ВНИМАНИЕ! ЗАДАВА СЕ СТРАШЕН ДЕФИЦИТ НА ЛЕКАРИ
style="text-align: justify;">
БОЯН ЗАХАРИЕВ,
Институт Отворено общество
Болница на края на света. Това е заглавието на известна биографична книга, в която американска медицинска сестра разказва как отива да учи на професията медицински сестри в Непал. Тази красива история, обаче разказва за движение срещу течението, което се среща много рядко. Миграцията на медицински специалисти е глобален процес като движението е към страните с по-развити здравни системи, по високо заплащане на труда на лекарите и медицинските сестри и по-дори условия на труд. В резултат "покрайнините на света" нямат шанс да осигурят и без това дефицитната медицинска помощ, а болниците (особено добрите болници) се оказват в другата, по-богата част.
Ние в България имаме късмета да сме на място, където не сме застрашени медицинската помощ да се окаже чак на другия край на света, но целите трябва да бъдат по амбициозни. Страната ни има нужда, по всеобщо признание, от нови политики в сферата на здравеопазването, като същевременно е нетен донор на медицински специалисти. Макар и ситуацията все още да не изглежда драматична, има сигнали, които трябва да ни накарат да се отнесем сериозно към темата за човешките ресурси в здравеопазването.
На фона на европейските съотношения броят на лекарите в страната за момента изглежда достатъчен. Съотношението лекари към 1000 пациенти дори е сред високите. Последната регистрирана в Евростат стойност на индикатора е 3,7 лекари на хиляда пациенти. За сравнение в Чешката Република и Германия съотношението е подобно - 3,6 на хиляда, а в Румъния е второто най-ниско в Европейския съюз - 2,3 на хиляда.
Гледайки в перспектива обаче в системата може да има проблем. През 2009 г. най-ниското съотношение лекари пациенти е регистрирано в Полша - 2,2 на хиляда. Полша, между другото, среща проблеми с миграцията на медицински специалисти, включително направо от студентската скамейка, като присъединяването към ЕС е дало тласък на този процес. В България ефектът от присъединяването вероятно все още не е усетен напълно, поради настъпването на глобалната икономическа криза и относително по-бавното отваряне на трудовите пазари в ЕС към България и Румъния в сравнение със страните от Централна Европа. Ако надникнем в глобалната база данни на СЗО ще видим, че по света има страни, които на практика нямат лекари (0,15 на хиляда), а бързо развиващи се големи икономики като Бразилия и Китай имат под 2-ма лекари на 1000 пациенти. В резултат само от миграционния ефект при сегашната интензивност на миграция, която е горе-долу постоянна през последните години в рамките на 10 години съотношението може да спадне до под 3 на 1000.
При медицинските сестри недостигът е вече факт, а това може да влоши значимо качеството на здравеопазването. В глобален план средното съотношение е около 2:1 в полза на медицинските сестри. Евростат не публикува данни за броя на медицинските сестри в България, а базата данни на СЗО дава 4,7 медицински сестри и акушерки на 1000 души население. Това съответства на съотношение от 1,26 медицински сестри и акушерки на лекар, което се счита за критично малко. В базата данни на Евростат най-ниската стойност за страна от ЕС е 5,7 медицински сестри и акушерки на 1000 души население (Латвия), но повечето стойности са над 8 на хиляда, като се среща и много по-висока обезпеченост. Обичайните за ЕС съотношения между медицински сестри и акушерки и лекари са над 2,5 към 1, като има и много по-високи стойности. В Австрия съотношението е 1,7 към 1, но Австрия има много висока обезпеченост с лекари 4,7 на хиляда.
Но най-голямата опасност не идва дори от това, а от много неблагоприятния в средносрочен план възрастов състав на медицинските специалисти. Емиграцията на здравни специалисти ще засили проблема с недостига на специалисти в резултат от пенсионирането на възрастовите групи на 50-60- и 40-50-годишните специалисти.
Разпределение на лекарите по възрастови групи
На първата графика (виж в галерията) е показано разпределението на лекарите, регистрирани в базата данни на БЛС по възрасти. Това е най-оптимистичното възможно преброяване на наличните лекари, достигащо 35000. Вижда се, че има над 2000 лекари на възраст 70-80 години и дори такива на преклонна възраст, които съхраняват регистрацията си, макар че можем да се съмняваме дали продължават реално да практикуват професията си. Така или иначе работещите пенсионери вероятно ще стават повече, но това не може да бъде основно решение на проблема с недостига на медицински специалисти. Ако махнем хората в дълбока пенсионна възрастq остават около 32000 регистрирани лекари, но и това не е бройката на реално работещите. Тази бройка включва и много хора, които не работят в страната и както и "латентна" работна сила, състояща се от хора, упражняващи реално други професии. Евростат дава около 28000 лекари, реално работещи в нашето здравеопазване към 2009 г. На тази база се изчислява и броя на лекарите към 1000 души население.
Много по-важно е какво ни показват стълбовете в диапазона от 30 до 60 години. Веднага прави впечатление колко по-малка е възрастовата група на 30-40-годишните (под 4000 души) в сравнение с тези на 40-50- и 50-60-годишните, които включват по над 10000 регистрирани лекари. Следващата възрастова група (20-30 г.) също няма изгледи да донесе промяна, въпреки че около половината бъдещи медици на тази възраст са все още студенти и не са регистрирани в БЛС.
Ситуацията при медицинските сестри и акушерките е подобна (виж втората графика в галерията). Във възрастовата група на 50-60-годишните има около 19000 записа, в диапазона 40-50 г. - около 14000 записа, а в диапазона 30-40 г. - малко над 10000 регистрирани.
Разпределение на медицинските сестри по възрастови групи
За 10-годишен период висшите ни медицински училища "произвеждат" около 9000 лекари и 10000 медицински сестри за 10 години, но немалка част от лекарите са чужденци, а друга част, както показва простата сметка, напоследък "се губи". Не се сещам за други заслужаващи внимание обяснения, освен описаните в многобройни изследвания по темата от цял свят - миграция и смяна на професията. Без да влизаме в сложни изчисления, можем просто да си представим как двете възрастови хистограми се преместват надясно със стъпка от 1 година. В интервала 60-70 години половината регистрирани специалисти се пенсионират. Ако сме наистина оптимисти, можем да настояваме, че повече отлив от професията няма да има и новите поколения медицински специалисти ще са с бройки, подобни на тези при сегашните 30-40-годишни (макар че нещата не изглеждат съвсем така). Тогава, без да отчитаме миграцията, след 20 г. би трябвало при лекарите да се получи хистограма с около 15-16 хиляди регистрирани лекари и 28-30 хиляди регистрирани медицински сестри. Реално работещите биха били с по няколко хиляди по-малко. Дори при намаляващо население това би довело до съотношения на медицинските специалисти спрямо населението, при които базисният достъп до здравеопазване ще бъде невъзможен за много голяма част от хората.
Има глобален поток на медицински специалисти от по-бедните към по-богатите страни и от по-неразвитите здравни системи към тези с по-добро заплащане, по-добри условия на труд, по-модерни медицински технологии и по-голямо уважение към труда на лекарите. Тези фактори са силно свързани помежду си. Изтичането на мозъци в сферата на здравеопазването не е благоприятен урегулиращ процес. Това е процес, който докарва още по-добро здравеопазване там, където то вече е по-добро и по-голяма продължителност на живота и повече години живот в добро здраве там, където хората вече бездруго са облагодетелствани в това отношение.
Няма изгледи нещата да се оправят от само себе си. Нуждата от медицински персонал в най-развитите страни няма да бъде запълнена трайно поне по две причини. Между самите тях има голяма миграция на медицински персонал, а и в страните с най-развити здравни системи и най-добри условия на труд медицинската професията губи хора за сметка на по-добре заплатени или по-малко стресиращи занимания. Отделно регионалните дисбаланси винаги ще генерират допълнително търсене на лекари и медицински сестри.
На този фон към момента не е ясно кой или какво ще запълни очертаващия се дефицит от лекари и вече реалния дефицит от медицински сестри в България. Оставянето на нещата "на самотек" без целенасочени и добре обмислени политики няма да реши проблемите ни в сферата на здравеопазването, защото глобалните потоци на медицински специалисти не изглеждат благоприятни за България.
Какви са възможните отговори на проблема с назряващия недостиг на работна сила в здравеопазването. Здравият разум веднага ни подсказва три възможни решения: намаляване на миграцията и отлива на специалисти от професията. Увеличаване на броя на изучаващите медицина или специалности, свързани със здравните грижи. И привличане на лекари и медицински сестри от чужбина. Засега третата възможност изглежда крайно нереалистична за България на фона на глада за здравни специалисти в по-развитите страни от ЕС. Българската здравна система има незначителен входящ поток от специалисти и силно негативен миграционен баланс. В обозримо бъдеще няма изгледи да се появят големи групи лекари и медицински сестри от чужбина, желаещи да работят в дълбоката българска провинция, а дори и в по-големите ни градове. Не че такива примери няма, но са прекалено малко, за да има смисъл да ги вкарваме в сметките. В българските висши медицински училища се обучава нарастващ брой чужденци, които обаче са тук само за да се възползват от ниските в европейски план цени на обучението. След това те заминават да практикуват към дестинациите, към които се насочват и мигриращите български лекари - развитите страни от ЕС за лекари и медицински сестри и страните с развита извънболнична помощ и дългосрочна грижа (гледане на възрастни и болни хора) - специално за медицинските сестри.
Що се отнася до обучението по медицина и здравни грижи, изследвания в други страни показват, че простото увеличаване на броя на обучаваните в медицински специалности без да се помисли за другите причини за намаляване на специалистите води само до увеличаване на миграционния поток или броя на преминаващите към други професии. Това не означава, че на медицинското образование и образованието по здравни грижи не трябва да се обърне специално внимание, даже напротив, но това трябва да става в синхрон с провеждането на други политики, които да направят заплащането и условията на труд по-благоприятни (да направят тревата у дома "по-зелена", както метафорично се казва в едно полско изследване за миграцията на медицински специалисти).
Проблемите в здравеопазването за съжаление, не без аналогия с някои заболявания, имат понякога дълга латентна фаза, през която без специален анализ всичко изглежда съвсем наред. После изведнъж мерките се оказват закъснели, много скъпи и без гарантиран резултат.
