ПРОФ.БОРИСОВА ЩЕ НАКАЗВА ДИРЕКТОРИ НА РЦЗ ЗАРАДИ ЗДРАВНАТА КАРТА

25 юни 2010 г., 9:47 ч.

Бойко Бонев align="justify" />
Националният съвет на Българския лекарски съюз не приема въвеждането на регулативните стандарти в ПИМП и СИМП, делегираните бюджети в болниците и заплащането на 80% от извършената дейност. Това се казва в декларация на БЛС, в която също така се настоява при доказана медицинска целесъобразност, да се изключват всякакви финансови претенции от РЗОК за надвишени регулативни стандарти. Председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов коментира по време на пресконференция днес, че решението на НЗОК да плащат само 80% от извършената дейност обрича много болници на фалит. Той напомни, че правителството е поело ангажимента, че парите за заплащане на дейността на болниците няма да е по-малко от тези за 2009 г. „Това е нещото, за което продължаваме да настояваме. Така че няма как да приемем делегирани бюджети с крайна фиксирана сума. Ще настояваме вместо делегирани да има прогнозни бюджети”, обяви д-р Райчинов.
Председателят на лекарския съюз разказа, че днес се е състояла среща с министъра на здравеопазването, на която е била обсъждана националната здравна карта. На срещата е било уточнено, че в момента картата не е готова, направена е само снимка на обективната реалност. Проф. Анна-Мария Борисова е поела ангажимент, че подходът при създаването на здравната карта ще бъде индивидуален към всяко лечебно заведение. Лекарският съюз и министерството са се разбрали експерти на БЛС да участват при нейното изготвяне, обяви Райчинов.
Самият министър представи условията, при които се прави здравната карта и вижданията си за здравната реформа на среща с директори на лечебни заведения, организирана от БЛС. Проф. Борисова коментира, че не е нареждала на директорите на РЦЗ да закриват отделения, а само да подготвят проекти на областта национална карта. Тя обяви, че директорите на РЗЦ, които са говорили с управители на болници, че отделения и лечебни заведения ще бъдат закривани, са превишили правата си и ще бъдат наказани. На срещата присъстваха и директора на НЗОК д-р Нели Нешева и председателя на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов, които говориха за финансирането на болничната помощ.
„Точно преди да дойда тук внесох в Народното събрание предложение за увеличение на парите за лекарства с 26 млн. лв.”, съобщи д-р Лъчезар Иванов. Той добави, че между първо и второ четене на бюджета е внесъл и предложение за разрешаване на проблема с парите , които джипитата трябва да получат от таксата за прегледите на пенсионери. Д-р Иванов не уточни обаче за каква сума става въпрос. Пред болничните директори той напомни, че парите, с които се актуализира бюджета за здравеопазване ще се намалят със 106 млн. лв., а не със 160 млн. лв. „Тези пари няма да засегнат качеството на лечебните заведения и болниците. Тези пари ще бъдат икономисани от инфраструктурни проекти, които ще се спрат, от оптимизация в администрацията и заплащането й, от премахването на консултантски договори. Също така от обединяването на РИОКОЗ с РЦЗ-тата. По този начин ние ще намалим всички онези паразитни разходи, които има МЗ”, каза д-р Иванов.
Пред журналистите д-р Иванов коментира, че здравно неосигурените българи са под един милион – около 750 хил. човека. Според него разминаването с цифрите, подадени от НОИ - над един милион човека, идва от това, че не са отчетени хората, които работят сезонно в чужбина.