ПРОФ. Д-Р НИКОЛА ВЛАДОВ- "ЛЕКАР НА 2016 ГОДИНА"
През октомври 2023 г. се навършват 20 години от основаването на престижното отличие „Лекар на годината“. Оттогава на 19 октомври – Деня на българския лекар БЛС връчва награди за принос в медицината. Идеята за това е на проф. Андрей Кехайов и две десетилетия на своя празник гилдията награждава най-заслужилите свои членове. В навечерието на „Лекар на годината 2023“ и гласуването на 20-тия носител на престижното отличие ще ви припомним кои заслужили медици са печелили титлата от нейното основаване до днес.
„Лекарят трябва да прави най-доброто за пациентите си, дори когато това му струва много усилия и средства”, казва проф. д-р Никола Владов.
Житейският му път започва от София, на 19 октомври 1960 г. Двадесет и осем години по-късно той е вече дипломиран лекар и работи в хирургичното отделение на МБАЛ-Пирдоп.
Постепенно хирургията, която е една от най-дръзките области в медицината, става негова съдба. През 1993 година постъпва в Хирургическа клиника на „Пирогов” и същата година придобива специалност по хирургия.
След специализация в Париж по жлъчно-чернодробна, панкреатична, лапароскопска и колоректална хирургия, лекарят набира опит в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис.
Завърнал се в България през 1998 г., става началник на хирургично отделение в Панагюрище, а по-късно - началник на Първа хирургична клиника при МБАЛ – Пазарджик.
Защитава дисертация на тема - „Хирургично лечение на ехинококови кисти, отворени в жлъчните пътища” и придобива научна и образователна степен „Доктор по медицина”. Избран е за началник на Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА.
Специализира „Чернодробна трансплантация” в Париж и „Лапароскопска колопроктология” в Италия. Става ръководител на Програма за чернодробни трансплантации при ВМА.
Оглавява Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА от нейното основаване през 2003-та година до днес. Защитава дисертация на тема „Рак на панкреаса” и постига нови върхове в професионалното си развитие – става „Доктор на медицинските науки” и „професор“. Две години след това е признат за почетен член на Френската академия по хирургия. Председател е на Българското дружество по трансплантология.
