Д-р Николай Брънзалов е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив. Притежава специалност по вътрешни болести и по обща медицина, както и магистърска степен по здравен мениджмънт. Над две десетилетия практикува като общопрактикуващ лекар, с фокус върху доболничната помощ и дългосрочната грижа за пациентите. Професионалният му път включва клинична работа, административна дейност и участие в съсловната организация. Между юни 2018 г. и септември 2024 г. д-р Брънзалов заема длъжността заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз в два последователни мандата. На 28 септември 2024 г., по време на 77-ия редовен отчетно – изборен събор, е избран за председател на БЛС.

Интервю за Healthcare Magazine

1. Д-р Брънзалов, от личната лекарска практика до ръководството на Българския лекарски съюз – какво Ви мотивира по този път и как се промениха приоритетите Ви през годините? 

Д-р Брънзалов: В основата винаги е била грижата за пациента и уважението към колегите. С времето обаче човек осъзнава, че за да се промени нещо съществено в здравеопазването, трябва да се работи не само на индивидуално, но и на системно ниво. Приех тази отговорност – да бъда гласът на съсловието и да работя за по-ефективна, справедлива и устойчива здравна система. 

2. Какво Ви дава опитът в реалната медицинска практика, който да пренасяте в ръководството на една съсловна структура като БЛС? 

Д-р Брънзалов: Когато си все още активен общопрактикуващ лекар, нямаш илюзии – познаваш проблемите от първа ръка. Това помага да се взимат решения, които отговарят на нуждите на лекарите, а не са абстрактни или само административни. Практиката ме научи да търся баланса между идеалите и реалността.

3. Какво означава устойчива здравна система в български контекст и кои са основните ѝ слабости днес? 

Д-р Брънзалов: Устойчивата система осигурява непрекъснат, достъпен и качествен здравен процес – с гарантирано финансиране, мотивирани кадри и ясен регулаторен механизъм. В момента у нас тя страда от хронично недофинансиране, неравномерно разпределение на ресурси и демотивация на медицинските специалисти, особено в периферията. Липсата на предвидимост, свързана с честите смени на министри, работата в условията на служебни правителства, както и невъзможността на НЗОК да има управител за цял мандат, безспорно се отразява на цялата система, нейните цели, политики и визия.

4. Какви конкретни промени във финансирането на системата според Вас са неотложни? 

Д-р Брънзалов: На първо място, България трябва да повиши дела на публичните средства за здравеопазване като процент от БВП. В момента страната ни е сред последните в ЕС по този показател, което се отразява директно на достъпа, качеството и устойчивостта на здравната грижа. Вярваме, че здравето на нацията не може да бъде компромис – то трябва да бъде стратегически приоритет и това трябва ясно да личи в бюджета. Също така, от години настояваме за увеличаване на здравноосигурителната вноска – една непопулярна, но напълно обоснована мярка. Настоящите 8% не отговарят на реалните нужди на системата, особено в условията на инфлация, растящи цени на медикаменти, апаратура и услуги. В по-голямата част от ЕС вноската е значително по-висока, а резултатите – видими. 

Без това няма как да гарантираме нито предвидимост, нито справедливост в разпределението на средствата. Реалната реформа на клиничните пътеки също е наложителна. Те трябва да отразяват медицинската логика и реалните разходи, а не да бъдат инструмент за бюджетни ограничения.

5. Как трябва да се промени ролята на Българския лекарски съюз в управлението на системата?

Д-р Брънзалов: През последните години Българският лекарски съюз категорично успя да заеме своето място като защитник на интересите на съсловието и активен участник в обществения дебат за здравеопазването. Въпреки това, все още сме свидетели на поредица от промени в наредби, закони и нормативни актове, които се приемат без предварителна консултация със Съюза. Това е не само подценяване на експертността в системата, но и подкопава доверието между институциите. Ние сме готови и настояваме да участваме не само на етапа на договаряне по Националния рамков договор, но и в процеса на изработване на дългосрочни стратегии, здравни политики, кадрови програми и механизми за оценка на резултатите. Съсловната организация трябва да има институционализирано участие в стратегическото управление на сектора. За да се случи това, е необходима промяна в Закона за съсловните организации, с която да се засилят правомощията на БЛС – особено по отношение на професионалната етика, стандартите за качество, контрол върху продължаващото обучение и защитата на лекарското достойнство. Ролята ни не е само да защитаваме колегите – ние носим отговорност и пред обществото. И тази отговорност трябва да бъде подкрепена със законови инструменти, за да може лекарският съюз да изпълнява ефективно регулативна и контролна функция, каквато има в много други европейски държави. 

6. Каква трябва да е функцията на Комисията по професионална етика и какви са плановете Ви за нея?

Д-р Брънзалов: Комисията по професионална етика трябва да има реални правомощия, включително възможност да налага санкции – както е в други европейски държави, например Гърция. В момента възможностите ѝ са ограничени до морални оценки. Ние искаме реална саморегулация в съсловието – с ясни правила, защита на пациенти и защита на авторитета на професията. 

7. Каква е позицията на БЛС относно продължаващото медицинско обучение и защо смятате, че то трябва да бъде задължително? 

Д-р Брънзалов: Продължаващото обучение е основата на качествената медицина. В различните държави се прилагат задължителен, доброволен или хибриден модел на продължаващо обучение. В 13 страни от Европейския съюз продължаващото медицинско обучение е задължително. В много европейски държави – като Германия, Франция, Холандия  поддържането на квалификацията се обвързва със самото право да упражняваш професията. Ние настояваме ПМО да стане задължително и в България – с ясна система за оценка и сертифициране, под контрола на БЛС. 

8. Какви конкретни стъпки предприема съсловната организация в тази посока? 

Д-р Брънзалов: Няколко са инициативите, които през последните години инициира Български лекарски съюз по темата. Потърсихме на форуми, организирани от БЛС, мнението на гилдията, която ясно заяви, че продължаващото обучение освен поддържането на знанията и квалификацията ще е в интерес на пациентите и обществото, защото ще им гарантира квалифицирана здравна грижа. Проучихме и международния опит в тази връзка и се оказа, че сме сред малцината, които сме оставили на самоинициативата на лекарите дали да продължават да се квалифицират или да останат през целия си професионален живот на знанията от студентската скамейка. Неведнъж повдигахме въпроса пред политиците, от които това зависи, бяхме уверявани, че темата е важна и ще се работи ПМО да стане задължително, но към момента това продължава да не е факт.

9. Каква е международната роля на Българския лекарски съюз в момента и каква бихте искали да бъде? 

Д-р Брънзалов: БЛС активно участва в работата на европейски и международни структури – като CPME и Световната медицинска асоциация. Нашата цел е да поставяме България на картата на здравната дипломация – както по отношение на политиките, така и при споделяне на добри практики. Вярвам, че гласът на страните от Източна Европа трябва да се чува по-силно в общите европейски решения. 

10. Кои международни модели в здравеопазването Ви впечатляват и бихте искали да бъдат адаптирани у нас? 

Д-р Брънзалов: Германия е добър пример за балансирана система с публично-частно партньорство. Скандинавските страни пък показват как инвестициите в превенция и първична помощ могат да облекчат болничния сектор. От тези модели можем да научим как системата работи не само при кризи, а дългосрочно. 

11. Как виждате здравната система в България след 10 години? Какво трябва да се промени, за да стигнем дотам? 

Д-р Брънзалов: Виждам система, в която лекарите са мотивирани, пациентите – спокойни, а политиците – отговорни. За да стигнем дотам, е нужна визия, приемственост между правителствата и реална роля на съсловните организации в управлението. Най-важното – да се върне доверието между трите страни: пациенти, лекари и държава.

 12. Какво бихте казали на младите лекари, които обмислят емиграция?

 Д-р Брънзалов: Мога да ги разбера. Но искам да им кажа, че промяната идва, когато останеш и се бориш за нея. Бих искал да споделя, че за радост през последните години млади колеги активно се занимават със съсловна дейност в регионалните структури на БЛС в страната, открити бяха няколко младежки организации. Споменавам това за да обърна внимание, че се наблюдава и този процес на промяна и желание на младите да са активни и носители на промяната и у нас. А иначе на тези, които обмислят дали да емигрират бих казал,че Българският лекарски съюз е до тях – с кауза, със защита и с ясната амбиция да направи средата тук по-достойна за професията им. 

13. Вашето послание към читателите на Healthcare Magazine – здравни мениджъри, институции и политици? Д-р Брънзалов: Днес повече от всякога имаме нужда от съюз между експерти, лекари и визионери. Да престанем да управляваме на парче и да започнем да строим система. Не само за нашето поколение, а и за идните.