети едни пари, така могат да бъдат върнати.
Водещ: Тезата ви е съвсем ясна. Остава ми да ви попитам – предвиждате ли някакви дискусии, срещи, разговори с представители на здравната каса, финансовото министерство за да се излезе от тази ситуация и в крайна сметка да не стигате до стачка през есента?
Цветан Райчинов: На този етап трябва да призная честно, получи се едно разминаване. УС на БЛС искаше да инициира и проведе такива срещи. За съжаление Националният съвет реши обратното. Тяхното мнение е, че всичките срещи до сега са с нулев резултат, няма подобрение, няма някакво движение в положителна посока и че тези срещи стават малко безсмислени. В този смисъл поне от наша страна инициатива за такива срещи няма да има. Няма и смисъл да продължаваме преговори по национален рамков договор и по каквото и да било с която и да е от институциите, защото резултатът, пак казвам, за сега е отрицателен. И това, което се предвижда в следващите 3 години като бюджет за здравеопазване, говори че има някакъв шанс през 2013 г. да стигнем нивото на 2007-2008 г.
Водещ: Никак не звучи това обнадеждаващо. Защо този диалог се разпада между вас и институциите?
Цветан Райчинов: Не е по наша вина. Не е нещо, което ние чисто субективно да настояваме да се случи. Мисля, че не сте чули от БЛС до сега нито медиите, нито обществото, че искаме някакво повишение на възнаграждения, заплати и т.н. Искаме просто да си вършим работата и да гарантираме на пациента, че това, което предлагаме, ще е добро за него. Няма как да се случи при тези условия. И няма как един лекар, който уважава себе си като професионалист, да приеме това. Половин дейност в медицината няма.
Водещ: Това е един добър финал на нашия разговор. Благодаря ви.
Цветан Райчинов: И аз благодаря.