ВИСШИЯТ МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ ПРИЕ ЗДРАВНАТА КАРТА ПО ПРИНЦИП
__
ЩЕ ИМА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ЕДИН МЕСЕЦ__
След като беше одобрена от съвета „Партньорство за здраве”, идеята за изготвяне на здравна карта днес беше приета по принцип и от Висшия медицински съвет, който на свое заседание разгледа подготвения проект по региони. Целта на картата е да определи обема от дейност, който гарантира живота и здравето на нацията, чрез достатъчност на медицинските услуги и обезпеченост със съответните специалисти и апаратура. Същевременно чрез нея ще се коригира излишният брой легла, като част от тях ще се превърнат в легла за продължително лечение с въвеждане на нови пътеки в областта на кардиологията, хирургията, ортопедията и неврологията. Така се гарантира и обемът на дейността в болничните заведения – предимно общински болници.
Има още известни неясноти за отделни региони, което наложи срокът за обществено обсъждане на картата да се удължи от 2 седмици на 1 месец. С взаимното съгласие между БЛС и МЗ, беше обсъдена и възможността за допълнителни срещи в някои проблемни региони, където ситуацията отново ще се разглежда в детайли.
Проектът беше представен по-късно и пред медиите, където министър Москов уточни, че НЗК извежда следните проблеми:
1. Недостиг на медицински специалисти и базови медицински дейности в отделни райони и наличието на свръхпредлагане в други;
2. Предлагането на медицински услуги, насочени към финансови цели, откъснати от реалните потребности на пациентите;
3. Неефективно използване на ресурсите.
Данните от Националната здравна карта показват остър дефицит на общопрактикуващи лекари и специалисти от извънболничната помощ. Например, педиатрите в България са с 405 по-малко от необходимите за задоволяване на реалните нужди на пациентите. Не достигат и 437 общопрактикуващи лекари. Затова не се предвижда нито тяхното намаляване, нито намаляване на броя на заведенията за извънболнична помощ. Той подкрепи идеята на Българския лекарски съюз да се увеличат средствата за прегледи, специализирани изследвания и направления, като за това обеща най-малко 40 млн. лв. повече в НРД-2016 г. Според министъра, при допълнителното финансиране направленията за специалист би трябвало да стигнат.
От 38 334 болнични легла за активно лечение в страната, в Националната здравна карта са предвидени 35316, което показва, че малко над 3000 са излишни. Те обаче ще бъдат преструктурирани в легла за продължаващо лечение и рехабилитация. Проблемът идва от неравномерното разпределение на леглата в отделните региони, подчерта министърът. Критериите, по които НЗОК ще отсява с кои болници да работи на местата с излишни структури, дават преимущество за тези, които осигуряват 24-часови дежурства, имат спешни отделения, осигуряват комплексно лечение, т.е. поддържат по-голям брой клиники и отделения в различни специалности, правят повече и по-сложни манипулации, през тях преминават повече пациенти.
