ВСЕКИ ДЕН ЛЕКАРИТЕ ДОКАЗВАТ ЗНАНИЯ, ОПИТ И УСТОЙЧИВОСТ
- Уважаеми д-р Брънзалов, как се чувствате на стола на председател на съсловната организация на лекарите – висок ли е, горещ ли е?
- Ще излъжа, ако кажа, че е лесно. Но аз съм се кандидатирал с ясното съзнание какво предстои и то от позицията на зам.-председател в рамките на 6 години. Постът е изключително отговорен, защото сме организация, създадена със закон. Напълно съзнавам тежестта и отговорността, и се надявам, че ще се справя. Не бих казал, че на този стол е спокойно. Но пък съм човек, който обича предизвикателствата. Използвам възможността да благодаря на д-р Иван Маджаров, от когото научих много, той вдигна високо летвата.
- Естествено е българските лекари да бъдат толкова пъстра гилдия, колкото е животът ни – някои са скептици, други песимисти, трети са доста изморени. Кое, според Вас, ги обединява, а кое ги разединява?
- Така е. Но хората трябва да знаят, че всички лекари в България са приели тежестта на професия, към която обществото има твърде големи очаквания и изисквания – доста по-високи, отколкото към другите професии. Отговорността се носи с познания и с опит. А проблемите вътре в съсловието не се различават от тези в обществото. Трудно е особено сега, защото колегите са възрастни, дефицитът на кадри изисква да се дават повече дежурства, да се вършат непривични дейности.
- Съществува ли, според Вас, недоверие между различните нива на системата?
- В своето изложение пред делегатите на 77-мия събор на БЛС, при избора ми за председател /само ще отбележа, че за пръв път за председател на БЛС е избран общопрактикуващ лекар/, подчертах, че подобен антагонизъм е безсмислен. Ние всички сме обединени от белите престилки и от грижите за здравето на българите. Работата ми не е да деля лекарите според това къде практикуват, това не е етично и няма да се случи. Ще работя усилено да обединявам и да не се създават разногласия. - Нормативната рамка на нашия здравен модел определя специфично място на БЛС в процесите на формиране на здравната политика – не само при приемане на НРД, но и в целия спектър.
- Всички сме свидетели на нестабилната политическа ситуация и по тази причина все още няма гласуван държавен бюджет, бюджет на НЗОК за 2025 г. След като се гласува бюджетът в пленарна зала, има два месеца, за да се изготви следващият анекс към НРД, да се направят промени както в текстовата част, така и в частта за цени и обеми . - Смятате ли, че нещо ново непременно трябда да се включи в анекса?
- Предложенията от различните групи – по специалности, от експертните бордове, от дружествата, са изключително много. Не бих могъл да определя един проблем като голям или малък, защото всеки сам по себе си е важен на 100% в дадена сфера. Очаквам, когато бъде приет бюджетът, да дискутираме с експертите, с представителите на НЗОК, за да постигнем разбиране, за да вървим напред.
- Каквото и да говорим, стигаме до кадрите. Какво, според БЛС, може и трябва да се направи?
- От една страна, това, с което разполагаме в момента, трябва така да се организира, че да работи по-рационално. Успоредно трябва да се търсят варианти да влязат повече лекари в системата. В момента сме на прага на катастрофа и съвсем не е силна думата. До 6-7 години ще достигнем до ситуация да не можем да осигуряваме нормална здравна грижа. Това обаче, ще подчертая, не е по вина на лекарите. Ние сме сигнализирали отдавна, решенията трябва да се вземат на политическо ниво. Защото нормалното е партиите и държавите да имат единна здравна политика и стратегия за години напред, независимо кой конкретно управлява. Тогава вече здравето ще бъде гарантирано чрез консенсус. Лекарите в България сме изключително достъпни, възрастни сме и ниско платени в по-голямата си част. Средната възраст на работещите лекари е 53 години. След 10 години половината от тях по различни причини ще напуснат системата. Повече от 15 000 лекари са над 50-годишна възраст, като 12% от тях са над 70-годишна възраст. Средната възраст на лекарите в София-област е 63 години, във Видин – 62 години, в Плевен – 49 години, в Пловдив – 49 години, като най-младите като средна възраст лекари са там, където има медицински университети. В момента и през следващите години ще трябва да се „гасят пожари“ по отношение на кадровата криза, неравномерното разпределение на специалисти в страната, възрастта на медиците. Трябва да осъзнаем, че това, което правим сега, е опит да предотвратим катастрофа след по-малко от 5-6 години. Тогава повече от 30% от лекарите ще бъдат на възраст над 70 години. Немалка част от инструментите за преодоляване на тази криза са в ръцете на държавата и тя трябва в най-кратки срокове значително да увеличи приема на медицински кадри, да поеме приоритетно обучението им и да гарантира тяхното задържане в страната. Ние, от друга страна, с НРД, можем да продължим със стъпките, като договорим попривлекателни условия за работа на младите лекари у нас. След това идват останалите приоритети - договаряне на справедливи цени за дейността. Всичко поскъпва, услугите стават все по-скъпи. Да не забравяме, че трябва да се осигуряват минимални възнаграждения, които са толкова минимални, че не могат вече да задържат средния медицински персонал в болниците. И така отново се връщаме на основния проблем – здравеопазването е застрашено от кадрова катастрофа.
- Вие лично и представители на съюза участвате във всички структури и дебати по актуалните въпроси. Може ли да отговорите блиц на някои от тях. Трябва ли да има мораториум за откриване на нови болници?
- Това се прави, защото няма други механизми за контрол, които да въздействат върху разширяването на разходите на НЗОК. И винаги срещу такива опити има съпротива. Може би е правилна стъпка временно, докато се приеме здравната карта, новите лечебни заведения да бъдат спрени. Лошото е, че когато разказваш, че правиш мораториум за нови болници, всъщност вкарваш текст, с който ограничаваш съществуващите да си купят нов апарат, за да го включат в действие. Това е лошо. В България се обявява едно, а се прави друго.
- Какво стана с ролята на здравната карта?
- Ние никога не сме били съгласни с този начин на прилагане на здравната карта. Според нас тя трябва да дава възможност на управляващите да имат право да инвестират през проекти, бюджет и т.н. в региони, в които няма достатъчно лечебни заведения. Освен това картата трябва да определя минималното ниво, което държавата да осигури във всяка община и областен град. Не трябва тя да се превръща в своеобразен инструмент за принуда към неизпълними неща. След като преди двадесет години бе изпуснат моментът да бъде забранено НЗОК да има договор с нови болници, днес този вариант е неприложим. Нашите виждания за здравната карта са, че тя трябва да се прилага, когато се планира и се правят стратегии от държавата. Не бива да забравяме, че в големите градове като София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Варна има много силна конкуренция. Причината, че до този момент тя не е успяла да редуцира по естествен път броя на лечебните заведения е, че доскоро нямаше единна информационна система. Сега, когато вече говорим за реален контрол, за електронно досие на пациента, за възможност пациентите да бъдат информирани какъв преглед, операция или друга дейност са отчетени на тяхно име, смятам, че контролът ще се случи. И възможността дадено лечебно заведение да съществува, защото „се индуцира” прием, ще бъде сведена до минимум. Когато стане така и лекуваме само тези, които имат нужда от лечение, част от болниците ще се преструктурират от само себе си. Ние обаче не бива да позволяваме това да се случва в отдалечените места, независимо дали болниците са общински или областни. Важното е националната здравна карта да се използва така, че да осигури лечебни заведения на цялата територия на страната. Тя не може да бъде използвана по административен начин, за да лиши някого от договор с НЗОК. Това е неизпълнимо. Нека оставим конкуренцията да си свърши работата в големите градове и да подпомогнем лечебните заведения в по-малките, като използваме същата тази здравна карта. След като веднъж вече бе отворена кутията на Пандора и бе допуснато създаването на близо 400 болници на територията на страната, не може да се залага на вероятността, че точно с картата те ще бъдат намалени. Ако някой се опитва да ги редуцира чрез отказ на НЗОК да сключи договор с тях, трябва да даде отговор за критериите, по които това да стане факт.
- Поставихме ли най-после пациента в центъра на здравната система?
- Българският пациент трябва да носи и отговорности, той, смея да твърдя, има най-добрият достъп до лекари в Европа, знае си правата, но те вървят и със задължения.
- Моля да разкажете за един най-труден момент от работата Ви като общопрактикуващ лекар. А какъв е споменът, който Ви дава сили да продължавате напред?
- Тъжен момент не бих желал да коментирам. Настроил съм си психиката да не мисля за това. Най-голямо удоволствие доставят излекуваните болни. Мога да се похваля, слава Богу, с много такива. И това ме крепи в медицината. Не мога да не практикувам. Дори днес преди срещата /в 13 часа – б.р./, бях в кабинета. Не е лесно да се съчетават двете длъжности. В кабинета, сред пациентите най-точно се усеща и разбира пулсът на системата, в кабинета на общопрактикуващия лекар се оглежда цялото здравеопазване. Работя като ОПЛ от 24 години, лекувам децата на тези хора, които са се родили, когато започнах практиката си. Преди това от 1994 до 2000 г. бях лекар на кораб – всъщност корабният лекар също е общопрактикуващ, това бе още едно училище за мен.
- И в заключение - след Никулден бързо ще дойде и Коледа. Какво бихте подарил като послание към своите колеги?
Много харесвам именния си ден, ще го празнувам с приятели и роднини. На колегите пожелавам най-вече здраве, при тези демографски показатели за нашата професия това е много важно, защото е нужно да бъдем устойчиви и здрави, за да преодолеем кадровата ситуация. Всичко останало българските лекари го притежават.
Интървюто може да прочетете и тук
